Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.02.2012 09:17 - Историйка с раче
Автор: martiniki Категория: Други   
Прочетен: 9891 Коментари: 44 Гласове:
55

Последна промяна: 09.02.2012 10:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

Тази историйка с раче си има вече своя история, най-малко защото я пиша шест... почти седем години! Е, довърших я!:)



Ето една историйка кратка, а може би сладка, обаче да знаете е доста солена, a осополена - само малко. Когато морето било до колене, преди доста време, едно малко раче излязло от къщи, изглеждало сякаш се казва Тъжно_и_смръщено, но името му било Румен, а било толкова начумерено, защото у дома вече не го търпели. Майка му казала: 

- Хайде навън,  в нашия род никога не са пели. Да не би  да си птичка? Или певачка? Ето и татко ти цял ден само бачка, за да изкара за шепа планктон, а ти ми редиш разни трели, тон подир тон. Поне "р" да казваше - я виж ме мен. Тръгвай, отивай, вади си планктона, ако можеш с тези няколко тона.

Не се чудете, че майката Рачка била толкова строга, тя имала още хиляда деца, с тях трудно излизала на глава и повечето вече пълзели в разни посоки далеч от дома. Рачето нямало що да стори, домъчняло му, но тръгнало настрана, като пеело така: 
"Тръгвам далече, не ще се завърна, не ме и молете да ви прегърна и като ви стане едно мъчно за мен пратете делфин да ме стигне - червен..."
Рачето нарочно пеело за червен делфин, естествено знаело, че червени делфини няма и така даже малко  се радвало, че измисля наивна измама. Но рибките, които чули песента, която звучала всъщност по-иначе, а именно :
"Тлъгвам далече, не ще се завълна, не ме и молете да ви плегълна и като ви стане едно мъчно за мен платете делфин да ме стигне - челвен..."
толкова се разтъжили и така горко се разплакали и плакали, плакали, и даже подсмърчали, докато не прелели морето - онова същото, което било до колене, а рачето и представа си нямало откъде се взела толкова много солена вода... И приказката свърши, клатка е, обърках се - кратка е.  Да.
А после, в ново настроение, понаписах продължение...
След като рибките толкова плакали и морето вече не било до колене, за Румен започнали проблемите. Малките и големите! Малките били, че трябвало да намери къде да спи и какво да яде - на рачетата не им е толкова трудно да намират прехрана, често се срещат поляни с добри водорасли, които нямат нищо против да бъдат опасани от опасни малки рачета и после винаги се намира някоя празна раковина за безплатно преспиване. Истинският проблем бил, че Румен нямало на кого вече да пее - голяаам проблем. Проблемище с ей такава опашка - като на син кит! В началото никак не му пречело, той пеел на себе си, за кураж, и наистина с песничката не се чувствал сам. Сякаш тя го потупвала дружески по рамото и му давала сили да продължи. Да продължи, но накъде...Този въпрос, подло се измъкнал от едно страшно тъмно място и така се увил около крачетата на рачето, че то се препънало и спряло. И да върви, и да пее. Румен изведнъж станал съвсем унило раче - ровел из пясъка с едно-две, до три, крачета и песничката му се изгубила някъде. Ама никаква я нямало. И никого нямало наоколо, и очичките му почнали да се пълнят с влага, ей така, от самосебе си и не заради морето. Тогава иззад един камък, до който рачето ровело тъжно пясъка, се появил голям краб. Замърдал важно с мустаци и изрекъл тежко: - Здравей, раче!

Румен малко се стъписал, направил четвърт ход назад, но отвърнал наперено:
- Здлавей, големий клаб!

- Чух те, - продължил дрезгаво крабът - да пееш една песничка. Стори ми се търсиш червен делфин. Малко съм глух от постоянния шум на морето, но съм сигурен, че това чух - "делфинa да стигна челвен" - така де, за червен делфин ми разправяше още баба ни, когато бяхме ей такива мънички и сополиви рачета. - крабът се засмял хрипливо.
- Така ли? Твоята баба е познавала такъв делфин? - зяпнал Румен - Ама аз съвсем сам, съвсем насколо го измислих. Изобщо цялата песничка се появи когато тлябваше да си тлъгна от къщи. - подсмръкнало рачето като се сетило за повода на появяване на песничката и очите му пак плувнали в сълзи.
- Само така си мислиш! - заявил важно крабът - Песничката просто те е намерила, защото е разбрала, че ти трябва. Доколкото познавах баба си, а я познавах добре - може да си сигурен, тя беше велика крабска баба и никога не лъжеше, затова те уверявам, че няма да закъснее и делфинът да се появи. Ти само не спирай да вярваш, да вървиш и да пееш както си умееш. 
И крабът замърдал тържествено с мустаци, а на Румен му станало отведнъж едно така леко отвътре, едно такова прекрасно усещане го гъделичкало в гърлото и той разбрал, че това е всъщност песничката, която се е върнала и с бодра осмокрачка поел настрана и запял: 

"Тръгвам далече, не ще се завърна,  не ме и молете да ви прегърна, и като ви стане едно мъчно за мен, пратете делфин да ме стигне, червен..." 
Точно така пеел : -
"ТРъгвам далече, не ще се завъРна,  не ме и молете да ви пРегъРна, и като ви стане едно мъчно за мен, пРатете делфин да ме стигне, чеРвен..." 
И от радост правел панделки от пясък с осем крайчета, като едновременно с това натъртвал на всяко "р". 

    ...Години минаха и Румен търпеливо чакаше да довърша историйката му. Вече е свободен.

След срещата с големия краб в главата на Румен се появили противоречиви мисли. Изобщо противоречието и колебанието са типични обитатели на главите на рачешките представители, но Румен тепърва научавал за съществуването им. Виж нерешителността вече  му била гостувала и с нея посвикнал дотолкова, че дори я връщал от вратата все по-често. Румен пораснал изведнъж, това било видно от внезапно търкулналото се в негова услуга и помощ "Р". Вече можел да говори и да се представя правилно: -"Приятно ми е, Румен!" или "Здравейте! Да ви се представя - Румен. Рак." - примерно като говори с някого. Ама с кого?...И Румен отново се натъжил като си спомнил голямото семейство с мама Рачка и хилядите братчета и сестрички. Покатерил се на един височък камък и се вгледал в морската шир. Песничката го обикаляла притеснено, опитвала се да обърне вниманието му върху себе си, но Румен бил далечен и в момента дори не си спомнял за нея. Както си седял с поглед зареян някъде над спокойните, пригладили лъскави поли вълни, на Румен му се привидяла дъга. Цветни пръски се вдигали високо на стотина метра от брега. Вдигали се, блестели и падали. Рачето бързо се смъкнало от камъка и, любопитно да разбере какви са тези цветни фонтани, се придвижило колкото се може по бързо, влязло във водата и продължило в посока на пръските. Румен си ходел под вода също както по брега, даже изобщо не се замислял, защото тя не му пречела да диша, да вижда и не му влизала в ушите. Това е предимство на рачетата пред децата и рибките. След малко вече добре се ориентирал и видял...О, да! Видял три делфина, които подскачали весело, гонели се и си играели безгрижно сред вълните. Двата били съвсем обикновени. Синьо-сиви, гладки и лъскави. А третият, третият бил по-различен, като опален от слънце, бил почти, бил направо...червен! О! Румен за малко да се нагълта с вода и да се удави, колкото и да е невъзможно това за един млад рак. Толкова бил объркан, радостен, объркан, щастлив. Оплел всичките си крачета под водата и вдигнал вихрушка от пясък. 

 - Хей!- развикал се замаяният от радост Румен към делфина, но само балончетa излезли от устата му - Ехооооо! - не се предал той - Делфинеееееее! Червен ли си наистина? Нашите ли те пратиха?"

Делфините продължавали да си играят под лъчите на изгряващото слънце, сега сякаш и трите били красиво обагрени в червено. Никой от тях не му отговорил на въпросите, но Румен вече бил спокоен. Знаел си, че са за него, че са го търсили и намерили също като песничката за червения делфин. Песничката!  Да!  Тя също тръгнала с Румен когато той се отправил към делфините през морето и вече се била нагълтала с доста солена вода, почти се била проснала на пясъчното дъно, когато Румен си спомнил за нея и тутакси я спасил като мъничко я променил. Запял с пълно гърло:

                          "Стигнах далече! Защо да се връщам?                               Знаете вече, че пак ви прегръщам,                                нека не ви е мъчно за мен,                              пращам делфин да ви стигне- червен!"    

image  



Гласувай:
55



Следващ постинг
Предишен постинг

1. razkazvachka - еее, как ме върза да чета и да се кефя
02.02.2012 12:01
челвенички лачета с осем клачета - от изгрева, а може би - от залеза - и стоплени в невъзможността на носталгията от древната песничка - сигурно старата баба Крабка си е разбирала от словомагиите:)))
цитирай
2. chinaware - И за мене беше голямо удоволствие...
02.02.2012 13:33
Това, написано си го представям съвсем ясно. Нещо, като представление за избрани ! Чудесна история ....
Стигнах надалече ! :)
цитирай
3. martiniki - razkazvachka - Гери, радвам се, че точно теб първа те (при)върза рачата историйка
02.02.2012 13:51
в окончателния си вид, не я бях замисляла така като публикувах първата част в един майски ден на 2005-а - тогава още не беше първа част, след време обаче се появи продължение, което си изискваше и финал...е, наканих се :&
(А всъщност наистина беше червен от залеза делфинът, но реших, че изгревa като метафора подхожда за новото смело начало, което краят полага у Румен;)
цитирай
4. martiniki - chinaware - Ю и за мен беше удоволствие да напиша тази приказка
02.02.2012 13:52
толкова търпеливо ме чака :)
цитирай
5. iliada - Поздравления за упорития труд !...
02.02.2012 16:55
Поздравления за упорития труд !Струвало си е пък и рачето е симпатично!Прегръдки,мила!
цитирай
6. bven - Делфини, рачета-осмокрачета...
02.02.2012 17:21
Кой няма да прочете и хареса приказката?!
Отдавна не бях чела толкова интересна приказка:)))
цитирай
7. martiniki - iliada - благодаря, но никак не съм упорита
02.02.2012 17:56
точно затова се точи толкова време опашката на историята, докато я пришия ;))
цитирай
8. martiniki - bven - благодаря!
02.02.2012 18:00
отдавна не бях писала толкова интересна приказка, на три етапа дойде - различни и за мен:)
цитирай
9. giminibilibob - Много сладка история!
02.02.2012 19:28
Ах, този Румен - такова малко раче, а такъв голям герой - има си характер и харизма:)
Размечта ме за морски приключение сред бели преспи и стъклени снежинки!
цитирай
10. tili - Чудесна
02.02.2012 20:05
история и много сладко Раче:))) Особено с лимон и копър, хехех, шегувам се, Дорче.

Нека историите си се плискат и настигат като морските вълни:)
цитирай
11. jabalka - Привет!
02.02.2012 21:26
Много ми хареса тази история!
И аз се заковах , за да я довърша и не съжалявам, никак даже!
Поздрави сърдечни!
цитирай
12. mamas - Прочетох с огромно удоволствие :)
02.02.2012 21:31
Поздрави!
цитирай
13. sestra - И на мен ми хареса :)
02.02.2012 22:58
Знаех си ,че става така (което не търсим, намираме)
цитирай
14. eleonoraknyazheva - И аз имам една рачка в къщи
02.02.2012 23:41
и ти ме накара да се засрамя, че все отлагам да запиша някои измислени за лека нощ приказки, защото раците обичат измислени специално за тях приказки...:)))
Не тъгувай...))
Поздрави, Доре.:)
цитирай
15. martiniki - giminibilibob - привет, майсторке на незабравими истории!
03.02.2012 08:09
Вярно така излезе, рачето си го бива;)

Под снимката има цяла подводна галерия :)
цитирай
16. martiniki - tili - поздрави:)
03.02.2012 08:11
Не съм опитвала като как е на вкус:) Нали все морето ми е в главата, вълни, делфини и в снежния ден:)
цитирай
17. martiniki - jabalka - привет!
03.02.2012 08:12
Благодаря ти, че прочете и одобряваш! Малко е дълга за публикуване с трите си части;)
цитирай
18. martiniki - mamas - здравей, Славе!
03.02.2012 08:13
Радвам се!
цитирай
19. martiniki - sestra - което искаме виждаме,
03.02.2012 08:14
така е то;)
цитирай
20. martiniki - eleonoraknyazheva - и аз имам
03.02.2012 08:15
моето малко раче нямаше шест като написах първата част на историйката, сега е навършила 12 и е направо млада дама;)
не обръща внимание на мамините писания:)
цитирай
21. sande - Сигурен съм, че в България друг не може да разкаже тази история за рачето Румен ...
03.02.2012 10:21
Може да си Рак, но да разкажеш за малкото раче, което става голям Рак, трябва да

влезеш в нежната кожа на рачето, когато морето е още до колене му, да скиташ с него в морето с години, когато е пораснало и когато морето не му е до коленете вече.

А да изпееш носталгичната му песен - това си е дарба, изкуство.

Приказката е разказана по невероятно фин и поетичен начин, с добре законспирирани метафори, осветена от тайнствени сияния и цветове. Всечко е приказно, носи се леко над земята и водата като приказен шлейф.

Най-трудното е да се разказва естествено и убедително, но без натрапчиви внушения и излишна "приземеност".

Поздлави!
цитирай
22. martiniki - sande - ей, Санде, ще ми порасне много работата,
03.02.2012 11:11
не дай Боже работата да се окаже носът и да ми хвърля такава сянка,че да не личи, че съм само на трийсет и осЪм (вчера гледах супер сцена от любимия си "Зех та, Радке, зех та")

За един близнак вероятно е по-лесно да влиза в образ и да безобразничи от името на рачета и теленца;)

Неудобно ми става като чета толкова ласкави слова за историйката на рачето Румен затова пиша тези дивотии. Благодаря сърдечно и от негово име за доброжелателството:)
цитирай
23. tota - Здравей, Марти!
03.02.2012 11:34
Родените под знака на Рака ,Рачета наистина са интересни. И заслужават да имат посвещения! Хареса ми приказката разказана по един само твой начин. А краят ще зарадва всеки, който е изпратил Рачето!!

"Стигнах далече! Защо да се връщам.
Знаете вече, че пак ви прегръщам,
нека не ви е мъчно за мен,
пращам делфин да ви стигне- червен!"

Хубав ден, Марти! Топло да е на душата ти!
цитирай
24. martito - Хареса ми историйката за рачето...
03.02.2012 12:42
Хареса ми историйката за рачето:))) Даже много:))
Поздравчета:)
цитирай
25. megg - Какво пътуване!
03.02.2012 17:48
От лаче осмоклаче до "Румен. Рак." Пътуване с вяра и с песен към един чуден червен делфин, пратеник на обичта. Онази, дето е голяма като морето и топла като изгрев.
Прекрасна приказка, Марти, многопластова, чете се с усмивка - от онези, които показват колко ти е харесала и как ти е станал много миличък героят.
Поздрав, Марти! :))
цитирай
26. makont - По рачешки красиво,
03.02.2012 19:28
винаги, когато си най-отчаян, ще се намери изход от ситуацията. Много мила историйка, Марти, така ми усмихна душата. Хубава петъчна вечер!
цитирай
27. aqualia - С бодЛ а осмокЛачка...
03.02.2012 21:54
Ах, ти си най-смешното сладко Лаче...
което дочакало своя чеЛвен делфин...
Цунки за милата приказка!
цитирай
28. martiniki - tota - здравей, Ати!
03.02.2012 22:59
Имам приятелки от зодията - много готини хора са. Всъщност нишката за зодията се промъкна внезапно и изненада и мен.
И на теб - топлина!
цитирай
29. martiniki - martito - благодаря ти
03.02.2012 22:59
от името на рачето и от свое име:)
цитирай
30. martiniki - megg - пътуване
03.02.2012 23:02
така е, към себе си, към слънцето :) Важното е да не спираш да вървиш:)

Благодаря ти за прочита и отношението към историйката. Добри почивници!
цитирай
31. martiniki - makont - благодаря ти!
03.02.2012 23:05
Нека са щастливи рачетата:) Поздрави и приятна съботонеделя!
цитирай
32. martiniki - aqualia - защото съм близначе
03.02.2012 23:06
смешнотата ми е същност;) Целувки, Лия!
цитирай
33. bovari - слънчева история, каквато си ти!
04.02.2012 11:25
....ровел из пясъка с едно-две, до три, крачета и песничката му се изгубила някъде..- представям си красивата картина!:)))

Румен рак търси поРуменял делфин:)

Поздрави, Марта!


цитирай
34. vostroto - :)
04.02.2012 12:11
Много хубаво пишеш, Мартиники! Беше удоволствие!:)
Поздрави!
цитирай
35. martiniki - bovari - благодаря, че видя
04.02.2012 21:22
бях длъжница на рачето, трябваше да го пусна с делфина към слънцето:)

Поздрави!
цитирай
36. martiniki - vostroto - само понякога:)
04.02.2012 21:28
Благодаря ти!
Поздрави
цитирай
37. indi - :))
05.02.2012 00:59
Там да стои,щом е стигнал далече,
прегърнат,щастлив да е толкова вече
намерен съвсем от делфинът червен.
В черупка от мида и поздрав от мен!:)

Мнооог сладурска приказчица,Марта!!!Кеф голям!:)) Благодаря за удоволствието!:)
цитирай
38. martiniki - indi - благодаря за песенния рачешки поздрав, Стеф:)
05.02.2012 10:53
оттатък са първите две части, чакаха си опашката:)

Като се появи историйката изобщо не мислех, че ще има продължения. Но ето, независимо от нас, с нас - приказката се пише.
цитирай
39. elidea - Чудесна рачешка история!
08.02.2012 14:54
Където и да си тръгнал, това, което трябвада те намери, те намира :)
Знаеш ли, ти също си един Румен! Толкова се молеше за сняг - ето, че той те намери...и дойде, тъкмо какъвто го искаше - голям и дълбок.
Беше ми много хубаво в това море до колене, гостоприемно и добро! Поздрави!
цитирай
40. martiniki - elidea - Дея, уж не съм раче
08.02.2012 15:17
но нищо рачо не ми е чуждо ...което трябва да те намери - те намира. Снегът и той ме намери, не беше много голям, почти го няма вече тук, но друг не ми трябва. Днес съм изключително благодарна, че вятърът спря, светът утихна. Вчера беше страшна виелица.

Много се надявам да си добре, Ели! Прегръщам те.
цитирай
41. monaliza121 - Поздравления, Марти! "...
08.02.2012 16:37
Поздравления, Марти!
"Този въпрос", дето се увил около рачешкото краче, се увива и около човешкото. Дано всеки срещне своя краб...
Много свежа историйка!:))
цитирай
42. martiniki - monaliza121 - благодаря ти!
09.02.2012 08:12
Е, сигурно е така. Като учихме за приказки навремето основно се говореше за алегория;))

Гледах репортажи от морето - много се е ядосало вчера. Направо му е кипнал ке(л)ят и на него(
цитирай
43. monaliza121 - Ке(л)ят, хахахахаха
09.02.2012 18:12
Кипнало му е и от нас сигурно...
цитирай
44. ufff - {}
25.02.2012 09:57
{}
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martiniki
Категория: Други
Прочетен: 5776589
Постинги: 1125
Коментари: 15470
Гласове: 55654
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031