2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 9720 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 08.05.2014 06:19
И децата във втори клас знаят, че пред съюза И не се пише запетая.
Вярно ли е това твърдение?
Да, вярно е, ако съюзът И е употребен еднократно за свързване на две еднородни /равностойни по служба/ части в изречението или две прости изречения в състава на сложното.
Такъв е случаят с употребата на съюз И в следните две изречения:
Децата и възрастните имат различен праг на търпимост.
Излезе на края на пътя, спря коня и се огледа.
Мисля, че добре се познава и едно друго правило, свързано с употреба на запетаи при съюза И:
При употреба на двоен съюз И-И /или, казано по друг начин, при повтаряне на съюза И/ пред второто И се поставя запетая.
Пример:
И децата, и старците се радваха на първия сняг.
И все пак - има ли случаи, в който съюзът И да е употребен еднократно, а да изисква запетая?
Да, има, и се среща доста често. При това поставянето на тази запетая се смята за висш пилотаж в пунктуацията на българския език. А е толкова лесна за откриване - стига да знаеш, че нещо трябва да търсиш:)))).
Ето този случай. При това - в две разновидности: в просто и в сложно изречение.
/Просто изречение е това изречение, което има едно сказуемо /действие/, а сложно - което има две или повече сказуеми/действия/.
В просто изречение: Децата, почервенели от възбуда, и старците се радваха на първия сняг.
В сложно изречение: Излезе на края на пътя, който завиваше към селото, и се огледа.
Първият случай на употреба е по-рядък, но вторият се среща много често. А запетаята е задължителна - няма ситуация, при която тази запетая да отпадне /е, както всичко в българската граматика - с мнооо-ого малки изключения, които в края на този текст ще ви кажа/.
По-важното може би е как да познаем в едно изречение, че става въпрос точно за този случай и че трябва задължително да поставим запетая.
Много е просто. Ще се опитам да ви представя визуално едно изречение.
-------------------------------------. Нека това да е едно просто изречение, завършващо с точка.
----------------и------------------. Това е изречение, в което има две части, свързани със съединителния съюз И. Както виждате, тези части са съседни, т.е. непосредствено свързани.
Ако в първата част прекъснем нормалния ход на думите, за да вметнем нещо - някаква допълнителна информация, /независимо дали е израз, или изречение/, по законите на българския език от двете страни трябва да оградим тази вметната или обособена част със запетаи /т.н. ограждащи запетаи, които вървят винаги по две - както скобите и кавичките/. Втората ограждаща запетая обаче се появява точно пред И- съюза, който свързва нашите две съседни части. Но те вече не са съседни, а разделени от тази част.
--------------,--------,и--------------.
Това е и решението на нашия проблем - пишем запетая, когато съюзът И, употребен еднократно, не свързва съседни цялости.
http://miryan.org/download/upotreba_na_zapetayata.pdf
Да проверим:
Непознатият мъж влезе, усмихна се и поздрави.
Непознатият мъж влезе, усмихвайки се, и поздрави.
В първия случай съюзът И свързва две съседни цялости - "усмихна се" +"поздрави". Във втория случай съюзът И свързва думите "влезе"+"поздрави", разкъсани от деепричастието "усмихвайки се". Усещаме, че тук двете думи, свързани със съюза И, не са съседни. Ако се колебаем, особено в началото, можем да проверим, като прочетем заедно двете цялости, свързани със съюз И, за да разберем имат ли смисъл, например:
усмихвайки се и поздрави
Виждаме, че няма логика, двете части не са свързани.
И сега - обещаното изключение:
Пред съюза И, употребен след разкъсваща част /вметната, обособена, подчинено изречение/, не се пише запетая, ако пред него има друг съюз или свързваща дума, например:
Непознатият влезе, усмихвайки се, даже и поздрави. Тук правилото за ограждащите запетаи е спазено - поставени са и двете, но втората не е пред съюза И, а пред наречието "даже", което заедно с И образува съюзната връзка "даже и".
Трудно ли е ? Надявам се, не! И вярвам, че сте от хората, които прилежно поставят запетаите в своите текстове. Не за друго, а за да ви разберат по-добре. Защото без запетаи текстът става неразчленен, труден за прочит и за разбиране, губи се смисълът, много често се стига до двусмислица.
Например:
Човекът викна котката хукна и изчезна за миг зад пердето.
Познайте кой е хукнал и изчезнал - човекът /"Човекът викна котката, хукна и изчезна зад пердето"/ или котката /"Човекът викна, котката хукна и изчезна зад пердето"/. Въпрос на място на запетаята, нали? А знаете и онзи виц за нещастника, когото помилвали, но заради една запетая, поставена не където трябва от съдията /"Да се обеси, не да се помилва", в крайна сметка го окачили на въжето:(((((
Но... да не стигаме до крайности. Големият Йовков не познавал законите на пунктуацията - или пък нехаел за тях: слагал запетаи, където му падне, според логическия си усет и тежестта, която искал да получи пасажът. И какво - станал един от тримата най-големи майстори на късия разказ в българската литература за всички времена.
Все пак трябва да имаме предвид: поставянето на запетаите в българския език е задължително - пък и един е мъдрият сърцевед Йовков.
А как се посмях на примера с човека, котката и пердето:)))
Приятна почивка ти желая!