- Представи си – веднъж ми рече Стареца – че спокойно си вървиш по улицата и виждаш някакъв човек да те подминава, който също спокойно отива по своите си работи. И изведнъж отнякъде изскача хулиган с нож в ръка. Той напада този човек, започва да го удря, дърпа го за косата и накрая го оставя лежащ в кръв на тротоара. Като си видял всичко това, няма ли да изпиташ негодувание срещу нападнатия човек? Или пък ще ти стане мъчно за него?

Въпросът на отец Порфирий ме накара да се замисля и аз на свой ред го попитах:

- Как мога да се гневя на изпонаранения ближен, който е станал жертва на хулиган? Такава мисъл даже не ми минава през ума! Разбира се, ще ми стане мъчно за него и ще се опитам да му помогна с каквото мога.

- И така - продължи Стареца - всеки човек, който те оскърбява, вреди ти, клевети те, се явява твой ближен, попаднал в ръцете на злодея дявол. Като видиш, че твоят ближен постъпва с теб несправедливо, какво следва да направиш? Трябва да му съчувстваш, да ти стане мъчно за него и безмълвно да се обърнеш с гореща молитва към Бога, така че Той да те укрепи в този труден час на изпитание и да помилва твоя брат, който е паднал жертва на злокозния дявол. И Бог ще помогне на теб и на твоя ближен. Ако не направиш така, но се разгневиш на брата, ако минеш спрямо в него, така да се каже, в „контранастъпление“, то дявола, който го е стиснал за шията, ще хване и теб и ще си играе и с двама ви.

Из „Цветослов советов“