Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.12.2012 18:09 - Животновъдството при капанците(от края на 19 до средата на 20 - ти век)
Автор: atil Категория: История   
Прочетен: 13685 Коментари: 6 Гласове:
8

Последна промяна: 28.07.2016 13:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

Преди Освобождението на България от Османско иго, един от основните отрасли на стопанството в този край е било скотовъдството. По това време по-голям дял от него се подало на овцевъдството. Имало стопани за които то е било основен поминък. Неслучайно и сега в Сеново съществуват родове като Чобан Цанкови, Чобан Колеви, Чобан Ганеви и др.

image
Местна сива порода от Североизточна България

Околностите на землището били заети от големи горски масиви и поляни, които благоприятсвали развитието на овцевъдството. След Освобождението, когато се изсичат горите, започва намаляване броя на овцете. Разработените гори и поляни засилват земеделието за сметка на животновъдството. Тук се отглеждала предимно местната порода със сива мека вълна. Мериносовите овце не са били познати. Стопаните, отглеждащи овце, се грижели сами за стадата си. През цялата година те прекарвали на къра(полето) в кошари. Нощем местата се охранявали от стопаните си или друг мъж от семейството. За стража и опазване от вълци се отглеждали по няколко чобански кучета.

image

Те неотлъчно се движели със стадата. В много случаи двама или трима стопани се съюзявали за отглеждане на стадата - правели ортаклък. Работата се разпределяла така, че да има винаги човек при стадото и друг да пренася млякото до селото. Собствениците с по-малко овце наемали специален овчар(маале чобан), който всяка сутрин подбирал овцете за паша, а вечер ги връщал. Спазаряването ставало за шест месеца - от Гергьовден до Димитровден и от Димитровден до Гергьовден. Заплащането се извършвало в натура(жито,ечемик); По-късно се преминава към парично заплащане. Всяк сутрин стопаните извеждали овцете на определени места в махалата, където има направена специална кошара(сая). В повечето случаи овчарите минавали по улиците и чрез провикване "искарайте усцете , е-еййй" или " карай сцете, карай сцете--е- ййй!" приканвали стопаните да пуснат овцете в стадото.Вечер по същия начин ставало прибирането на стадото.
През пролетта за паша се ползвали горите, ливадите , поляните и синорите. През време на паша водпоят е извършвал на гьоловете в полето. Зимата за храна се употребявали сушено сено, бобенище, гълъбушина(царевичак), слънчогледови пити, листници(исушена шума от дърво) люцерна, фий и др. Наред с фуража на овцете се давало и каменна сол във вид на буца, коята се поставя в саята(кошарата) на четалест кол, забит в земята. Яслите за храна са имали различна форма и големина. Те не се различавали значително от тези в другите капански села. Концентриран фураж(зърнен) се насипвал в различни съдове - копани, корита и др., които се поставят направо на земята и се закрепват със забите в земята колчета. При повече овце поенето се извършвало на кладенци с корите от издълбано дебело дърво.
Днес няма стада, нощуващи в полето. Заплождането на овцете става през есента, когато се пускат кочовете. Обагванията стават на полето и в кошарата. Първото мляко на обагнената овца се нарича коластра. След израстване малките агнета се отбиват, като се отлъчват от майките. Доенето става сутрин рано и вечер късно. При доене на повече овце се ползва стърга. Всяка овца се принуждава да премине през тесен отвор в кошарата. Доячът сяда до стъргата на столче, чукан, камък или друг пригоден съд и издоява всяка преминаваща овца. Доенето се извършва в малки котелчета, които се изливат в специални гюмове(ведрици). В миналоото се изработвали от дъски, а по-късно от ламарина.. Пълните гюмове се връзвали от двете страни на самара на магарето и така се пренасяли до селото. Доенето на овцете продължавало до тяхното "пресъхване", т.е. когато млякото прекъсне.
През м.април се извършва подстриг на овцете-майки, като се стриже вълната от коремната част и около вимето и опашката. Добитата по този начин вълна се нарича подстриг. Целта на подстригването е вълната да се запази чиста и по-лесно да сучат малките агнетата. През месец май или юни се извършва основната стрижба. Добитата от всяка овца вълна се нарича руно. Руната се прибират на сухо и проветриво място. Първите обагнени агнета също се стрижели. Добитата от тях вълна се нарича ярина.
Според телосложението или цвета на вълната стопаните давали различни имена на част от овцете: карабаш - с черни петна на главата; рогушка - с малки рога; къреста - с остра тъмна вълна; памиш - с бяла вълна; бакиш - с черно около очите и др.

Добрите природни условия са благоприятствали и за развитието на говедовъдството. В по-далечно ни минало жителите на Сеново за тегловна сила отглеждали повече волове и по-малко биволи.

image
Волски впряг

След освобождението, когато се разширява земеделието, тегловната сила от волове и биволи намалява. Започнало отглеждане на повече крави и биволици, които се ползвали както за тегловна сила, така и за месо и мляко.

image
Биволици(Малачки).

Развитието на коневъдството постепенно напълно подменило говедовъдството като впрегатна сила. Животните, които не се използвали за впрягане, се изкарвали сутрин на паша чрез черда(стадо), за което се грижи чардаджия(говедарин). Той се наемал срещу заплащане за срок от 6 месеца - от Гергьовден до Димитрвден и обратно. Минавайки сутрин по улиците, говедаринът се провиквал силно, за да го чуят стопаните, и подбирал животните.
Освен възрастни животни на паша се изкарвали и по-малки - даначета(малки телета и малачета). За тях също се грижел пастир, който подбирал животните след заминаване на голямата черда(големите животни). В горещите летни дни стадата почивали под сянката на големите дървета. Водопоят на животните в двете черди ставал на река Бели Лом.
В непосредствена близост до Станьолта мелница има местност, наречена "Данаджиря". Тук са пладнували младите селски животни. Като основна храна се ползвали тревните фуражи, нарязани царевични стъбла, слама и др.
Наред с грубия фураж, вечер на животните се давало и ярма(смляно зърно), в която се поставяло и малко сол. Ярмата леко се оросявала с вода. Зобта се давала и под формата на елак(каша), която се насипва на слама и се разбърква. През най-студените дни елакът се разбърква с топла вода. Зимата животните пркарват в зимник(дам), който е неразделна част от къщата, а лятото в двора, под сайванта. Всяка сутрин стопаните извършвали почистване на зимника(подриване). С тарги торта се пренасяла до торището в двора. По-грижовнте стопани извършвали почистване на животните със специален животински гребен.
Заплождането на говедата ставало чрез общински бикове.
В Сеново такива разплодници се отглеждали в "модерния дам"(сградата в която е бил сладкарския цех на потребителната кооперация по времето на комунизма). В миналото някои от биковете се пускали в чердата, но по-късно животните започнали да се носят в "модерния дам", където се намират останалите бикове. Когато животното се развие(настъпи полова зрялост),  казва се, че животното е боюсак, а след забременяване - зъгуна. Животните до една година се наричат телета или малачета( съответно от крава или биволица), а след това юници. След отелването им живтните вече са крави или биволици. След 50-60 години на 20-ти век кравите и биволиците в Сеново намаляват, с което изчезва и селската черда(чарда).

С разрастването на земеделието започва да се увеличава броя на конете, за сметка на кравите и воловете.

image

На паша те се изкарвали само вечер, тъй като през деня се ползвали за впрягане. В Сеново имало стопани, които полагали изключителни грижи за конете си. Не можели да търпят друга каруца пред себе си. Конете им били загладени като "риби". По  гривите и опашките са окачвали различни цветни китки от конци а по палтуна са нанизвали цветни габъри. Около шията на конете връзвали каиши, украсени със синци от различни цветове. Отпред на гема връзвали големи цветни китки. Каруците на тези стопани звънели така, че се чували,"чак в съседните села".

image
Дунавски кон

При загряване конете се разтривали с трева и се покривали с чол(чул, покривало от козина). Язденето обикновено ставало на голо, без седло( наследено от времето на османското иго, но по-богатите хора по времето на Царство България ползвали седла и двуколки).
След масовото коопериране на земята от комунистите, конете почти масово се заменят с магарета.

Накрая стигаме до най-важното животно в развитието на българското човечество на съвремения етап...Макар че Господ не му е дал способност да гледа към Небето, по различни практични и политически причини, всяко домакинство в миналото и сега отглежда по 1-2-3 прасета!

image

Те се отглеждат в специално изработени кочини. Малките прасета се хранят с трици, а след израстването - с мляна царевица, която се бърка в кофа с вода и се сипва в дървена копаня или в издълбан камък. През пролетта за храна се използват различни треви, коприва, плодове и др. Като добра храна се използва суроватката от преработването на млякото в сирене. Използват се и отпадъците от храната в семейството , които се казват - булашик.
Свинете за угояване се колят обикновено на Малка Коледа. Големите свини се дерат с ножове, а по-малките се пърлят. То се е извършвало в миналото на двора със слама, царевичак, гълъбушина, царевични стъбла и др. По-късно за целта започват да се ползват бензинови лампи. При пърлене член от семейството поддържа постоянен огън, а друг с нож или друг остър предмет непрекъснато стърже кожата. След опърляне прасето се залива с гореща вода и се увива с черга. Така престоява известно време за омекване на кожата. Дрането на голямата свиня започва от корема към гърба. Преди дрането тя се поставя върху ритли, дъски, дървета и др. Одраната кожа се осолява, прегъва се от четирите краища и се оставя няколко дни "да си вземе солта", след което се опъва на една от стените на сайванта или друга стопанска постройка да съхне. След исъхването се нарязва за цървули.
Месото се нарязва на малки парчета и след осоляване се нарежда в каче, делва, а по-късно в големи стъклени буркани. По същия начин се обработват и костите(кокалите). Много стопани оставят по 1-2 предни или задни бута, които се осоляват леко и след препичане в пещ се окачват под стряха. При необходимост се реже месо направо от бута.
Сланината се нарязва на малки парчета в дървени корита и други съдове, залива се с вода и се оставя известно време да кисне. Топенето на свинската мас се извършва в различни съдове, по-късно почват да се ползват казаните на Калчо Великов и Иван Колимов( те се ползват и за варенето на маджун от захарно звекло). За да не загори маста, сланината се бърка с дървена бъркалка(дълга дървена лопатка, те се ползват и при варенето на сапун). Маслото се налива в големи пръстени съдове, а по-късно в тенекии от сирене. Остатъците от сланината(джумерките) се прибират в съдове и се ползват за храна на домакинството. Обикновено се готвят с кисело зеле.
Мазнината , която не е годна за топене на мас се използва за варене на домашен сапун.
Главата на закланата свиня също се пърли. За целта в земята се забива колче, на което се нанизва главата през устата. Месото и сланината от главата се нарязват на малки парчета, поставят се подправки и след объркване сместта се пълни в стомаха на свинята(бабата). Същата се зашива, опича и окачва под стряхата да съхне. При нужда се реже и и консумира. Черния и бял дроб се нарязват на малки парченца, поставят се подправки и сместта се пълни през кратунка - фуния, в дебелите черва на свинята.. Получава се кървавица, която се вари и консумира.
Практика в Сеново е сланината да се топи на мас. За ядене се оставя сланина от гърба на свинята, където тя е най-дебела. Същата се поставя в брашно и при необходимост през зимата се консумира. Има някои правят сланина залята със саламура, а други я варят и я овалват в сол, червен пипер и чубрица.



image



Основен източник: "Сеново - географски, исторически и етнографски проучвания" от Слави Спасов Цанков. Университетско издателство "Паисий Хилендарски",Пловдив.2008 год.












Гласувай:
8



1. audan - Виртуален пир
11.12.2012 19:21
Ох! Чета и преглъщам, чета и преглъщам ... джумерки, наденици, маджун и маджунена каша ... :)))
цитирай
2. atil - Най-приятните спомени са от дет...
11.12.2012 20:06
Най-приятните спомени са от детството...! И сега се гледат животни , прави се вино, приготвят се домашни деликатеси, но сякаш не е същото каквото беше...
Аз поне се гордея с виното си, че от година на година го докарвам все по-хубаво!
цитирай
3. tota - Поздрави за постинга!
11.12.2012 22:19
Само по този начин ще пренесем във времето, поминъкът и традициите ни.
Възхита будят публикациите Ви.
цитирай
4. audan - Червен Петко
12.12.2012 20:41
atil написа:
Аз поне се гордея с виното си, че от година на година го докарвам все по-хубаво!


Охо-о-о! Че то това си звучи като поокана за гости!

Аз не съм пияч, а само пробвам - глътка-две, не повече. Та се заинтригувах от инфото. ;)

Лошото е, че скоро нямам път към нашия край, но обещавам - случи ли се да си идвам, да те посетя. :)
цитирай
5. atil - Ще се радвам да се видим и да се поч...
12.12.2012 21:22
Ще се радвам да се видим и да се почерпим! Този сорт наистина ми стана любим и съм сложил още пръчки за окореняване...
цитирай
6. saportok - Обещавам утре да сложа луканки. . .
13.12.2012 18:53
Обещавам утре да сложа луканки...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: atil
Категория: История
Прочетен: 5648479
Постинги: 555
Коментари: 2639
Гласове: 3660
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031