Прочетен: 12144 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 12.10.2008 11:00
БЯЛА ПРИКАЗКА
Високо в планината имало една малка метеорологична станция и в нея живеел един стар метеоролог. Той бил съвсем сам и когато му оставало свободно време си съчинявал разни приказки и стихотворения. Ето и сега, като гледал през прозорчето тихия сняг, който валял навън, той си бил намислил нещо и вече го пишел на машинката си върху опакото на един лист за метеорологическо съобщение. И това, което си бил намислил, започвало така.
Над капчука в игли,
сред парцали мъгли,
по заспали ели
сняг вали, сняг вали.
Тук през целия ден
няма никой освен
един малък елен,
просещ хлебец от мен...
Но като стигнал до това място, едно малко еленче почукало с рогца по стъклото:
- Това за меене ли е?
Метеорологът вдигнал очи от машинката.
- За тееебе! – казал той и продължил да пише.
- Ама аз не ти прося хлебец! – казало еленчето малко обидено.
- Зная! – казал метеорологът. – Само че не ми пречи, защото не мога да си я донамисля.
- Какво да донамислиш? – попитало еленчето.
- Е, как какво? Приказката!
Като чуло „приказка”, еленчето подскокнало от радост:
- Ама и аз искам да играя в нея!
- Че ти вече играеш.
- Ама и ти тогава!
Метеорологът се усмихнал.
- Не, аз съм голям – казал той. И тъжен.
- Нищо! – настояло еленчето. – Ще играеш голям и тъжен! А пък ние ще те развеселим!
- Малко се съмнявам – казал метеорологът. Но все пак прибавил: - Добре. Бързай надолу, че приказката почва!
- Как почва? – попитало еленчето.
- Ами така. Не виждаш ли? Не чуваш ли?
Еленчето се огледало: снегът бил спрял! Ослушало се: отдолу иззад елхите долитали детски гласове!
- Децата от училището са дошли на ски – казал метеорологът. – Бягай на полянката! Много интересно ще бъде!
Той излязъл навън, за да очисти своите уреди от снега, който ги бил затрупал. Отворил сандъчето на единия, отворил на другия...
- А термометъра няма ли да погледнеш? – запитало го еленчето. То още не било тръгнало.
- Няма – казал метеорологът.
- Защо?
- Не е твоя рабата. Какво разбираш ти от метеорология!
Знам аз! – казало еленчето и заприпкало надолу. ( А какво знаело, после ще разберем.) И приказката започнала.
* * *
Скок! Скок! Скок! – еленчето вече стигнало до полянката, надникнало зад една преспа и кого видяло? Видяло Ванчо от III „в” клас. Той носел ските си на рамо. Спрял се, свалил раницата си и се навел да си ги слага. Но докато си ги слагал, раницата се размърдала зад гърба му и почнала да се отдалечава.
- Стой мирно! – казал й Ванчо.
И раницата се спряла на място.
- Ще се спусна веднъж и ще се върна. Разбра ли?
И раницата закимала, че е разбрала.
- И тогава ще те покажа на всички.
И раницата заподскачала радостно.
А Ванчо се плъзнал надолу със ските и изчезнал зад боровете.
Но едва изчезнал, раницата започнала да се търкаля, да издава някакви звуци, докато най-сетне се разтворила и от нея изскочило...
Какво?
Едно коте!
Но какво коте? – пита се.
Ужасно разрошено и ядосано! Истинско чудовище!
Котето се отърсило, извикало подигравателно:
- Сбогом, Ванчо! Много ти здраве! – и тръгнало към гората пеейки:
Да те щипе,
да те скуби,
да ти сипе
думи груби!
Не, не, не е приятелство
по всяко време да
извършват посегателство
над твойта свобода!
О, тежка, о, тежка
съдба котешка!
Мяу!
Да те мята,
да те мачка,
да те смята
за играчка!
Не, не, не е приятелство
по всяко време да
извършват посегателство
над твойта свобода!
О, тежка, о, тежка
съдба котешка!
Мяу!
Още не било завършило мяукането, и от храстчето над една преспа се раздало тънко:
- Браво! Браво!
- Фу! – изфучало котето и скочило от изненада нагоре.
- Кой извика „браво”?
- Аз – казало еленчето. Защото клонките на храстчето били именно неговите рогца. То излязло иззад преспата и се приближило към котето.
- Няма да се подиграваш, че знаеш ли! – казало котето.
- Аз не се подигравам. Много хубаво беееше – казало еленчето.
- Така може – казало котето. – Викай още!
- Браво! Браво! – извикало еленчето, за да му направи удоволствие. – Само че защо пееш веднъж „котешка”, а веднъж „котешка”?
- За разнообразие – казало котето. – Като много знаеш, изпей ти нещо тогава.
- Добре – казало еленчето и тихичко изпяло една малка песничка, която започвала така:
Колко е чудесна зимната гора,
бяла и спокойна, само за игра!
Тихо. Нито звук.
Само – чук-чук-чук –
от кълвача става
дваж по-тихо тук.
- Не е лошо – А защо ти е тази закачалка на главата? – казало котето
- Това са ми рогата – казало еленчето. – Всяка година ми пораства ново клонче. А какво е закачалка?
- Това, на което хората си закачат дрехите. Но ти не си живяло сред тях.
- Ама ти питомно коте ли си? – учудило се еленчето.
- А ти за диво ли ме мислиш? – казало котето.
- Ами да – с такива мустаци и опашка!
- И на тебе да ти ги дърпат всеки ден, ще ти пораснат така.
- Ми затова ли си побеегнало?
- А как мислиш?
- От града само до тук?
- Ванчо ме донесе в раницата си. Искаше да ме прави скиор. Ама аз му изядох цялата храна и избягах.
- А на него няма ли да му е мъчно?
- За храната?
- Не, за тебе.
- Ами, мъчно! Колкото на мене за него!
- А какво ще правиш в гората?
- Ще си намеря приятели, ама истински, не като него, и ще си играя с тях!
- Ами ако искаш тогава... – почнало срамежливо еленчето. И млъкнало.
- Какво „ако искам”?
- ...да станем приятели.
- Че добре! – казало котето. – Ама първи!
- Първи! – казало еленчето.
И двамата поели, подскачайки, между борове и преспи. Еленчето дори пак запяло. Този път началото на една друга песничка:
Казва се „приятел пръв”,
но защо е той такъв?...
Колко весело било! Слънцето греело, снегът блестял като слюда и хрупкал под копитцата на еленчето и лапките на котето.
- Къде ме водиш? – запитало по едно време гостенчето.
- При едно мое приятелче.
- А то къде е?
- Ей го! – казало еленчето. То посочило нагоре към върха на един бор и извикало:
- Сънльооо!
- Сънльооо! – извикало и котето.
Но отгоре се чуло само хъркане.
- Сънльооо! Събуди се! - извикали и двамата.
Но чули още по-силно „хррр”.
- Няма да можем – казало еленчето, - то е ужасно сънливо!
Но в този миг от снега се подала муцунката на едно лисиче.
- От една страна – казало лисичето, - то може да е сънливо...
Муцунката му изчезнала и се появила от съвсем друго място в снега.
- Но от друга страна е и лакомо, тъй че... – казало то.
И муцунката му пак изчезнала в снега.
- По-добре ще е да говориш от една страна! – казало еленчето. – Нищо не ти се разбира така.
Но лисичето продължавало да се подава ту от една страна, ту от друга страна:
- От една страна е по-добре... но от друга страна, няма да е по-добре... защото така се уча, като ме подгонят от една страна... да избягам на другата.
- А ако те подгонят от двете? – попитало котето.
- Тогава ще избягам от трета! – отговорило лисичето и наистина този път се подало от трето място. Най сетне излязло, изгънало си опашката и намигнало.
- Много си хитро! – признало котето.
- Ами да! – казало лисичето и запяло:
Не зная, но изглежда, родено съм така –
каквото да помисля, излиза хитринка!
И няма как!
На, ето пак!
Ах, не, не умея
да мисля без нея!
А щом сега тъй много е в мене хитростта,
какво ли пък ще стане, когато пораста?
Но няма как!
На, ето пак!
Ах, не, не умея
да мисля без нея!
И като свършило да пее, казало:
- Ти да не си избягало от Ванчо, а?
- Откъде знаеш? – учудило се котето.
- Чух ви, като си говорехте – казало лисичето. – Искаш ли да станеш приятел и с мене?
- Ама първи!
- Първи!
- Хайде!
- Хайде!
И тримата весело запели:
Казва се „приятел пръв”,
но защо е той такъв?...
- Чакайте! – досетило се еленчето.
- Какво има?
- Забравихме Сънльо!
- Вярно! – казало котето.
То и еленчето завикали пак нагоре:
- Сънльооо!
Но отгоре се чуло пак само хъркане.
- Колкото и да викаме, не се събужда – казало еленчето.
- Хи-хи! – засмяло се лисичето. – Хи-хи!
Защо се смееш! – казало котето.
- Защото ако, от една страна, не се събужда, като го викате, то от друга страна, ако кажа малко по-силно, че наблизо има медец...
То наистина казало тази дума малко по-силно и още не я било доизрекло и една кафява топка тупнала от бора в бялата преспа. Това било, разбира се, едно мече – смело и рунтаво.
- Медец? Мрр! Къде има медец? – изрумжало то, като си търкало очите.
- В съня ти, хи-хи! – казало лисичето. – Защото много сладко спеше.
- Какъв сън бе! Какъв сън! – изръмжало обидено мечето.
- Добре де, добре! – казало еленчето. – Имаме си ново приятелче. Ела да си играем с него.
- Вие на какво играете тук? – запитало котето.
- На „ритни-шишарка”! – казало еленчето.
- На „прескочи-пънче” – казало лисичето.
- И на какво друго? – запитало котето.
- Ами на всичко...на „ритни-шишарка” – пак казало мечето. Толкова им били игрите в гората.
- Фу! – казало котето. – Вашето „всичко” не е нищо! Аз ще ви науча на дама, на криеница, на стражари и апаши, на кралю-порталю, на рими, на панделки, на топчета, на статуи...
- Иха! – заподскачали от радост горските животинчета.
А момчето извикало:
- Ще бъдем първи приятели с тебе!
Но този път еленчето казало:
- Е да, ама...
- Е като не щеш, иди си! – казало лисичето.
Не че неща – казало еленчето, - но си спомних едно стихотворение. Да го кажа ли?
- Само да не е дълго! – казало котето.
- Не е - казало еленчето.
И издекламирало следното стихотворение:
Казва се „приятел пръв”,
но защо е той такъв?
Затова, че пръв полита
в огъня да те спаси;
пръв и без да се запита,
прав ли си, или не си;
пръв за теб леда пролазва,
пръв за теб пролива кръв –
ето за това се казва,
че приятелят е „пръв”!
- Браво! Браво! – завикали малките приятели.
Само котето казало:
- Това стихотворение не е детско и не е за животни!
- То се знае, че не е! – казало лисичето. – Той си го е измислил за себе си.
- Кой „той”? – учудило се котето.
- Метеорологът! – казали едновременно мечето и еленчето. – Той винаги си го пее, докато преглежда уредите си.
- И той е един метеоролог, хи-хи! – казало лисичето. – В кутията на термометъра му едно синьо птиче си е свило гнездо и му стопля живака, а той не вижда.
- Може да вижда – казало еленчето.
- Е като вижда, защо от три седмици праща долу завишени сведения? – казало лисичето.
- Заради птичето – казало мечето. – Толкова ли не разбираш?
- Аз разбирам, но исках да разбера дали вие разбирате – казало лисичето. – Но за какво сме седнали да говорим? Я да чуем градските игри!
- Да започнем с криеница! – казало котето. – Ала-бала-ница, тур-ска пани-ца – ой-гиди Ван-чо, наш капитанчо! Мечо, жуми до сто! А сега ние ще се крием! Хайде!
Мечето се опряло на дървото и започнало да брои на глас, а другите изчезнали.
То започнало да се прозява, да брои все по-бавно и сънно запяло:
Просто не разбирам, просто ми е чудно:
за какво тъй често трябва да съм будно,
за какво да губя толкоз ценно време,
през което може сладко да се дреме?
То пак се прозяло и замлъкнало.
Минала минута, минали две.
Скритите животинчета започнали да се промъкват към дървото, затичали се и се „заплюли”.
- Пу! Пу! Пу!
Но нищо не се получило.
- Той е заспал! – казало еленчето.
- Сънльо!
- Няма да играеш! – викнали всички.
Но лисичето се досетило за нещо.
- Всъщност, от една страна, това е зле, защото се развали играта – казало то, - но от друга страна, това е добре, защото трябва да се погрижим за гостенчето. Къде ще живее? Какво ще яде? За това никой не мисли! Всички казват „лисиците са хитри”, а всъщност не лисиците са толкова хитри, ами другите животни са ужасно глупави. Хи-хи!
- Да го заведем при метеееоролога! – предложило тихо еленчето.
- Вярно! – извикало мечето. То се било събудило най-после.
- Да вървим! – казало лисичето. – Ако го вземе, ще бъде чудесно!
- Добре – казало котето.
И всички тръгнали към метеорологическата станция.
Ето че стигнали. Метеорологът стоял на полянката пред своите уреди и викал нагоре към някого:
- Дай ми го!
- „Никогаааа” никога-а-а-а на този свяяят!” – крещял отгоре някой като естрадна певица.
- Дай ми го, ти казвам! – викал метеорологът.
- „Никогаааа! Никогаааа!” – се чувало отгоре.
- Никога, никога – казал метеорологът, но във втората половина на деня се очаква понижение на температурата и ще ми поискаш да те пусна вътре!
Четиримата гости се спогледали.
- Добър ден – казало плахо еленчето.
- Добър ден – отвърнал метеорологът, без да престава да гледа нагоре.
- Пак сврачето ли? – запитало лисичето.
- Открадна ми транзистора! – казал метеорологът.
- И не ти го връща? – казало мечето.
- Не само не ми го връща, но не ме оставя да спя!
- Скоро ще му се изхабят батериите – казало лисичето.
- Те се изхабиха, но то научи наизуст песните – казал тъжно метеорологът.
- Ще го отучем – казало котето.
Никой не бил забелязал кога то се било отделило, кога се било изкатерило на бора и смъкнало транзистора оттам.
- Благодаря ти – казал метеорологът, като поел транзистора.
- А него какво да го правя? – попитало котето, като измъкнало иззад гърба си и сврачето, съвсем разрошено.
- То ще обещае, че няма вече да пее – казал метеорологът.
- Няма вече! „Никогаааа на тоя свяяят!” – пропяло отново сврачето.
Пуснали го и то наистина замлъкнало и почнало да подскача около тях. Така станали петима приятели. Метеорологът погледнал към котето.
- Ти кое си? – казал той. – Не те познавам.
- Защото току-що пристигнах от града – отговорило важно котето.
- Ние дойдохме... – почнало мечето.
Но метеорологът го прекъснал:
- А ти защо не си спиш в дупката?
- Не ми се спи! – казало мечето, като се прозяло.
- Не ти се спи! – казал строго метеорологът. – И децата знаят, че мечките спят зиме летаргичен сън.
- Летаргичен сън се спи лете! – казало мечето.
- Ще ти дам аз едно „лете”! – усмихнал се метеорологът. – Е, какво искате?
- Дойдохме да те помолим – казало бързо лисичето, като въртяло опашката си. – Понеже, от една страна, ти живееш сам и си голям и тъжен, а от друга страна, това коте няма къде да живее, може би ще искаш да го вземеш? То е много добро!
(Краят следва)
24.11.2010 18:08
15.11.2011 22:39
тел. +7 916 220 68 51,+7 (495) 726 70 53
16.11.2011 05:03
internetrabota.devhub.com
16.11.2011 07:47
internetrabota.devhub.com
16.11.2011 09:04
internetrabota.devhub.com
18.11.2011 13:42
тел. +7 916 220 68 51,+7 (495) 726 70 53
24.11.2011 23:18
тел. +7 916 220 68 51,+7 (495) 726 70 53
27.11.2011 02:39
30.11.2011 11:43
03.12.2011 02:06
10.12.2011 02:54
тел.89162206851, 8 (495) 726 70 53 http://zemlinfo.ru
17.02.2012 20:10
2. SPAROTOK - ЧЕТЕТЕ ВНИМАТЕЛНО!
3. Един млад и талантлив автор. Подкрепете го!
4. По-добрият кандидат за кмет на София.
5. Ние го подкрепяме...
6. грешен репорт, който те кара да мислиш
7. На ianchefff блога
8. Турбо, но не Боби Турбото, а наистина Турбо!
9. Е това е валсодар!
10. Чаровната дама със сапунените мехурчета
11. Войната на таралежите-sowhat
12. Соцпропаганда #1
13. Соцпропаганда #2
14. На Дани моторите
15. RADIOHEAD
16. U2
17. DEPECHE MODE
18. MASSIVE ATTACK
19. FAITH NO MORE
20. QUEENS OF THE STONE AGE
21. PLACEBO
22. RED HOT CHILI PEPPERS
23. KORN
24. THE WHITE STRIPES
25. BLUR
26. ROBBIE WILLIAMS
27. DREAM THEATER
28. SYSTEM OF A DOWN
29. PEARL JAM
30. Тук са всички останали любимци поради липса на място в блогрола
