Европо на разплути бюрократи!
Не помниш ли пречупения кръст?
Презря ли милионите солдати
и костите им в кървавата пръст?

Забрави ли как в калните окопи
един народ от чума те спаси?
Или преяла - в страст се разевропи
и с пагубни звезди се украси?

Не ме затрогвай с пищния си блясък!
Безпаметна - какво ще ми дадеш?
Строила си дома си върху пясък
и ценното сменила си за леш.

Един сатрап насмалко да те смачка
и с огън да жигоса твоя лик.
Но ти, доволна, не направи крачка
за почитта пред руския войник.

Да бяха живи днес Юго и Гьоте -
перата щяха да обърнат в меч.
Европо на елитите! Горко ти!
Отиде ти в греха си надалеч!

Аз празника ти пищен не празнувам
със одата, уви, на радостта...
За жертви непочетени тъгувам
и спомням тях с въздишка на уста.

Ведролей
(От стихосбирката "Възходът на падението")