Франсоа Мориак (на френски Franзois Mauriac) е френскиписател, смятан за един от най-значимите католически автори на 20 век. През 1952 г. той получава Нобелова награда за литература.

 Героите на Франсоа Мориак размишляват над смисъла на човешкото битие, над въпросите за живота и смъртта, честта и добродетелтта, за омразата и за любовта. За неизеримостта на човешката самота.

Мисли "Из пустинята на любовта"

......"Всички ние не веднъж сме били моделирани отново и отново от хората, които  са ни обичали, превръщали са ни в  свое творение - творение, което впрочем не признават, защото никога не е мечтаното от тях. Няма любов, няма приятелство, преминали през съдбата ни , без да са вложили в 
нея своя принос за цял живот."
----"Духът за семейна солидарност им вдъхваше дълбоко отвращение към всичко, което представляваше заплаха за равновесието, установано между техните характери. Инстиктът за самосъхранение вдъхваше на тези гребци, обречени до живот да се мъчат на една и съща галера, загриженост да не допускат пожар на борда и."
...."Човек е нищо за тази, която е всичко за него..."
...."Чувствата, които уж надживяват физиологическия акт са чиста измислица."
....На 52 години все още има време да се вкусят няколко години щастие макар и вгорчено може би от угризения...."
....Недостижимото не заслужава да се жертваш за него.."
--"Щеше да бъде мъж, който обича една жена и я покорява със сила.."
..."Какво по-опасно в любовта от бягството на единия от съмишлениците ."
..."Страшното в бурята не е грохотът, а тишината, която тя налага на света, безжизнеността."
..."Най- зле познаваме своите близки."
...".Задушаваше са от тишината..от пламъка, останал изведнъж неподхранван и все пак неугасим..."
..."В любовта отказът  и отричането са изкусни отсрочки, които са от полза за насладата."
..."Когато страдам от любов, затварям се в себе си и чакам. Сигурна съм, че мъжът заради когото 
искам да умра, утре може би няма да представлява нищо за мен. Предметът на толкова страдания няма да заслужава дори един мой поглед. Страшно е да обичаш и срамно да не обичаш вече..."
...Всеотдайната и покровителствена майчина любов е безплодна. Всеки мъж инстиктивно търси в образа на любимата черти на майчиния образ. "
 "Отношенията свекърва - снаха- примирение, опрощение."
 .." Любовта не е само дълг, а трябва да бъде безкористна...
    детинската ревност породена от чувството за притежание, и егоистичното страдание на изоставения..."
..."Не бива да бъдем дребнави изчислители на собствените си заслуги. Важното е не да заслужиш, а да обичаш."
.".Истинска, дълбока и непреходна е само любовта обожание, освободена от приливите на страстта. Истинската голямата любов се оказва непостижим: тя е страдание и самота."
...Не може да има нищо лъжовно в щастие, което си доставят един другиму двама души."