Колко проста е идеята за Бога! Съвсем проста. Очевидно тя е възникнала от нуждата на човека да си представи света единен, опростен чрез силата и волята на една висша сила. От същата нужда се е създала и държавата.

„Ето най-голямата пакост на сатаната – човек с човека не си прилича и оттам идва мъката да управляваш. Ех, господи, разноезично е твоето стадо и разночинно!”

„За да се управляват хората, трябва да се знаят не само делата им, но и скритите им помисли, тайните, дори сънищата им, понеже човекът е като земен извор и не знаеш кога ще избликне.”

„Вместо убеждение беше използвал глада и жаждата да го подчини на волята си. Но как да бъде сигурен, че ако го нахранех предварително, той не ще се отрече? Мене ми трябват послушни за да има благочестие, ред и вяра в учението. Непокорният  защитава своето непокорство със свободолюбиви мисли, а те изкушават другите…Подлец е човекът от слабост е подлец! А щом е тъй – насилвай го за негово за негово добро и за доброто на всички…Крив ли съм, Боже, щом си ме създал такъв?”

„Но казано е нужда – закон изменя. Ненавистта сковава ръката и ослепява очите. С нейната грозота аз не мога да бъда художник.”

„Силен е вярващият, който не се съмнява, че знае истината.”

„Ето човекът се запленява. Защо, Господи си му дал тая слабост?”

„Всяко зло започва с желанието да бъдем над себеподобните си.”

„Зад смесицата от страсти, недоволство, пороци и злоба във всяко лице Назарий съзираше живеца на душата, измъчена и петимна за обич.”

„…жените започват да мислят за живота и смъртта, след като телата им повехнат.”

„..защото всяка молитва е изкупление и удоволствие от облекчение.”

„Човекът не търпи истината, най – малко за себе си, а все я търси и това е една от неговите чудатости…Но всеки на дъното на душата си иска да бъда хубав, благороден и добър, дори разбойникът…”

„Назарий виждаше силата на човешката заблуда, без която човекът не би понесъл земното си съществувание.”

„Опасно е да се взираш в греха.”

„Праведниците не се нуждаят от управители, нито от владици…И ако светлината е заблуда, тогава човекът е нещастна сянка на земята.”

„Всеки си има своя бог и така човеците се разделят не по зле отколкото ги разделя дяволът.”

„Алчността към богатство породи завист. Осъзнал е властта си…не е свойствено на човешкия ум да разсъждава над божиите дела…”

„Поясът го имаш, но глава за него нямаш.”

„Защото слушай, брате, човекът е двойствено устроен. И в рая да го сложиш, сам ще отиде в ада – за разнообразие. И ако не вярва на небесния, не ще се подчинява на никаква власт. А властта е тайна, пък човекът без тайна не може…Тайна ли? Каква тайна? Лъжа има тук, лъжа и страх! Господи, защо работите се повтарят?

„Беше усвоил в княжеския дом да се преструва хладнокръвно и пресметливо.”

„Колко съм нещастен..Дяволът говори в мене с двойствени мисли и ме мъчи дене и ноще, защото проклетата земя е негово дело и човекът е наранен от него..Бог го

знае, но той е безпомощен да се справи с врага си… О, защо низшото винаги побеждава висшето?”

„ За да млъкнат техните души, той им предложи наслада чрез телата- много по-силна от друг път, защото бе смесица от любов, страдания и жажда за изкупление...”

„Чрез господарите бесът властвува над света, но когато ги унищожим, той се захваща за нас..Всички сме изложени на съблазън от господарското високомерие и господарски пороци!”

„Мнозина са ме лъгали, но никой не ме е лъгал така, като се лъгах сам.”

„И тъй, гледай светлината що е в тебе, да не е тъмнина.”

„Успокоява се моят ум, не ме измъчва собствената ми тайна, нито световната загадка. Нека бог да богува и дяволът да си дяволува. И двамата са у мене за да бъда човек.”

„Детето в него живее редом с мъжа до дълбока старост и духът е в детето, което познава царството небесно...”

В повествованието  на съвременна тема, както е с незавършената творба "Черният монах" Емилиян  Станев търси генерализация на идеите чрез опосредстващи мостове от настоящето към живота на средновековното монашество.