Лазаровден

Събота. Деветнайсети април.  По християнския календар е Лазаровден.

От това, което прочетох разбрах, че църковният празник е – Възкресение на Лазара, а народният - Лазарница, Лазар, Лазарова събота.

Народното поверие разкрива,  че този ден се празнува в чест на нивите, пасбищата и гората. Лазар е заповедник на горите, шумаците. Той чисти, треби горите и ги прави ниви. Лазар има в ръцете си балтия /секира/ с която сече гората, шумака и прави орници.

Земята е била най-ценното, което са имали хората. Без земя – няма поминък, няма хляб. Нашата земя, която днес плаче за хора. Нашата земя осеяна на всяка крачка с бензиностанции и газостанции. Сякаш не е нужна никому...Ако дедите ни виждат от някъде в гроба ще се обърнат. Нашите деди, които са знаели цената на земята и са я обичали истински и пазили ..

 

По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки с които се украсяват вратите на следващия ден — Връбница (Цветница ). Младите жени набират цветя за венците, които плетат на Цветница. Момите, наричани „лазарки“, се събират в дома на една от тях. След това, пременени в традиционни фолклорни носии, обикалят къщите из селото.

При лазаруването песните, които са пеели момичетата били разнообразни и предназначени за всеки член от семейството, съобразно неговото обществено положение. С обредните  лазарски песни те  благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, плодове и дребни подаръци.

 Казват още, че мома, която не лазарува, не може да се момее. Една мома може  само един път да  е лазарка. В миналото, на Лазаровден, момците от селото са поисквали ръката на своята избраница. Макар че от Сирни заговезни насетне църквата забранява сватбите и годежите, младите хора използвали тоя ден  за сгледа.

 Посрещат празника с песента: 
„Расло дърво високо, посред поле широко; 
под дърво лазарки, премяна стягаха – лазарова премяна, 
Лазар да си посрещат по честити домове,
дето мома момува, дето ерген лудува.”

Смята се още, че лазаруването е стар езически обред, свързан с пролетните момински празници. Това говори, че много трудно сме скъсали със старата религия и е трябвало да наложат единия празничен календар с другия. 

 

По църковния календар на 19 април, събота  се отбелязва възкресяване на Лазаря от Иисус Христос. Притчата „Възкресяване на Лазаря” ни разкрива как чрез силата на вярата и божията воля може да възкръсне мъртвец. „Възкресението на Лазаря ни уверява, че душата съществува и след смъртта. То е също така уверение и залог за нашето бъдещо възкресение. Както Христос- господарят на живота и смъртта, 
може да възкреси един разложен вече труп, така Той може да възкреси и изгнилите тела на всички люде при второто пришествие, когато засвири Божията тръба.”

В църковния календар на 23 април се отбелязва – свети мъченик 
Лазар Български или свети Лазар. Заради мъченията, които понася от турците отстоявайки  християнската си вяра той бил убит в Мала Азия, където бил овчар.  Това станало на 23 април 1802 година, когато бил на 28 години. Родното му място е Дебел дял, Габровско. Образът му е изписан в цял ръст в параклиса на Рилския манастир „Свети Архангели”.Спомням си при едно посещение на Рилския манастир бях впечатлена от една сцена изобразена на лицевата страна на църквата. Богата трапеза, около нея, охранени и доволни от живота хора, а долу до кучето, където се търкалят кокали приседнал, полегнал слаб и съсухрен човек пресъздаващ образа на Лазар. Лазар, олицетворяващ хората, които стоят ниско в йерархията и чакат подаяние – трохи.

На изобразената картина всъщност е  пресъздадена „Притчата  за богаташа и бедния Лазар”, която е предупреждение за всички живеещи в охолство и  проявяват жестокосърдие спрямо ближния си, че  забравят за бъдещата отплата. Може би нашите зографи не винаги са изписвали църквите по канона, защото не им е било чуждо разслоението на обществото и различното място на хората... въпреки проповядваното смирение и подчинение. Та нали църквата, освен нравствените норми, които налага е крепител и на светската власт. За мене  по-правилно и примирението, не –смирението. Примирението идва от безсилието. Безсилието от безпомощността, от безизходицата. Затова народът ни е казал: „Помогни си сам, за да ти помогне и господ.”

Споделих с Вас това, което съм успяла да намеря и прочета. Без да претендирам  за познаване на празника и отбелязването му. Вълнува ме кое от всичко това, което  са създали хората е по силно. Езическото свързано с природата, което дава сили  на тялото /физическото/ или християнското, свързано с духа, с надеждата за доброто, което трябва да се заслужи. Какво взаимно проникване се е получило от  двете религии оставили следи в душите ни?   

 В народните представи ясно личи сливането на езическите и християнски елемент: възраждането, възкръсването на природата, превръщането на мъртвото в живо се свързва с библейския разказ за възкръсването на Лазар.

Обредните практики на Лазаровден ни дават основание да потърсим в тях връзката с древните култове към Богинята-майка, т.е. към пораждащото начало и затова обредността е женска, в нея участват само моми. Целта й е да осигури здраве и плодородие, да се предотврати суша и градушка. Момите, участвали в лазаруването, не са застрашени да бъдат "грабнати от змей" и следователно биха могли да изпълнят функциите си за продължаването на рода. Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете. 
Ритуалното обикаляне на къщи и градини има характер на вербална магия, целяща да осигури здраве и берекет. Пролетните празници са най-поетичните и красиви момински празници, посветени на цветята, любовта и плодородието. 
Те са част от великденския обреден цикъл, посветен на обновяването на природата и възкресяването на живота.

 

 

 

 

  Лазарски песни
Пожелание за плодородие:
А бре, Бое, бело Бое,
тука ли си, дома ли си?
Я отваряй равни двори,
равни двори, чимшир порти,
да улезнат лазарици.
— Бог помага, равни двори!
— Дал Бог добро, лазарици
Пожелание за берекет:
Къде ние заминале,
родило се, преродило,
та на земня натегнало:
от два класа кутел жито,
от два грозда бъчва вино.

 

Надявам се повече хора да го прочетат!

Преди пет години съм се ровила над пролетните празници. Любопитството ми бе породено от преливащото се в обреда от двете религии - езическата и християнската. Доколко е съхранено и какво трябва да пренесем през времето, изучавайки ги. Добре би било, ако всеки един от нас знае нещо повече да го разкаже.Да обогатим празника.

Пожелание за плодородие:
А бре, Бое, бело Бое,
тука ли си, дома ли си?
Я отваряй равни двори,
равни двори, чимшир порти,
да улезнат лазарици.
— Бог помага, равни двори!
— Дал Бог добро, лазарици
Пожелание за берекет:
Къде ние заминале,
родило се, преродило,
та на земня натегнало:
от два класа кутел жито,
от два грозда бъчва вино.

Във всеки дом - благодат и радост!!!

Да има много светлина в душата ти днес!Прегръщам те!Чудесно си го написала

И на теб! Бях избрала и една чудесна картина със здравец, но не зная как да я поставя тук. А, колкото до текста - винаги са ме вълнували празничните обичаи и традиции. Кое в тях откъде идва и как е стигнало до нас? Какви сме? Защо сме такива? Все търсене на културната ни идентичност. Писано е преди пет години в моите неща... Слънчен, светъл ден за всички българи, където и да са ... и за нас!!!

Прекрасни думи, пълни с мъдростта на хората и тук поднесени с такава лекота и дъх на пролет! Харесах още толкова неща и радвам се, че Ви откривам!
За празника на Лазар - много слънчево настроение! Дори и да го няма, рисуваме си го с въображение!
Поздрав! :)

И аз се радвам, че Ви открих. Хубаво е когато доловиш у другия усещането за себе си...Благодаря и за слънчевото настроение, което ми изпратихте!

Ако кажеш: ”Стани, Лазаре!”,
ще стане ли,
Ако кажеш: ”Събуди се, Лазаре!”,
ще се събуди ли,
Ако кажеш: ”Лазаре, вдигни се!”,
ще се вдигне ли…

И ако попита Лазар:
Ти кой си?
И ако попита Лазар:
Защо ме будиш?
И ако попита Лазар:
Защо ме викаш?
И ако Лазар каже:
Не съм те молил!
И ако Лазар каже:
Не си ме питал!
И ако Лазар каже:
Не те познавам!
И ако Лазар не иска
да стане,
и ако Лазар не иска
да диша,
и ако Лазар не иска
нищо,
тогава Ти, Боже, наричай ме
Лазар…