1.Произход на арменците

Армения е една от най-древните страни на предна Азия. През ІХ в. на Новата ера на територията и съществува държавата Урарту. Около 220 г. пр.н.е. възниква Велика Армения достигнала своя разцвет в първи век пр.н. е. В четвърти век тя е поделена между Сасанидите и Византия. През 698 – 700 г. Армения е завладяна от арабите. Борбата между Турция и Иран за Армения завършва с подялбата и през 1639 г. През 1828 г. Източна Армения е присъединена към Русия. През 1920 г.  е образувана Арменска ССР. От 1926 г. е съюзна република. След разпадането на Съветския Съюз Армения е самостоятелна държава.

Основното население на Армения са арменците обособени в самостоятелна нация. Принадлежат към арменоидната (предноазиатска) раса, която е част от европеидната раса. Говорят на арменски език, който е самостоятелен клон на индоевропейските езиково семейство. Той се разделя на западен и източен диалект с поддиалекти в говора. Разпространен е и руският език. Писмеността е на основата арменската азбука.

          По религиозен признак арменците са главно християни монотеисти. Неголяма част от арменците живеещи зад граница са католици и протестанти.

Компактни маси арменци живеят в Близкия Изток, Румъния, България, западна Европа.

Арменската народност се формира през  VІІ-ІІ в. пр.н.е., а арменската нация – през ІХ в. В своята история арменският народ изживява неколкократни геноциди и преследвания, които довеждат до преселването им в различни държави, между които е и България.

 

 

2.Преселване на арменците в България

Преселванията на арменците към Балканите са многократни. Масовите преселвания започват от началото на ХVІІ в. до 20 – те години на ХХ в. Първите четири преселвания в периода от 1605 до 1675 г. са предимно по икономически причини. Дошли от изпаднали в бедност райони с арменско население в Османската империя, арменците се установяват трайно в българските земи, а техните потомци днес се самоназовават „кореняци” – шуменци, варненци, пловдивчани, русенци и т.н. В по-късни години масови преселвания има през 1896 г. и през 1922 г. Второто преселване е най-многобройното от всички след най-тежкия геноцид. Трябва да отбележим, че единични, но не по-малко на брой заселвания в България има в началото на ХХ в. Тези по-нови миграционни вълни са свързани пряко с жестоките преследвания и избивания на християните арменци, което е свързано с провежданата политика от Турция.

Преселилите се в България арменци са съхранили езика си и някои традиции в празниците и празничната храна. След покръстването им през 301 г. от н. е., един от най-важните фактори за тяхното съхранение е строгото придържане към църквата и църковните празници. Това води до уеднаквяване в голяма степен на фолклорно -традиционните норми с църковните. За единство на фолклор и традиционна култура, които арменците са донесли в България не може да се говори поради големите разлики по отношение на времето, в което са се преселвали и в спецификата на регионите от които са дошли. За пренасяне във времето и съхраняването на традиции и елементи от празнично -обредната система, влияние е оказало и обстоятелството, че те са се заселвали компактно в отделни селища на България, строяли са свои църкви, откривали са свои училища, изграждали са домовете си в определени части на града (махали, квартали), спазвали са традицията да не допускат смесени бракове.

Така изброените фактори – заселване на обща територия, съхраняване на езика, религията, историческата памет и самосъзнание са дали възможност арменците в България и до днес да продължават традициите на своите деди.

 

 

3.Фолклора на арменците в България

Терминът „фолклор” ( от руски фольклор,  от английски folklore- от folk – народ и lore – мъдрост, народна мъдрост), по своята същност и съдържание той включва устни художествени произведения създадени и разпространявани от народа, удовлетворяващи неговите литературни интереси, народно словесно творчество. Включва още народно изкуство, вярвания, знания и обичаи, които биват словесни, музикални, танцови и др. Като цяло, фолклорът включва цялата народна култура.

Фолклорът на дадена народност като литературни форми включва народните песни, приказки, легенди, предания, пословици, поговорки, гатанки, наричания и др. В областта на народното изкуство – вярвания и обичаи. Той бива словесен, танцов, музикален, юридически и др.

Фолклорната култура на даден народ е първият стадий от развитието на словесното творчество въобще. Характеризира се с устния си характер, приложимостта си в затворено общество и ценностна система, свързана с божественото. Създава се от народа и се разпространява предимно в битовата среда. Неговата виталност е възможна само в границите на конкретната народност и самобитността и.

Най-популярната форма на прозаичния арменския фолклор е разказът, който се предава от човек на човек, устно и най-често при събиране и вечеринки. От направените проучвания на арменския фолклор съхранен в България са документирани множество „меморати”, съвсем малък брой притчи и приказки. Последните не могат да се причислят само към арменския фолклор, защото те носят белезите на средата, в която са живели преселените арменци.

От словесния фолклор на арменското население в България са документирани по-голям брой меморати за преселванията по време на геноцидите, отколкото приказки. Това е логично развитие на разказа при създавалата се историческа ситуация. Самите разкази имат своя живот и развитие. При предаване на собствената история на всеки арменец, на всяко арменско семейство неволно се забравят някои подробности, прибавят се подобни, чути от други арменци, други четени в книги, посветени на тези събития. В съвремието се сливат събития от трите геноцида. Постепенно започна оформянето на еднотипни разкази, които следват определена схема. Очертават се три основни раздела, които структурират текстовете:

-                           обстановка в родното селище и подгонване към бежанските кервани

-                           придвижване в кервана и попътни ужаси и убийства

-                           приютяване и спасение в България

Поради преплитането на събитията от геноцидите, често третият раздел се оформя като „междинно приютяване” в арабско семейство или гръцки пансион. По религиозни или други причини, някои отново побягват и се отправят към България, която се появява отново като спасение в България, но вече като нов, самостоятелен раздел.

С течение на времето действителните събития придобиват характер на мотиви в меморатите, самият текст наподобява повече фолклор, отколкото спомен. Разделите от своя страна също се оформят и придобиват постоянни мотиви. В първия раздел се открояват два мотива, които са свързани или се отнасят за начина на известяване на предстоящото изселване. Така например, при отвличане на виден арменец, който обикновено е известна личност, учител или писател, посочва се дали се е завърнал или е изчезнал. Достатъчна е само информацията за него. Тя е сигнал за изселване. Другият начин – минаване по домовете на вестители в късен час, които съобщават за сборен пункт и час за задължително напускане на селището.

Вторият дял е по-богат на мотиви и под мотиви, също плод на действителни случаи. Разказите са много живи и завладяващи, въпреки отрицателната емоция, която носят. Много образно са предадени гоненията, издевателствата, убийствата, както и глада и болестите по време на отправилите се към пустинята кервани или в селищата.

В текстовете се откриват и много често повтарящи се мотиви свързани с ужасите и убийствата при придвижването на керваните с цел спасение на останалите живи и т.н.

От разказите най-потресаващи са описаните сцени свързани с облога на турци относно пола на детето, което носи в утробата си арменката – обикновено разпорват корема и,  за да видят дали плодът, който носи е момче или момиче. Така в разказите се среща описание разпорена бременна като облог на турците. Други мотиви са продаване на арменски деца на араби от турци, изгубване на семейството, изоставяне на болен.

Към третия дял се обособяват два мотива – спасение в България, подчертано в разказите винаги с добро чувство. Друг мотив е случайни срещи на загубени при бягството роднини. Начинът, по който са представени тези срещи се покрива с „чудесното” от приказките. Заедно с мотивите от конкретните събития се оформят и други, които по-скоро мотиви -фон. Единият разкрива контраста в настроението - идилична обстановка в родното място и рязка промяна при вестта за изселване. Други разкриват някои качества на арменеца – висок морал и вродена практичност. Разгледана е проявената голяма съобразителност и далновидност на арменеца при преселването – той взема със себе си монети, жълтици, сечива, които могат да му осигурят прехрана, Библията и кръст, което е знак, че те не забравят вярата и се уповават на нея. Мотивите за съобразителността на арменеца, за неговата духовна сила са и завет, който звучи от разказите.

Макар и да настъпват промени от оформилите се структурни особености раздели на разказите и направените допълнение по отношение на мотивите, тези разкази могат да бъдат жанрово определени като меморати – епос. Епос за едно героично минало, за една история, близка по време до днешните поколения, близка и до историята на българския народ. Този епос е съхранил не само исторически факти, но и облика на арменеца, неговото поведение и морал и неговия статус в родните места, като поданик на Османската империя, преселник в новата родина.

Този фолклор носи богата информация за събития, начин на живот и поведение на хора като представители на една общност. Разказите на нестандартен, но жизнен и функциониращ фолклор сред арменската общност.

Функциониращ до известна степен фолклор, могат да бъдат наречени някои библейски разкази и притчи. Те имат своето място и значение, защото дават морална сила, подсказват нещо приложимо в живота на арменеца. Така са възпитавани поколения наред, които са научавали от своите баби и дядовци мотиви от Библията. И тук се срещат мотиви от преселничеството.

Към прозаичното словесно творчество на арменците се оформил още един дял, който макар неголям има своето обособеност. Това са разкази, в които се описва приноса арменците за благоприятен изход за българите, когато те са попадали в затруднена ситуация. Те съдържат мотиви за взаимоотношения между българи и арменци в Средновековието, а така също и по конкретни поводи, но вече на местна почва, след заселването в България. Тук спадат и преданията за участието на арменски генерал със своя войска в Балканската война. Тези предания са породени от действителни случаи, но вече имат друга насоченост – представяне на българската среда и разкриване в нея на взаимоотношенията между българи и арменци.

Към фолклора на арменците в България можем да включим и вицовете. Те са обособени също по етнически принцип. Повечето от вицовете са за арменци, а не от арменци. Вицовете засягат човешките взаимоотношения, разкриват индивидуални, патриархални и общонационални черти присъщи на арменците. Иронията, която се съдържа в тях засяга едновременно морала и самочувствието. Чрез тях те се самоизтъкват, разкриват особености, които са им присъщи като народ. Това е типично предимно за народ с добро самосъзнание за своята култура и минало. Тази форма няма голяма трайност, плод е на своето време и трудно може да се установи автора и неговата етническа принадлежност.

Песните също съпровождат живот на арменеца, но в условията на преселение и този дял от фолклора е претърпял редуциране. Малкото запазени до днес песенни текстове са от песнопойки на арменски език. От някои преводи може да се съди както за жанровото разнообразие на фолклорната песенно творчество, така и за високата чувственост и емоционалност на песните. Най- често срещаните песни са гурбетчийските- Те са дълги по текст, изпълнени с копнеж и мъка от раздялата, със споделяне на мъката на работещия в отдалечени от родния край места. От тези песни се съди за поминъка за част от арменското население.

Специфичност характерна за изказа на фолклорните текстове е съхранена и в сватбения цикъл. Наличието им и разнообразието от своя страна подсказват развита семейна обредност. Повечето песни са изпълнени по време на сватбата.

По време на сватбата и сватбените ритуали особеност е срастването на църковната и фолклорната традиция при арменците. Почти нищо не е запазено от някогашните сватбени обредни практики на арменците. Първоначално тези лирични песни са се пеели предимно от жени, а мъжете са предпочитали революционните песни. Постепенно репертоарът се изравнява, като към него се прибавят и хумористични песни. Този период  на запяване при събиране е отживял и е заменен с нови форми на общуване като споделяне на обединяващото свое.

Арменците в България обичат и пеят песните на композитора Гомидас – класикът – патриарх, основоположник на арменската национална художествена песен. Създадените от него песни разкриват подвизите на героите.

В съвремието е създаден и нов репертоар изпълняван в компании. Това се песни разпространявани чрез хоровите състави както и достъпни песни от арменски оперети и опери. Те получават силно градски вариант.

          В арменския фолклор се срещат и поговорки, които се наричат парамии. Те се ползват в ежедневието, изричат се на турски език и са изричани в зависимост от случая. Звученето им често е на мъдрост или поука. За повечето форми на арменския фолклор, събраният документален материал, пояснен с примери е характерно тяхното фрагментарно звучене, което с обяснява с ранната религия бягствата и преселеничеството.

          По отношение на празничната традиция арменците се придържат към църковния календар. Най-големите празници са Коледа и Великден. В коледния цикъл централно място заема трапезата със задължителните постни  блюда и църковна служба на Рождество Христово.

Под влияние на българската традиция, арменците казват, че имат коледуване. Тържествено е отбелязван е и Великден с четири църковни служби.

Поради различията в календарите на българи и арменци, през последните години те празнуват и по двата календара. На места се усвоява и празнуването на Трифон Зарезан. Други празници са Заговезни, Преображение. Те се отбелязват с църковни служби.

Типичен арменски празник е Вартанантц – посветен на пълководеца Вартан Мамигомян, водил последната битка с персите.

Празничната традиция се отбелязва и 24 април с църковна служба и поменална трапезна в памет на жертвите от геноцида от 1915 година и 28 май – денят на обявяването на независимостта на Армения.

 Повечето от фолклорните форми на арменците в България съществуват в много ограничена степен или само в спомен. Редно би било да отбележим на някои клубни форми – хор, изпълнявал арменски песни, танцов състав, оркестри.

От изложеното за арменците в България и техния фолклор, следва да посочим, че арменците в България са една общност, която е откъсната от своята родна среда и живее сред друга етническа сред продължително. Тя започва да оформя в даден период своя облик, който е променен. Това е естествено, тъй като се намесват влияние, които идват от няколко посоки – родовоетнически, времеви и религиозни. Друго, което е видно от изложеното, е че арменците в България се обединяват около всичко, което наричат свое и устояват на влиянието идващо от българска страна, а също от другите. Обединеното „свое” срещу чуждо не се нуждае във всички области от детайлизиране. За тях важно е това, което пеят, говорят и танцуват да е арменско.

 

 

 

 

 Използвана литература:

 

 

1.Народите на света (историко-етнографски справочник), М., 1988

2.  Мицева Е., Арменците в България и техния фолклор, сп. Български фолклор, кн.1-2, 1999

 

http://journey.bg/guide/guide.php?country=113
http://armenia-bg.com/

http://lubimi.com/button.gif

Търся контакт с г-жа Е. Мицева, ако има е-майл !!!
stepang@abv.bg

Нито авторката, нито пък аз интерпретирала нейното изследване на проблема сме на различно мнение. На този етап адрес не мога да Ви посоча, но във всяка библиотека може да се намери цитираното списание. В него ще намерите адреса на редакцията. От там може да се поиска адреса на авторката. При първа възможност ще се опитам да Ви изпратя на ел. адрес информация.Хубав ден!

Преди повече от 3 хил. години индийският цар Ашока се заинтерсувал от въпросите на гноселогията и за експеримент вкарал в някакво затворено място четирима слепци и 1 слон, при което накарал слепците да опипат животното и после да му разкажат какво са "видели". Единият го описал като змия, другият като бъчва, третият като ствол на дърво и т.н. Баба Е. Мицева в писанията си ме цитира и изкарва като някакъв арменски ултрас или шовинист - автор на пулбикация от 1953 г. Държа да информирам всички заинтересувани, че тая работа с кончината ми е малко попресилена. Няколко думи за бившата етнографка Е.М, която един хубав ден за българската демокра;ция се събуди етноложка: драга, скъпа и любезна бабо стига си обикаляла по фондации да събираш пари за тъпи писания, защото на света същуствува Арменска Академия на науките, съществува арменска етнология, същуствува арменистика, арменология... поздрави на колегите от БАН!!! Знаеш кой съм!

Моите извинения за това, че се е наложило да ползвам публикация на въпросната госпожа. Не я познавам лично, нито работата й. Но все таки публикацията и е факт и може да бъде ползвана не само от мен. Това, което преценяте, че е неточно от нейна страна можете спокойно да опровергайте. Приятен ден!!

Jivan Gasparyan - In Foreign Lands (Armenian duduk)

http://www.youtube.com/watch?v=AG6KSfYo2Iw

This is one of the best duduk melodies by the best duduk master Jivan Gasparyan. It tells history of Armenian people, their struggles and sufferings without a single word. If you feel the goosebumps down your neck while listening to this music, then please share it with others.

В горната "статия" не е пояснен произходът на арменците, че сме автохтонен народ, т.е. възникнал там, в самата си родина, не сме пришълци от другаде. Дума не е обелена нито за Анийското сувуренно царство на Багратидите /9-12 в./, нито за Киликийското арменско царство /12-14 в/. Въобще материалът е повърхностен.

Аз съм автора на горното допълнение, случайно станах анонимен и допуснах печатната грешка "сувуренно". Моля за извинение!

Моля Ви направете допълненията!

Безобразие е да си позволявате подобни словоблудства и да наричате така фамилярно "баба" учен, когото не познавате и който е уважаван и почитан както в българските, така и в международните научни среди. За сведение - не е етнограф и не е била такъв. Беше фолклорист и винаги се е гордяла да се нарича така. Етнологичните изследвания са съставна част на фолклористичана й дейност, което обяснява и изследването на съответната облас - арменския фолклор. Що се отнася до въпроса за това, дали арменския фолклор трябва да се изследва в България - е! Хубава работа - арменската общност в България е МНОГО голяма и с традиции и фолклор, които са както пренесени от армения, така и творени на местна територия. Е. Мицева НИКОГА не е имала амбицията да пише история на Армения и да дълбае в далечните й древности - това ясно личи и от заглавието на труда й! Той между другото не е единственият - но не си заслужава да Ви информирам, поради профанното Ви поведеие!
Личното мнение за учените от БАН, изградено от чути-недочути коментари от трети лица не показва компетенции, а опитът през 2009 г. да влезнете в "спор" с автора показва, че претенцията Ви за лично познанство е без покритие. Грозно и неморално е да се говори по този начин за покойници, да не говорим, че смъртта на някого не определя неговата възраст.

Как е възможно просто така да се отричате и извинявате за цитирането на определен автор. Щом Ви провокират с подобно изказване - направете си справка за стойността на учения, за качеството му на работа и колко време е посветил на изследването си! Въпросната авторка е обиколила всички градове в България, където има арменско малцинство, събирала е лично материала, върху който е базирала изследването и анализите си, запознала се е лично с историите на всеки род, пристигнал от Армения по време на Геноцида ... Вярвам, че ще преосмислите позицията си и в бъдеще ще работите и общувате с по-голямо самочувствие, особено с хора, чиято информация за авторите на ползваната от Вас литература е не само оскъдна но и напълно невярна! Поздрави и успешна работа!

Уви, през 2006 г. проф. д-р Е. Мицева почина, но дългогодишната й работа, посветена на Арменската общност у нас получи реализация както в множество статии и студии, така и в две книги. Ако се интересувате сериозно, ще намерите библиография в библиотеката на Института за Етнология и фолклористика с Етнографски музей - БАН, Народната библиотека, литернет!

Мицева,Е., С.Папазян-Таниелян. Арменци. - В: Общности и идентичности в.
България. С., 1998., с.140. Мутафчиева, В. Другите. – Изток-Изток, 1993,

www.imir-bg.org/imir/books/armencite_v_balgaria1.pdf

Евгения Мицева е родена на 06.01.1945 г. Работи като учен фолклорист в БАН (ст.н.с. І ст., дфн), преподавател по митология в ПУ "П. Хилендарски", изследовател на народната демонологична проза, тълкувател на етничната другост във фолклора и на интеретничните взаимодействия на общностите в България. Автор на изследванията "Демонични представи и персонажи в българския фолклор" (кандидатска дисертация, 1984), "Арменците в България - култура и идентичност" (докторска дисертация, 2002), "Вярванията у виетнамците" (1992), "Български фолклорни приказки. Каталог" (на бълг. и нем. език, 1994), "Невидими нощни гости" (1994), "Благоевградски окръг. Народна проза" (т. 58 на СбНУ, 1985), "Наследството на Траяна. Приказки и песни" (1997), "Банско. Изследвания и материали" (1996), "Приказките на циганите" (1998), "Сакар. Етнографско, фолклорно и езиково изследване" (2002), "Фолклор от Сакар. Разказен фолклор" (т. 62 на СбНУ, 2003), "Пространства на другостта" (2004) и мн. др. Евгения Мицева е уважаван специалист и ценен експерт в Международната асоциация за фолклорна проза (ISFNR), в Комисията по славянски фолклор на Международния конгрес на славистите, Съюза на учените в България, Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия и т.н. Умира в София на 21.05.2006.
http://liternet.bg/publish7/emiceva/index.html

Благодаря Ви за споделеното! Имате основание за отправените към мен бележки. Поздрави и от мен!