На втори май по нов стил ще отпразнуваме 132 години от Априлското въстание. Кухо звучат всякакви днешни трактовки на тогавашните събитие, различни са били българите, различна е била България. Сами кажете, коя е стояла по-горе : днешната мирна България или въстаналата през 1876 година ?

За това предпочитам да дам думата на хората, които са били съвременници на априлските събития. Да не забравяме обаче, че и днес хора са преследвани само, защото са българи, да не забравяме, че има още много българи под чужда власт и без права...Но! Към Априлското въстание :

Христо Ботев : "Захваща се вече драмата на Балканския полуостров"

Захарий Стоянов : "Свещеното и велико движение за свобода на нашия народ", "Отиваме на гората да търсим свободата"

Любен Каравелов : "Хайде, време е веч"

 http://petyr.blogspot.com/

 

При вида на пожарите и писъците на жертвите апостолът Георги Бенковски, според Захари Стоянов, извиква: „Моята цел е постигната вече! В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей!”

В същия дух преценява смисъла на въстанието и Тодор Каблешков: „ Не в куршума на кремъклийката се надявах, а в  гърмежа и, който трябваше да стигне до ушите на Европа, на братска Русия.”

Особено показателни са думите на Цанко Дюстабанов пред турските следствени органи след въстанието: „Аз зная много добре, че царството Ви е голямо, че силата , войската и оръжието са във ваши ръце, че със сила не ще Ви надвием , но зная още, че Вие сте варвари и тирани, че заради въстанието ще се нахвърлите върху невинни и мирни жители...Нашата цел не  е била да  ви надвием със сила, а само да предизвикаме да направите зверствата , които вече премного направихте и благодарение на които се компрометирахте пред целия образован свят. Тази наша цел е постигната вече. И тъй, ние Ви победихме!”

Да си спомним за това велико дело и саможертвата на героите дали живота си за нашата свобода!

 

http://www.youtube.com/watch?v=fJFyg-DUHBQ&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=4oMaFipLnGI&feature=related
Априлското Въстание
http://www.youtube.com/watch?v=18oSol9yw4k&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=lSrJwjLUalM&feature=related

(всъщност вече вчера) бях в Копривщица. За съвременния човек това е приятна, макар и малко понапудрена разходка в миналото. Никой не ми попречи да снимам каквото пожелая. Никой не ми попречи да прокарам длан по бюрото на Каравелов (ако приемем, че това е оригиналът). Калдаръмените улички, по които ходих, някога са попивали четническа кръв. Днес тя тече в моите вени. Може би и в твоите. Ние сме потомците на хора, които с невероятна самоотверженост и равен на лудост ентусиазъм, са се хвърлили във въстаническия огън. Обикновени хора - занаятчии, земеделци, търговци... Просто няма как да не си припомним това. Всеки път когато ни се иска да критикуваме живота в България и колко сме лоши като нация - да си го припомняме.

Въпросът е не само за корените, а за съпричастностната ни към съхраняването на България. Ще Ви цитирам думите на Петър Дървингов - български офицер (полковник), революционер и военен историк, член-кореспондент на Българската академия на науките от 1932 година: " Първата цел, която с всички сили, неуморно трябва да преследваме, е създаването от България една високо културна, цивилизована държава, държава на бързия духовен и материален прогрес, държава на реда, законността и възможна социална правда. Това не значи да станем социалисти, нито анархисти, а още по-малко толстоисти. Културен народ значи - да бъдем преди вичко народ, а не сбор от човешки себелюбиви прашинки, които при първи ураган ще се разпръснат във въздуха; да имаме национална душа, да чувстваме еднакво върху всички въпроси от народното съществуване; да бъдем отзивчиви към националното достойнство: да бъдем солидарни в националните стремежи към възвишеното и великото и наконец да /у/съвършенстваме себе си и урежданията непрекъснато, така щото нашата национална душа , а не друга некоя да се отразява във всички наши изкуства и дейности. Но затова трябва да престанем да копираме и да донасяме врели -некипели идеи отвън, а да почнем да мислим със собствената си глава и да чувстваме със собственото си сърце." А преди него гениалният поет-революционер Христо Ботев ще напише.."със сляпото си поддържание на Европа ние ще достигнем да бъдем робове сами на себе си. -Когато е така, то какво трябва да се прави? - Преди всичко ние трябва да заемеме от Европа това, щото ни е потребно, щото ни не достига и щото е признато за полезно на човекът. В противен случай с нашият живот е неприменимо нищо човеческо и ние твърде лесно може да загинеме."
Обръщайки се назад, нека виждаме напред за да оцелеем и за да ни има и в бъдеще на тази земя като народ и държава.

...е особена порода - оцеляваща при всякакви условия. Аз съм сигурна че ще оцелеем като народ далеч напред във времето. Но оцеляването само по себе си не е нещо велико. Въпросът е дали ще престанем да поддържаме неизменния си негативизъм и обругаване на всичко родно - тоест да оцелеем достойно...

Трудно ще запазим достойнството...защо ли? Защото в тези превратности, които понасяме ние непрестанно се нараняваме, и физически и морално унищожаваме. Не визирам само сегашната трансформация, а и преди нея...Взелите властта първо започват да разчистват всичко около себе си, удовлетворяват потребнистите си от финансови средства, повече отколкото е необходимо и забравят защо са се възкачили на високото място...забравят за обикновените хора заради които са там...а без тях закъде е държавата ни...
Достойнство се пази като останеш верен на съвестта си, на идеалите, ако ги имаш и с примера, който даваш ...
Да оцелеем достойно можем само тогава, когато имащите власт се посветят на народ и държава ...за да заслужат уважение... Колко са такива в историята ни? А, днес в настоящето?