2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 3048 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 01.05.2008 11:29
Сядам да пиша за този празник с резерви. Не защото страната ни е разделена по безброй критерии и отношението към празника е различно. Пиша единствено заради правото на труд и на социална защита на всеки един гражданин на Република България и заради видяното през днешния ден.
Но да се върна на празника. Кога за първи път са решили, и кой е решил, че трябва да се чества труда? От прочетеното става ясно, че той е продукт на условията на труд и необходимостта от социална защита на работниците.
Появяването на празника се свързва с международното социалистическо движение през ХІХ век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права. Началото се поставя през 1886 година на първи май, когато се организира първата в историята общa международна стачка. В американския град Чикаго на стачка излизат 300 000 работници с искане за въвеждане на 8-часов работен ден. След тридневни протести стачката е рапръсната от полицията, а стачкуващите дават осем жертви.
В следващите години първи май започва постепенно да се отбелязва в почти всички страни. В нашата страна международния ден на труда се чества за първи път през 1890 година. В периода 1945 – 1989 година празникът се отбелязва с мащабни манифестации и празненства из цялата страна.
Понастоящем празникът е официален и е неработен ден. Държавната власт не се ангажира с провеждането на масово отбелзяване на празника. Честването е най-често отбелязвано от леви партии и движения, като най-значителни са митингите-концерти.
Днес първи май се чества като ден на труда и е официален празник в редица държави като Германия, Австрия, Мексико, Тайланд, Русия.
Но не самият ден и неговото отбелязване ме провокираха да пиша. А преживяното през днешния ден. Станах неволен свидетел на създала се ситуация във фирма, произвеждаща играчки в която започва поредица от принудителни престои....поради нечии интереси, а същевременно има поръчка за милиони за изпълнение... Ситуацията е инфарктна...Как работодателят да защити работните места и наетите работници? И същевременно да изпълни поръчката в срок. Той би успял само, ако имаше изградени структури, които да подпомагат бизнеса, и действаща синдикална организация. Възникналият казус все още не е решен. Но той ме провокира да пиша за празника и същевременно да напомня, че трансформацията в нашето общество промени условията на труд. Същевременно постави много въпроси свързани с правото на труд и неговата защита от една страна и запазването на работните места от друга. А те изискват не само констатации от Инспекциите по труда и налагане на санкции, а превантивна работа по места. Останалите институции между които Бюрата по труда, Агенцията по заетостта - също ..Колкото до синдикатите те трябва да заемат своето място на страната на работника, а не да работят само в защита на работодателите...и правителството ...
Много са въпросите за размисъл ...и конкретния случай, и ширещата се безработица, продължаващите съкращения, и липсата на защита, обучението ...все въпроси, които убягват от полезрението на работодателите и институциите имащи отношение...
Празничността не е в представителността или заради самата дата ...
Празникът ще е празник, само тогава, когато човешкият фактор бъде приоритет в управлението и ежедневно се решават възникващите проблеми на хората ... Когато се разкриват повече работни места и същевременно работещите получават необходимата социална защита...И да се създадат условия децата ни да се върнат ...
И все пак да е честит празникът на труда....Нали човек се ражда за да се труди и твори и да изпитва удовлетворение от факта, че е полезен...
Връзката – пари, име, власт – със средно...
Надеждата е последното, което умира в чо...
01.05.2008 11:23
Но няма как, да живей, живей труда...
Весели празници.
:-)))
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com