Гергьовден

 Това е денят на св. Георги - покровител на овчарите и стадата. Заедно с Великден се смята за най-големия пролетен празник, но за разлика от Великден, винаги е при хубаво време. Затова се нарича Зелен Георги (или Цветен Георги).
   Подготовката за празника започва още от предния ден. Момите берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан. Месят се обредните хлябове, като най-големият се нарича на св. Георги.
   Коли се първото мъжко родило се през годината агне; прекажда се и се освещава. Коленето става пред трапезата, на която има сол, трици и трева, от които предварително се дава на агнето, за да има ситост, плодородие, здраве и живот. Събраната кръв се изсипва върху лехите, за да ражда земята повече.
   Всички се събират на обща трапеза, прекаждат я, пият, веселят се и пеят песни: "Св. Георги обикаля нивите", "Здравец за Гергьовден", "Венец за агънцата". На трапезата освен печено агнешко трябва да има пресен лук и чесън, салата, пиле, хляб и вино.
   След обеда се играят хора и се връзват люлки, които моми и момци не люлеят, няма да им върви през годината.
   Някъде момите вадят от бял котел с мълчана вода предварително оставени да пренощуват пръстени, гривни или китки и наричат коя мома за кого ще се омъжи.
   Другаде има обичай събличане и забраждане на булките. Всички млади булки, омъжени през тази година, излизат на мегдана с невестинските си премени. Кръстниците (или кумовете) свалят ритуално връхната им дреха и събуват обувките им. После им дават обикновени и ги забраждат с кърпа.
   Празнуват и всички именници - Георги, Герго, Гергана, Геро, Гюрга, Гето, Гецо, Гоце, Гуга....и...т.н., като посрещат гости в домовете си.

 Под християнската същност на св. Георги Победоносец се откриват древномитологични реликти; той е героят мъченик, с когото фолклорната традиция свързва езическите пролетни скотовъдни култове и мотивите на змееборството. Побеждавайки демона на злото (змей, дракон),  той възстановява хармонията на битието. В това отношение св. Георги изключително много се доближава до типа на културните митологични герои, демиурзи, които унищожават хтонични чудовища.
   В традицията св. Георги винаги е представен като конник, който не само побеждава змея, но и освобождава девойката, предопределена за жертва. Така е изграден и образът му в народните песни, а дори и в иконографията. Всъщност това е една метафора за победата над студа, зимата, злото и освобождаване на пролетта и растежа. Така славянските народи пренасят върху християнския светец някои от чертите на пролетните божества на плодородието, а Гергьовден става сезонна граница в скотовъдния календар.
   Обредните практики почти изцяло имат езически характер; жертвоприношението на агне (курбан) и месенето на обреден хляб, наречен за св. Георги, са не само израз на почит, но и издават желанието на скотовъдците да заслужат покровителство над стадата си. Те са жертване на скъпото, лишаване от него, своеобразна смърт, която трябва да предизвика нов живог и изобилие. Тематиката да оценим действителната стойност на тази жертва; а поръсването на лехите с кръвта на агнето е особен вид "засяване" с плодовитост. Така жертвата става предпоставка за бъдещото раждане.
   С идеята за преход към новата скотовъдна година са и останалите обичаи, защото според нашата традиция природното и социалното трябва да са в успоредно развитие. Люлеенето, напяването на пръстените, събличането и забраждането на младите булки - това са практики със соционормативн характер. Първите две са от инициален  тип и са със сватбена насоченост (продължаване на рода). Третата  ярко демонстрира приемането на младите в групата на зрелите жени, върху които лежи част от семейната тежест, т.е. това е тяхната социализация.

к.ф.н .Томислав Дяков "Празници и вярвания на българите"

   Жития

Свети великомъченик Георги живял през времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.) в малоазийската област Кападокия. Той бил още дете, когато баща му пострадал за вярата си и умрял за Христовото име. След смъртта на съпруга си, майка му се преселила в Палестина, където била родена и имала голямо имение. Младият Георги — красив, снажен и мъжествен — постъпил на служба във войската. Началниците скоро забелязали добрите му качества и на 20-год. възраст той получил чин военен трибун. За показаните от него доблест и храброст Диоклетиан го удостоил с още по-висок чин и дори станал член на държавния съвет. По това време императорът не знаел каква вяра изповядва младият военачалник.
   Още бил съвсем млад, когато майка му починала и той станал наследник на голямо богатство. По това време Диоклетиан издал строги закони срещу християните. Заповядал да бъдат разрушени храмовете им, а самите те били предавани на мъчения. Като узнал това Теорги започнал да се огтви за смърт. Раздал на приятели парите и скъпоценностите, а за имуществото си в Палестина наредил: да бъдат освободени робите, а имотът да бъде раздаден на бедните.
Диаклетиан свикал управителите на източните провинции в Никомидия, за да им даде подробни указания как да постъпват с християните. Георги презрял всякакъв човешки страх и високо заявил пред събралите се: "Докога ще гоните и мъчите невинните и добродетелни люде? Исус Христос е истинският Бог. Познайте истината и се научете на благочестие или не смущавайте с вашето безумие онези, които са я познали." Всички били изумени и дълго мълчали. 
   Императорът му предложил да не погубва младостта си, да не се лишава от военната си слава и честта на високия си сан, а да принесе жертва на боговете и му обещал още по-висок сан.
   Георги останал непреклонен: " Земното царство е нетрайно. А мене никакви земни блага няма да ме разделят от моя Бог; никакви мъки няма да разколебаят вярата ми! По-добре, ти, царю, повярвай в истинския Бог и Той ще те удостои с Царство небесно!"
   Диоклетиан не го изслушал дори и го хвърлил разгневен в тъмница. После го подложил на всякакви мъчения. Поставили краката му в клада, а на гърдите му тежък камък, привързали го гол на специално колело, под което имало гвоздеи и те раздирали тялото му. През всичкото време той не издал стон. Славел Бога и тихо се молел. После млъкнал. 
   — Къде е живият Бог, Георги? Защо той не те избави от тези мъки?
   Изведнъж небето се затъмнило и бляснала светлина. мнозина чули глас: Не бой се, Георги, Аз съм с тебе! Ангел господен в образ на прекрасен юноша застанал до колелото и изцерил раните на мъченика. Всички, които били там повярвали  и се убедили в силата Божия. Дори съпругата на Диоклетиан  - императрица Александра поискала пред всички да изповяда вярата си.
   Императорът обаче не се вразумил от тези прояви на Божията сила и заповядал нови мъчения за Георги. Хвърлили го в яма с негасена вар. След три дни, когато всички мислели, че от него са останали само кости видяли светия мъченик жив и здрав. Лицето му сияело с небесна радост.
   Извикал го Диоклетиан да го пита с какви магии спасява живота си, а Георги му отговорил дръзко: 
   — Царю, надявах се, че след всичко вече не ще дръзнеш да хулиш Всемогъщия Бог, за Когото всичко е възможно и Който по чудесен начин спасява ония, които се надяват на Него. Съжалявам за твоята слепота!
   Императорът измислил нови мъчения. Обули му нагорещени до червено обуща с гвоздеи отвътре, удряли го до кръв, били го с бич от волски жили, давали му да пие отрова. Георги понасял всичко и не преставал да убеждава изумените езичници, че Господ пази живота му и му дава сили. Когато им разказвал за Христовото учение, го накарали да им покаже как Христос може да възкреси мъртви. По молитва на светеца от пресния гроб наблизо  Господ възкресил покойника.
   Мнозина подкупвали стражата и посещавали мъченика, а той ги поучавал в закона Господен и ги съветвал да се откажат от идолопоклонството си. Идвали и болни и той ги изцерявал с молитвите си.  Веднъж при Георги дошъл беден земеделец, на когото единият вол паднал в яма и умрял, га вече не можел да оре нивите си. Светият мъченик се съжалил над нещастника и му казал:
    — Иди си у дома, брате, волът ти е жив.
   Земеделецът повярвал на думите му, върнал се у дома и намерил вола си жив. Оттогава е останало поверието, че великомъченик Георги пази от беда стадата.
    Когато Диоклетиан изгубил надежда, че ще може да склони Георги да се отрече от Христа, заповядал да отсекат с меч главата му, а заедно с него да накажат и собствената му жена императрица Александра. По пътя към мястото на наказанието, капнала от умора, тя се подпряла на една стена и предала Богу душата си. Георги прославил Бога за блажената смърт на Александра, на мястото та наказанието спокойно навел главата си под меча на палача и бил обезглавен. 

Иконография

В християнската иконография свети великомъченик Георги се изобразява възседнал на бял кон и с дълго копие в ръка, забито в устата на страшен змей. Това се основава на следното предание.
   Недалеч от мястото, където бил погребан Георги, близо до град Бейрут, при планината Ливан, излизал от близкото езеро страшен змей, който опустошавал цялата околност със смъртоносното си дихание. Хората не знаели как да се спасят от тази беда и понеже били езичници, поискали съвет от идолските жреци. Те им казали, че  всяко семейство по ред трябва да дава по едно от децата си да бъде изядено от страшното чудовище. Като нямали друг изход, жителите приели този съвет и всеки ден довеждали нова жертва на брега на езерото. Дошъл и редът на едничката дъщеря на тамошния цар. Девойката стояла на брега и тревожно очаквала смъртта си. Ненадейно се появил светъл юноша на бял кон с копие в ръка. Това бил великомъченик Георги.
   — Защо плачеш?

    — Добри момко, отдалечи се по-скоро, за да не загинеш заедно с мене.  — После му разказала всичко

                — Не се страхувай, момиче — казал й той. — Чрез името на истинния Бог аз ще те избавя от чудовището.
   — Не, добри войниче, не погубвай себе си. Аз съм вече обречена. Ти няма да ме спасиш, а и ти ще загинеш.  Бягай!
   От езерото се задало страшното чудовище. Храбрият Христов воин, като се прекръстил и повикал на помощ Светата Троица, се спуснал към чудовището и го поразил с копието си. След това казал на девойката да свали пояса си, да върже змея и да го повлече към града.Тя така и направила. След това всички жители на града и околността приели християнската вяра.
   За тази победа над чудовището и за показаното мъжество през време на мъченията свети Георги се нарича Победоносец и се счита покровител на войниците

http://margaritta.dir.bg/04vreme.htm

Ден на храбростта и Българската армия

По повод Деня на храбростта и празника на Българската армия президентът и върховен главнокомандващ на въоръжените сили Георги Първанов присъства на водосвета на бойните знамена и поднеся венец на паметника на Незнайния воин.

Денят на храбростта - 6 май, започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. С указ номер 1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден "За храброст" - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ номер 5 от 9 януари същата година се постановява честването на празника. До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно на 27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 г.).

През 20-те години този празник се обединява с отбелязването на Деня на храбростта на 6 май. От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. За първи път причестването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, дотогава тя е епизодично явление. След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната.

В най-ново време Великото народно събрание определя за празник на войската 23 август - денят на боевете при Шипка. Две години - 1991 и 1992, българските воини честват този ден като свой празник. През 1993 г. с постановление на МС нр. 15, от 27 януари, 6 май отново заема мястото си в празничния календар на армията като Ден на храбростта и празник на Българската армия.

http://calendar.dir.bg/inner.php?eid=929