Адам Смит (1723 -1790г.) е роден в шотланския град Кърсъл. На 14 години постъпва в университета в Глазгоу, изучава нравствена философия, математика, астрономия и др. Завършил е и университета в Оксфорд. По стечение на обстоятелствата в един период на своя живот  Адам Смит се занимава само с изнасяне на лекции по естествено право, което включва юриспруденция, политически учения, социология и икономика. В началото на 50-те години на ХVІІІ век той вече изказва основните се идеи в областта но икономическия либерализъм.

През 1759 г. Смит публикува първия си значим труд „Теория на нравствените чувства”, в който важно място заема антифеодалната идея за равенство на хората. Възгледът за икономическата организация на обществото у Смит се формира върху основата на разбирането му за съществуването на „естествени закони”, които мотивират поведението на индивидите – производители. Следователно този социален ред, който обективно съществува в стопанската система заедно с едно позитивно „законодателство” биха я приспособили да функционира по-добре, отколкото прякото и администриране.

Идеята за икономическото равенство и пълна свобода на действие на икономическите агенти допада много на прогресиращата буржоазия от този период. Не случайно Смит е наречен „шотландския мъдрец”. За това особено допринася изключителното му произведение „Изследвания върху природата и причините на богатството на народите”, което е популярно, като „Богатството на народите”.

Публикуван в 1776 г. „Богатството на народите” донася на Смит славата на световен икономист далеч зад пределите на Англия. Историята на политическата икономия познава малко икономисти, съчиненията на които да оказват такова огромно влияние на съвременниците им, както това на „шотландския мъдрец”. В парламента при обсъждане на редица законопроекти започнали често да цитират неговата книга. Но независимо от своята популярност и слава, Смит остава много скромен човек в личния си живот. Последните 14 години от живота си великият икономист работи като митнически чиновник.

За пръв път в „Богатството на народите” Смит цялостно и теоретично разглежда проблемите на производството, разпределението и обращението. Прави преглед и на достиженията на икономическата мисъл. Трудът се състои от пет книги.

В  първата се съдържат възгледите за разделението на труда, печалбата, рентата, цената и работната заплата.       

Във втората  книга изследва природата , натрупването и приложението на капитала като важен фактор- наред с разделението на труда – за нарастването на богатството на народите.

Третата книга озаглавена за различния напредък  към богатството на различните народи е посветена на историята на народното стопанство  и на принципите , отговарящи на развития капитализъм.

В четвъртата книга  Смит подлага на остра критика меркантилизма , изследва въпроса  за колониите и се спира на физиократизма. Основната му идея от нова е защитата на принципа на свободната търговия и свободното движение на капитала.

В последната пета книга  се изучават държавните финанси. Критикуват се  и се отхвърлят основите на данъчната система и се разработват принципите на буржоазната данъчна система. В преодоляването на феодалните отношения , в свободната търговия и в новата икономическа политика Смит вижда важен фактор за нарастването на богатството.

Във въведението на класическото си произведение „Богатството на народите” А. Смит най-общо изяснява ролята на труда за растежа на богатството. Още тук Смит разкрива основната си теза за труда като източник на икономическо развитие. Според него разделението на труда създава условия за увеличаване на производството, води до технически прогрес на обществото и най-важното – до натрупване на капитал и възможности за увеличаване на богатството. Разделението на труда задължително изисква размяна и от своя страна е лимитирано от широтата и специализацията на пазарните отношения. В своето изложение, което започва с разделението на труда, той изхожда и от обстоятелството, че при манифактурния капитализъм  то е било главният фактор за нарастване на производителността . През тази призма разглежда всички други проблеми –за парите, стойността , доходите. Смит е схващал методологическото значение  на теорията за разделението на труда  при анализа на производителните сили., тъй като то е било главна форма на това развитие. Той е схващал и огромното методологическо значение  на теорията за стойността.   

В концепцията на Смит за нарастващото богатство (по-точно нарастващото производство) на нациите, производителността на труда играе основна роля, а това особено добре се вижда в описаната от него фабрика за топлийки „Един изтегля телта, друг я изправя, трети я нарязва, четвърти я изостря, пети я заглажда откъм върха за поставяне на главичката; изготвянето на главичката изисква две или три операции; поставянето и е отделна работа; закаляването на топлийката –друга; самостоятелна работа е дори опаковането в хартия...

Виждал съм малка манифактура от този вид, където имаше наети само десет работници и където ... всеки ... (достигаше средно четири хиляди и осемстотин топлийки на ден. Но ако всички те работеха по отделно и независимо и без някой от тях да  обучени в това специално занятие, сигурно нито един нямаше да може да направи двадесет,  а може би и дори една топлийка на ден.”

Смит отдава първостепенно значение на метода описан при процеса на производството на топлийки. Разделението на труда и производителността на труда нарастват, когато производствените задачи могат да се поемат или подпомогнат от машини. Той представя              три начина по които разделението на труда повишава производителността, а именно всеки работник да развива повече бързина и сръчност при собствената си задача; работниците да губят по-малко време за промяна на задачите при преход от една работа (операция) към друга; специализирания работник е по-вероятно да изобрети машина, за да улесни всекидневната си задача. Смит е уверен, че работниците, а не инженерите често ускоряват изобретенията.

Докато Смит започва с възхвала на разделението на труда за повишената от него производителност, завършва с обвързване на технологичния на напредък с разделението на труда. По този начин Смит много точно е уловил манифактурното разделение на труда за увеличението на производителността и произтичащата от това тенденция на установяване и развитие на машинното производство.

Смит признава, че за да увеличават ефективността работните места трябва да бъдат разделени по задачи. Но същевременно предупреждава, че разделението на труда води до разделяне на тарифните ставки за изпълнението на различните задачи. Сложната хипотеза на Смит за тарифните ставки се явява основа за учените икономисти  да обяснят защо една група е по-добре платена от друга:

- работното място може да включва неблагоприятни условия и затова малко хора го приемат, освен ако величината на заплащането не компенсира вредните условия;

- някои работни места изискват специална квалификация;

- не регулираната или не сигурната работа може да се плаща повече;

- колкото по-високо доверие се изисква толкова са по-високи заплатите;

- когато вероятността за успех е ниска, тогава заплащането при успех ще бъде високо;

 Смит, когато определя, че обема на производството и потреблението на всеки народ зависи от величината на населението заето в производителен труд и от равнището на производителността на труда, той справедливо изтъква решаващата роля на втория фактор (производителността на труда) и тясно го свързва с растежа на разделението на труда. Смит прави и следния извод, че определящ фактор за увеличаване богатствата на народите, за техния икономически напредък не са географските и други подобни условия, а растежът на разделението и производителната сила на националния труд.

Смит не прави разлика между манифактурното разделение на труда и общественото разделение на труда. Цялото общество той разглежда като една огромна манифактура, а разделението на труда вътре в нея като форма на сътрудничество и взаимодействие между хората. Манифактурното разделение всъщност е техническо разделение на труда на хора обединени в производството на една обща стока. Общественото разделение на труда е разделение между отделни стокопроизводители. Тяхното обединение става на пазара. Манифактурното разделение на труда е много по-късна историческа форма.

В своя труд „Богатството на народите” описва един свят отдавна изчезнал, въпреки това той открил две съществени характеристики на икономическата система:

- първо, че обществото от конкуриращи се, преследващи печалба хора може да си създаде организирано материално осигуряване посредством саморегулиращия се пазарен механизъм;

- второ, че това общество има тенденция да натрупва капитал и правейки това да увеличава своята производителност и богатство.

Тези негови прозрения не са истина от последна инстанция, но те са все още уместни. Това което предизвиква учудване и до днес е колко проникновен е бил погледът му. Той определи и очерта границите на политическата икономия и приведе в оригинална система натрупаните икономически знания.     

 

http://dimy.blog.bg/biznes/2011/11/11/15-neshta-koito-adam-smit-kazva-za-parite.849861
Адам Смит е бащата на класическата икономика. Негова е идеята за така наречената „невидима ръка на пазара", а той е автор на често споменаваната, но рядко четена книга "Богатството на народите."

Смит също така е бил много странен тип, който си говорел сам на публични места, живеел с майка си до смъртта й и наредил след смъртта му множеството му произведения да бъдат изгорени.

Това, което Адам Смит със сигурност не е бил, е лаконичен. "Богатството на народите" е в пет тома. Ето и някои откъси от книгата, подбрани от Business Insider, в които той говори за вездесъщата тема - парите.

Искаме пари, за да си купуваме разни неща

Стоките могат да се използват за много други цели освен за закупуването на пари, но парите не могат да се използват за друга цел, освен за закупуването на стоки.

Хората не искат пари заради самите тях, а заради това, което могат да си купят с тях.

На човек му трябват пари, за да прави пари

Акциите на голяма компания, дори и с малки печалби, обикновено поскъпват по-бързо от акциите на малка компания с големи печалби. Парите правят пари. Когато имаш малко пари, често е по-лесно да направиш още. Голямата трудност е да се сдобиеш с тези малко пари.

Само хората преследват парите и търгуват с тях

Никой никога не е виждал куче да направи честна и предварително обмислена размяна на един кокал за друг с друго куче.

Трудът е бил първите пари

Трудът е бил първата цена, първоначалните пари, с които се е плащало за всичко. Не със злато или сребро, а с труд, с който цялото богатство в света първоначално се е купувало.

Наша природа е да трупаме пари

Вроденият стремеж на всеки индивид да подобри собственото си състояние е толкова мощен, че той сам по себе си е не само способен да доведе обществото до богатство и просперитет, но и да преодолее стотици препятствия, с които глупостта на човешките закони прекалено често затруднява дейността му.

Ако човек има пари, трябва да може да ги харчи както намери за добре

По тази причина най-висшата форма на безочливост от страна на крале и министри е да се преструват, че бдят над пестеливостта на хората и да ограничават техните разходи или чрез закони в полза на държавата, или като забраняват вноса на луксозни стоки от чужбина.

Радостта от това да имаш пари е да го демонстрираш

При повечето богати хора основното удоволствие се състои в това да демонстрират благосъстоянието си, което в техните очи никога не е толкова съвършено, както когато те изглежда притежават тези явни белези на богатство, които никой освен тях не притежава.

Искаме да ни се плаща за земята, която контролираме

Веднага щом земята, на която и да е страна, премине цялата в частни ръце, земевладелците, както всички останали хора, обожават да жънат, там където никога не са посявали и настояват да им се плаща рента дори за естествената й продукция.

Стоки и услуги не се произвеждат заради благосъстоянието на другите

Ние не очакваме да получим вечерята си заради великодушието на месаря, пивоваря или хлебаря, а от това, че те гледат собствения си интерес. Ние не говорим за тяхната човечност, а за тяхното себелюбие и никога не говорим с тях за нашите собствени нужди, а за техните предимства.

Монополите са житейски факт

Хора от един и същи бранш се събират рядко, дори и за да се забавляват, но разговорът им в крайна сметка стига до конспирация срещу обществото или до някаква хитрина за вдигане на цените. Невъзможно е подобни срещи да бъдат предотвратени. Въпреки обаче че законът не може да попречи на хората от един бранш да се събират от време на време, той трябва да е направен така че да не улеснява с нищо подобни събирания; още по-малко да ги прави необходими.

Данъците трябва да бъдат умерени

Всеки данък трябва да бъде правен така че едновременно да взема от джобовете на хората и да държи извън тях колкото се може по-малко пари над това, с което допринася за държавната хазна.

Данъците трябва да са удобни

Всеки данък трябва да бъде налаган във времето, или по начина, по който най-вероятно ще е удобен за човека, за да го плаща.

Работата на правителството е да защитава тези които имат пари, от тези които нямат

Правителството, което е назначено, за да защита на собствеността, всъщност е назначено, в защита на богатите от бедните, или в защита на тези които имат някаква собственост от тези, които нямат никаква.