Войната морално оправдание или израз на непълнолетието на човечеството?

 

Войната морално оправдание или израз на непълнолетието на човечеството? Въпрос на който не е лесно да се даде отговор без да вникнем в същността на войната. Войната е „организирана въоръжена борба между държави или съюзи от държава”. И още „обществено – политическо явление, продължение на политиката с други средства”.

Освен в същността отговорът на въпроса трябва да търсим в източниците и причините за войната.

Едни от теоретиците и политиците в миналото и сега са привърженици на биологичната теория – представят войната като стихийно явление, присъщо на природата, човека и обществото.

Авторите пък на етическата теория обявяват войната за „висока нравствена необходимост” в живота на хората и държавата. Те твърдят, че мирният живот води до застой и до нравствено падение. Причините според тях биват: етични, мирогледни и религиозни.

Малтусианската и геополитическата теория твърдят, че войните са резултат на демографски и географски фактори.

Други теоретици доказват, че причините за войната като обществено явление се коренят в същността на самото общество  в териториалната, икономическата и политическата експанзия на господстващите класи. Тенденцията, която се прокарва от тях е да се оправдаят войните и се представят за неизбежни.

 Наличието на причини за война не раждат война автоматически. Войната се подготвя и разрешава от заинтересованите от нея класи, партии, производства /политически и икономически групировки/. В тази връзка можем да кажем, че войната е израз на непълнолетието на човечеството и не може да бъде оправдана.

Двете световни войни и многото десетки локални войни, които народите на воюващите страни понесоха бяха войни за суровини, сфери на влияние и световно господство независимо от цената, която бе платена – милиони мъртъвци, инвалиди, вдовици, сираци, разрушения, страдание и мъка...

„Не винаги обаче войната е зло: има войни, които са благодеяние” – е написал в статията си „Народна война” на 18 ноември 1912 г. журналиста Данаил Крапчев. „Има войни – добавя той – изкуствено предизвикани и войни, които са историческа необходимост; има войни – нещастие за народите що ги водят, и войни що носят благоденствие за тях.”

Вероятно той е имал предвид справедливите /освободителните/ войни, които се водят за защита от външно нападение, поробване, освобождение или национално обединение.

И въпреки това равносметката от всяка война ни дава основание да кажем, че нито една война не бива да бъде морална оправдана. Защото думите промълвени от устата на една майка: „Боже , защо ли се биха, защо ли млади кости в земята зариха?  -разкриват безсмислието на всяка война, независимо в името на какво се води.

Дано в навечерието на новото хилядолетие /вече сме стъпили в него/ човечеството да достигне своята зрелост „да му дойде умът и волята да убие войната” за да реши глобалните проблеми на планетата – опазването на природата, ликвидиране на глада и мизерията, болестите за да възтържествува правдата над насилието.

 

5 декември 1999 г.

Любовь, Война и Обман - Love, War and Liehttp://www.youtube.com/watch?v=Io0WWSa_L5g

Между раем, землёй и адом
http://www.youtube.com/watch?v=wn1WqAy6sUs&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=ezymnQRdOjo&NR=1
http://www.youtube.com/watch?v=Io0WWSa_L5g
http://www.youtube.com/watch?v=dQdyEw6jfGQ&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=Nb5oLx-XE5U&feature=related

Т.Гвердцители, В.Лановой - Десятый наш десантный батальон
http://www.youtube.com/watch?v=hPRoXXuwJT4&feature=related