Икономическите възгледи на античните мислители са оказали влияние върху развитието на икономическите теории в следващите епохи. Икономическите идеи от този период се определят до голяма степен от ниското равнище на производителните сили. Общият философски поглед отразен в икономическите им идеи е метафизически. Въпреки това, в своите изследвания те откриват някои начала на закономерност в развитието на стопанския процес. Зародилите се икономически идеи в древна Гърция са резултат от труда на редица философи сред които се открояват Ксенофонт и Аристотел. Двамата са представители на класическия период на древногръцката цивилизация. В своите произведения отделят място на парите и съизмеримостта на стоките.

          Ксенофонт (434/425 – 359/354 г. пр. Хр.)  е известен старогръцки историк, писател и политически деец е родом от Атина. Аристократ по произход, той  е открит противник на атинската демокрация и горещ поклонник на спартанското държавно устройство – олигархическото Ксенофонт е продуктивен автор, много от съчиненията са му запазени. Те се разделят на няколко главни групи: исторически съчинения, политически съчинения (по известни – Спартанското държавно устройство, Атинското държавно устройство), сократически съчинения („За стопанството”), дидактически съчинения („Държавните доходи или средствата за тяхното увеличение”),икономическа тематика, предложения за финансовата реформа в Атина.

В своите основни съчинения „Икономика”  и „Доходите на Атина” Ксенофонт  разглежда натуралното стопанство, идеализира го като същевременно си противоречи, тъй като в известна степен поддържа и развитието на паричното стопанство.

          Възгледите му за паричното стопанство и илюстрират общото му противоречиво отношение към паричната размяна. В този план са разсъжденията на Ксенофонт за разделението на труда, към което подхожда от гледна точка на полезността на вещите, а не от разменната стойност.  Растежът на богатството разглежда като изобилие от потребителни стойности. В произведението си „Икономика” той сочи: „Съвсем невъзможно е един човек , който извършва толкова много работи, да извършва всичките добре ... . Естествено е че този, който извършва най-простия труд непременно ще го извърши най-добре”. Античният философ и икономист обръща внимание изключително на качеството, на потребителната стойност, макар че добре знае, че разделението на труда зависи от размерите на пазара.

 Ксенофонт е първият след античните учени доловил една от осъществяващите се функции на парите – превръщането им в съкровище,  която е изразил по следния начин: „ ... ако градовете страдат от не урожай или война, тогава поради неплодородността на земята парите са необходими  за придобиване на продоволствие или за наемане на спомагателни войски”.

Аристотел (384 – 322 г. пр. Хр.) е един от най великите старогръцки философи и мислители е родом от Стагира (на Халкидическия полуостров). Посветил се на науката той често казва на своите ученици „Корените на учението са горчиви, но плодовете му са сладки” и още за да преуспеят в учението трябва да се стремят, да догонват тези, които  са пред тях  и да не чакат тези, които са зад тях”.Оставя богато литературно наследство – 146 съчинения (приема се, че каталога е непълен). Почти  няма област от духовния  живот, която да е останала извън обсега на интересите на гениалния философ .

          Произведенията на Аристотел в зависимост от тематиката условно се разделят в четири главни групи.

          Първата  включва – логическите трактати (Огранон).

          Втората група – включва основни философски и онтологически въпроси ( по късно І-ви век сл. Хр. Наречени Метафизика).

          Третата група – включва натурфилософски и естественонаучните му съчинения.

          Четвъртата група – включва социално – политическите  и литературно – естетическите му трактати: Политика, Атинско държавно устройство и др.

          Аристотел  е най-универсалният ум на Античността. Неговото дело представлява обобщение на всички значими постижения на древната наука и философията и един от най-ценните приноси в културната история на човечеството.

          Имената на Ксенофонт и Аристотел са свързани с първите опити да се осмисли икономическото устройство на гръцкото общество. Разменните отношения навлизат в стопанството и по- убедително се налагат като алтернатива консервативния натурален ред. В този общ стопански контекст протича интелектуалния сблъсък на идеи и позиции, обособяват се различни течения в античната икономическа мисъл.

          Аристотел е идеолог на натуралното стопанство, където се произвежда за собствено потребление, а предмет на търговията са само излишъците на това стопанство. Основната стопанска клетка според него е семейството т.е. домашното стопанство. Аристотел допуска и паричноразменно стопанство. Разделя стопанството по следния начин: икономия – добиване на блага за собствени нужди ( натурално стопанство) и херманистика – трупане на богатства в парична форма

( разменно – парично стопанство). Според него икономията е естествено, а херманистиката неестествено стопанство.

          Независимо от пристрастието му към натуралното стопанство Аристотел отчита развитието на производствените сили в античното робовладелческо общество и прави обобщение за периода от една форма на размяна към друга и да изрази отношението С – С и долови прехода към формата С – П – С, а от нея да достигне до висшия етап парична размяна изразен чрез движението П – С – П.

          Аристотел разглежда и отделните икономически категории. Според него употребата на всяко благо е двояка: „ Един сандал може да служи и като обувка и за размяна”. Тук ясно се откроява гениалното му прозрение за диалектическото единство и противоречие между потребителната и разменната стойност на стоката.

В „ Никомахова етика” той посочва: „ Всичко трябва да има цена; така всякога ще има размяна а следователно и общество. И наистина, парите, подобно на мярка, правят нещата съизмерими и след това ги приравняват. Защото няма общество без размяна, а не може да има размяна без равенство и равенство без съизмеримост... Всъщност е невъзможно толкова различни предмети да бъдат съизмерими, но за практическите нужди това става.”

          Икономическото прозрение на античните учени – Ксенофонт и Аристотел е доразвито от изследователите на промените в обществото. Произведенията им и днес са предмет на академичен и общокултурен интерес.