Утопичният социализъм е един от етапите в развитието на икономическата мисъл. Първите утопични идеи имат разпокъсан не системен характер. За първи път идеалите за социално равенство получават по-пълен израз в произведенията на утопичния социализъм през ХVІ и ХVІІ век. Характерно за този период е нарастването на производството и търговията и утвърждаването на капиталистическия начин на производството. На тази основа възниква новата хуманистична идеология.

В тези социално- икономически условия  се появява утопичния социализъм като съвкупност от социални учения, изразяващи стремежа на човека към социално равенство. Първите представители на това учение са английският хуманист Томас Мор, италианският мислител Томазо Кампанела. През ХVІІ век идеите на утопичния социализъм оказват влияние  върху широките народни движения. Същевременно епохата на буржоазните революции  и самият  утопичен социализъм  изпитват въздействието и.

Така се заражда революционното направление в развитието на утопичния социализъм, чийто пръв представител е Жак Мелие. Съществен принос имат в това отношение Джерард Уинстънли, Морели и Габриел Мабли.

Утопичният социализъм преживява своя класически период в първата половина на ХІХ век.  Утопистите отстояват същата идея за необходимостта от обществена собственост и нова организация на производството. Правят сериозни опити за проникване и анализиране на закономерностите на производството.

Западноевропейският утопичен социализъм от първата половина на ХІХ век се проявява в три основни направления: „сенсимонизъм” и „фуриеризъм” във Франция и „оуенизъм” в Англия. В теоретическите си възгледи тези мислители задълбочават изследванията си върху производствената основа на бъдещото общество. 

Сен Симон (1760-1825г.) е представител на първото основно направление, произхожда от аристократично френско семейство. Получава разностранно образование. Занимава се основно с наука и фантастични проекти.

Основни съчинения на Сен Симон са: „Писма на женевския обитател към съвременниците”, „За реорганизация на европейското общество”, „Ново християнство”. Методът на изследванията му е подчертаният историзъм на материалистична основа, който е съчетан с философията на просветителите.

За Сен Симон обществото на асоциации е представено като плод на икономическото развитие, в резултат на производителните сили, водещо към обобществяване на производството. Това общество той представя още като първичен плод на откритието на разума, действителна, естествена разумна система отговаряща на природата на човека и цялото обществено- историческо развитие.

Основните стадии на това развитие са разгледани като плод на развитието на икономическите сили, на знанието и на състоянието на просвещението. За него необходимите средства за създаване на всеки нов обществен строй дава прогресът на знанията. По този начин Сен Симон определя феодалната средновековна система като теологическа. Свойствено за нея е по-бавното освобождение на обществото от феодалното насилие.

Новото капиталистическо общество Сен Симон квалифицира като критическа епоха. Индустриализмът според него идва като обществено- историческа необходимост. Достига до извода, че е необходимо да се премине към пълното разгръщане на силите на промишлената система при цялостно господство на промишлениците и учените. Според него феодализмът е отминала, изживяна и вече ненужна епоха. Индустриализмът трябва да създаде система, в която да господства науката. Това ще стане при организиране на производството  в асоциации при органичното съчетание на промишления строй с научното знание. В това бъдещо асоциативно промишлено общество Сен Симон всъщност прозира контурите на една нова организация на икономиката и на цялото общество. В „Катехизис н промишлениците” той пише: „Така ще се стигне от господството на вещите над хората към ръководството на вещите от хората”.

Въпреки тази идеалистическа интерпретация на основата на обществено- историческото развитие на човечеството, на Сен Симон не е чужд принципът на диалектическото разбиране на този исторически процес. Той проявява усет към антагонистичните противоречия съществуващи в тогавашното общество. Определя земевладелците и лихварите като паразитни класи. Според него социалната сила, която ще осъществи бъдещия индустриализъм са промишлениците. Под това понятие той разбира всички, които са заети в производството и обращението – индустриалци, банкери и работници, които получават възнаграждение за труда си.

В неговите проекти за асоциация се запазва частната собственост и капиталът. Но асоциацията планомерно се разпорежда с капитала и труда, премахната е само стихията на неограничената собственост. Съвсем естествено е при такъв план и организация на производството да бъдат не реални и неосъществими.

В редица свои трудове Сен Симон се обръща с лице към трудовия народ определяйки го  като най-страдащата класа. Същевременно отстоява идеята за обществения прогрес, който е напред във времето. Същността на историческия прогрес според него е в по-голямото подчиняване на силите от природата от човека. В произведенията му е изказване една дълбока мисъл: „Когато хората престанат да господстват един над друг и обединят усилията си за овладяване на природата, тогава именно ще настъпи „Златния век”. Сен Симон възлага всичките си надежди на разума, а развитието на идеите е най-дълбоката причина за обществения процес. В индустриалната система на Сен Симон се отменят привилегиите по рождение, но остава правото на частна собственост и доходите от нея. Промишлената система е съюз на хората заети с полезен труд. Развитието на производителните сили и търговската дейност се поощряват. Той счита, че най-важна цел на новото общество е производството на необходими и полезни вещи за благосъстоянието на всички хора. Разпределението е според труда, а собствениците на капитала получават полагащата им се печалба. При тези схващания не може да се стигне до ликвидирането на социалното не равенство и анархията в производството. Трябва да се отбележи, че в промишлената система на Сен Симон е отделено място на науката за развитието  на обществото.

Утопичните учения не се основават върху познаването на законите и движещите сили на общественото развитие и за това не са завършена научна система. Те са неосъществими, независимо, че търсят „естественото състояние” на обществото, т.е. неговото разумно и справедливо устройство.

 

 

 

 

Днес е голям празник. Денят св. Седмочисленици - братятa Кирил и Методий и техните ученици! Пожелавам на всички здраве и сила и още дълги години да пишем на тяхното А-Б и да звучи звучната българска реч навсякъде, където има БЪЛГАРИ!