Франсоа Мари Шарл Фурие роден на  7 април 1772г. в гр. Безансон. Баща му бил едър търговец на сукнени изделия и притежател на голямо недвижимо имущество. Това е периодът между 70 и 80-те години на ХVІІІ в., години в значителни  социални раздвижвания, предшестващи буржоазната революция. Още от малък Шарл Фурие проявява забележителна наблюдателност и чувствителност към обкръжаващата го среда. Търговските хитрини и мошеничества го възмущават още в детска възраст. Още седем годишен един път той изказва своето възмущение от търговските машинации, за което бива строго наказан от родителите си.

            Фурие завършва местния колеж, но формалното и ограничено образование, пропито от католическа схоластика, не задоволява любознателния младеж и той се отдава на широко светско самообразование. След завършване на колежа следва практически школи по търговия в Лион, Париж, и Руан. След завършването се отдава на самостоятелна търговска дейност. По-късно през 1793 г. избухва въстание против конвента. Фурие е заподозрян за участие във въстанието. Осъден е на разстрел, впоследствие бива помилван, а имуществото му е конфискувано. Тези възпоменания обременяват съзнанието му за цял живот и са един от факторите за отрицателното му отношение към революционната дейност и революционните методи. Будният му ум и любознателност  въпреки несгодите го тикат към интерес върху  големите философски и социални проблеми. У него бърже зрее идеята да работи книжовно и практически за мирно разрешение на социалните проблеми, нерешени от революцията.

            В своята многостранна и оживена публицистична дейност Фурие е в съприкосновение и беседи с видни и обикновени хора, отстоявайки темпераментно своите възгледи. Фурие в своите философски възгледи е в значителна степен метафизик и идеалист. На основата на критика на капиталистическата цивилизация той изгражда своята мечта за един истински ред, съответстващ на природата на човека, който безусловно ще изключва всяко насилие. Затова пълния „асоциативен” или „социален” обществен строй Фурие изключва съществуването на държавата, тъй като при него са паднали безредието и потисничеството.

            Но за да достигне обществото до това социално равновесие без държава, трябва да се разкрият според него истинските природни закони, които движат социалния свят на човека. Такива социалфилософски етюди  той прави в своите две големи в своите две големи съчинения „Теории за четирите движения” и „Теории на универсално единство ” – пълно обвити с метафизика и даже с мистика, но нелишени по същество от реалистични усети и научно -  материалистически моменти. Според него четири движения управляват света:  материалният свят се движи от универсалната гравитация; органическият свят се движи от свойствата на материята; животинският свят се движи от желанията и страстите; социалният свят, свойствен на човека, също почива на желанията и страстите, защото човекът е също част от животинския свят. Тези желания и страсти сами по себе си са превъзходни. Ако те се израждат и стават лоши, за това е виновна лошата организация на обществото, която ги е деформирала.

            Като изхожда от този принцип, Фурие анализира „основните страсти”. Когато те всичките бъдат задоволени, тогава ще настъпи хармонията, което значи, че всеки индивид участва активно и съобразно със своите способности и желания в обществото и ще се ползва достойно от неговите блага. Затова трябва да се предприеме реорганизацията на икономиката и на цялото общество, при която индивидите да са групирани  според техните вкусове. Това групиране Фурие нарича „серии по страсти, чиято съвкупност образува „фаланга”. Според великия утопист трябва най-напред да се създаде един оазис в убийствения хаос на „цивилизацията” на капитализма. Превъзходността на резултатите от този опит ще бъде тъй бляскава, че целият свят ще бъде коренно убеден в ползата и необходимостта от нова обществена организация в течение на няколко месеца след първия опит. По този начин ще се образува социетарният ред,  който се състои в доброволно и страстно желано обединение от 300 – 400 семейства с неравни, различни имущества във фалангата като основна и самостоятелна стопанска единица на целия социетарен ред. Фалангстерът е пък общежитие на всички участващи с труда  и имота си във фалангата. Именно свободната игра на дванадесет основни страсти води до образуване на групи от характери и оттам фалангстерна  общност на „социетарите”. Във фалангите частната собственост се запазва, на тя (собствеността) се управлява от колектива и е изключително свободното индивидуално разпореждане с нея. Доходът от производството ще бъде разпределен така: 1/3 за труда; 1/3 за капитала; 1/3 за таланта (организаторски прояви). Но „социетар” може да бъде и този, който не може да внесе първоначален капитал. Впрочем частният капитал не унищожен, но му е отнета възможността да командва и направлява производството. Индустрията като по-малко привлекателна, отколкото земеделието е допълнително занятие, с което социетарите се занимават. В резултат на властващата хармония в социалните отношения властта на човека над природата ще се увеличи и самата земя ще бъде трансформирана и преобразена от възроденото и единно човешко общество. При очертаване пътища към влизане в такава обществена формация  Фурие не търси революционни средства и опора на масови социални движения. Откриване пътищата към построяване на фуриевския  социетарен режим и в значителна степен самото построяване не са дело на народа, още по-малко, определено взето, на работническата класа, но са дело на филантропията. В тази позиция се съсредоточава ядрото на утопизма в социаликономическото социалистическо учение на Фурие.

                    Обладан от една голяма илюзия до края на живота си не престава да внушава, че е възможно да превърне всички в собственици, а обществото в хармония на интереси и желания.