Здравей, мила приятелко ! Дано е такъв денят ми! Дано и твоят да е добър! Ние с тебе си имаме проблем - прекалено много неща забелязваме около себе си, чувстваме ги и ги съпреживяваме истински и до болка и сълзи.... Не ти разказах с какво започна денят ми вчера. На една от трамвайните спирки около Централна гара, на които сменям трамвая бях свидетел на следното: възрастен дребен мъж -спортен тип, в протрити и не съвсем нови дрехи, но спретнат и с чисто бели маратонки си обзавел спирката като стаичка - легло, покрито с изпънат "под конец - по войнишки" спален чувал;до него кашон, покрит с каренце и буркан с цветя; в строни друг кашон като кошче за смет и до него - метла и лопатка; до леглото още един кашон като нощно шкафче с куп вестници....Един малък разрез на спретнат дом, на който са махнали предната стена....Хората гледаха и се подхилваха, а на мене очите ми се напълниха със сълзи и защото сега съм в такова настроение или защото наистина страдам за нещастните и самотни хора, към които причислявам и себе си, но видях ситуацията по доста по-различен начин. Помислих си и продължавам да го мисля и сега, че всеки един от нас се опитва да подреди живота си по своите критерии за чисто, спретнато и уютно, а погледнато отстрани изглежда абсурдно, жалко и мно-о-о-о-го тъжно, защото винаги се явяват или сеирджии, които да се забавляват, или представители на Висши фактори -като полицай, който наистина се появи - които да заклеймят твоя свят като нереден, не на място, пречещ на другите.....но с какво???? човекът просто иска да има свой дом......какво толкова????

P.S. Днес реших да променя тематиката заради писмото на моята приятелка. За съжаление това се случва днес у нас. Някой може да ме обори, че такива неща има навсякъде по света. Но, въпреки това продължавам да се питам: Докога безразличието ще ни съпътства? Докога??? Къде отиде, човещината?

--Всеки мисли, че това не се отнася за него..и самодоволно се подсмихва, а животът е такова колело, че не знаеш утре какво те чака..Наистина човешката природа не се е променила с нищо ..какъвто и да е напредъкът в областта на технологиите....

някои от тези хора не искат и друг начин на живот. вярвай ми така е. Говорила съм с такива хора - твърдят, че така им харесва и се чувстват свободни?!?!?!

Никой не е вътре в тях, интересно кога настъпва безразличието у тях към заобикалящия ги свят..кога губят стремежите си ...И въпреки това нашето на обществото безразличие вероятно е провокирало този начин на живот ..Не трябва да се достига до там...Тъжна е такава картина ..

че бяха хора със солидни професии в предишният си живот. Единият бе адвокат а другият музикант на когото предричали бляскава кариера?!

Нещо да се скъса в теб и да спреш да се бориш, да се откажеш от това да бъдеш полезен , наистина е страшно и тъжно ...Но за това има причини и фактори, които са ги довели до това състояние ...

мисля си ,че е жалко отчасти да съжаляваме тези хора?!Те дали търсят нашето съжаление-то си е загадка...нас съжалява ли ни някой?!Може би се заблуждаваме,че е така..знаеш ли tota,мисля си нещо макар и не пряко свързано с постинга ти,но близко...човек е еволюирал до онази степен,в която животинското е първично.Тоест,ех че си загубих мисълта...та живеем един много страшен и мъчителен живот,само най-силните оцеляват..Този човечец,живеещ на спирката,той е жертва на собственото си добросърдечие,милост и онази ценност,която притежават уникалните хора..не,че искам да кажа,че другите,които не живеят по спирки са боклуци...просто..всеки намира свой начин да преживява,когато се откажеш от борбата,някой заема твоето място,някой по жесток,по нахакан(колкото и глупаво да звучи тази дума),...свирепи сме ние хората,забавляваме се на хорското нещастие,а всъщност не виждаме колко нещастни сме самите ние...всичко,което сте написали с krotalka е толкова вярно...и мисля си,отново,за да се пречупи нещо в теб,изглежа си прекалено преуморен вече от борбата...днес едни старец,на работата ми каза нещо много крайно нещо,което е наистина жалко-без хляб и сол неможем,преживяваме,ама и това няма ли ?!..та щом се съгласяме с парчето хляб поръсено със сол,какво толкова пък да не се преселим на някоя спирка?!...

Толкова млада си, а си прозряла много истини..Толкова ли жесток стана този свят, та децата ни да мислят като възрастните? Не бива да допускаме, нито примирението, нито безразличието да ни завладяват ..Животът е непрестанна борба, да продължим да се борим, отстоявайки себе си!