Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.05.2008 12:03 - Фридерик У. Тейлър Н А У Ч Н О Т О У П Р А В Л Е Н И Е
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6964 Коментари: 4 Гласове:
1

Последна промяна: 12.09.2012 00:29


                                     

                                                         image
 

 

Фредерик Тейлър е роден през 1856 година във Филаделфия в проспериращо семейство. Младият Тейлър бил находчив и трудолюбив. Увличал се от изобретяването на механични приспособления и системи за повишаване на резултатите в игрите. Постиженията му в училище се дължали повече на труд и усърдие, отколкото на изявени интелектуални способности. Постъпва на работа в машиностроителна фабрика като чирак шлосер изготвящ модели след това работи като заместник началник на смяна, началник на машинен цех и главен инженер. Работи върху изобретения за повишаване на ефективността на металорежещи машини, след това се насочва към разглеждане на ограниченията върху ефективността наложени от възприетата система за организация на производството. Заема управленски и консултантски постове в различни  машиностроителни компании. През този период представя първия си доклад, чиято същност е технически анализ на неговата система за поддръжка на производствени системи.

Първата си книга „Управление на предприятието” публикува през 1903 година, а през 1911 година издава лекциите си под името Принципи на научното управление. Продължава да разпространява и да публикува своите идеи до смъртта си през 1915 година. Въпреки това неговите идеи за научното управление продължават да  занимават въображението на работници и работодатели, на учени и активисти.

В Научното управление представено според Свидетелско изложение на Тейлър пред специалната комисия на  Камарата на представителите (създадена през януари 1912 година) са развити четири основни принципа на научното управление, а именно:

·        събирането и систематизирането на традиционните знания на работниците и тяхното превръщане в наука;

·        разработването на теория за всеки елемент на човешкия труд, която ще замени предишната вяра в емпиричните знания;

·        научния подбор и обучение на работниците;

·        осигуряване на енергично сътрудничество на управата с останалите така, че целият трудов процес да се подчини на очертаните трудови принципи;

Чрез Свидетелското изложение се цели да се проучат Тейлъровата и другите системи на управление на предприятията. В този контекст съдържането им може да бъде синтезирано по следния начин:

·        развитие на трудовия процес, ориентиран към изпълнение на определени задачи;

·        разрастване и прилагане на научни методи на подбор и ангажиране: „обединяване на ръководители и работници”, т.е. култивиране на общ дух на научно управление;

·        признаване на разделянето по равно на отговорността и труда между работниците и управлението;

При първият досег до Свидетелското изложение на Тейлър се добива странно впечатление тъй като той поставя ударение на това, че научното управление ще доведе индустрията и бизнеса до обетованата земя на изключително нараснало производство и ефективност, в която управление и работници са обединени от хармонични интереси и братски отношения, „новият път е да обучаваш и да помагаш на новите хора, както би помогнал на брат си...”. Същевременно обаче на много места се долавя неговото огъване под натиска на председателя на комисията, чиито либерални симпатии са смутени от неизбежните и нехуманистични според него последици от налагането на Тейлъризма в обществото. Председателят счита, че е неизбежна структурната безработица и мъчителната интензификация на труда, които не са приемливи или оправдани.

 Това изложение е от изключително важно значение за Тейлър. Пътят до него е доста сложен и причината е прилагането на Тейлъровата система на управление във военните арсенали на армията на САЩ.  Тона е направено с цел арсеналите да се управляват ефективно и по този начин да се осигурят допълнителни държавни инвестиции в тях. Така сформираната комисия се явява ценна за Тейлър, тъй като добрата репутация на правителството като работодател и успешното прилагане на методите в държаните фабрики придава обществено положение и престиж на научното управление. Натрупания опит от неговата работа в арсенала  Уотъртаун е резултат от направените от него технически промени за увеличаване на скоростта на металорежещите машини в машинния цех – промяна довела до пълна реорганизация на управлението на предприятието.

През 1911 година, при прилагане на хронометричното измерване  на труда на леярите те обявяват стачка, която е подкрепена от профсъюзите. Това става повод за противопоставяне между профсъюзите и Тейлър относно принципите на научното управление и тяхната справедливост. Тейлър отстоявайки своите възгледи апелира за морално и коректно оценяване на подходите му. В изложението си Тейлър твърди, че научното управление ще спомогне за преодоляване на недостатъчното производство, от което страда светът:

·        Недостатъчното производство е отговорно за обедняването на хората, недостатъчното производство е следствие от „военизирането”. Докато научното управление го предодвратява, защото следва прозрението, че за всеки човек може да се намери поле за изява, където той ще бъде „първокласен”.

Комисията не забранява използването на хронометричните изследвания в държавните фабрики, въпреки това кампанията против тях продължава и през 1915 година. Така конгресът забранява използването на системите за измерване на времето и системите за премиране в държавните фабрики. Забраната не успява да ограничи сърцевината на Тейлъризма, идеята за управлението, която дава потенциал за растеж на производството.

Анализът на Тейлър и неговите сътрудници показва същността на главните аспекти на научното управление, които са:

·        Прилагане на инженерни новъведения  в специфичните операции като металорязане, стандартизация на уредите и общото оборудване на работилниците за инструменти в машиностроителните заводи, с което трябва да се осигури ефективност в последователността и хода на работата.

·        Подобрени методи на счетоводство – принос на Тейлър е използването на стойностна оценка за контрол по време на работа, а не само за усредяване на минала работа и за контрол на закупуването и употребата на материалите.

·        Контролна система над производството, базираща се на специализиран отдел за планиране.

·        Въвеждане на функционално ръководство, чрез разделяне на труда, традиционно извършван от един ръководител и възлагане на специфични отговорности на отделни специалисти.

·        Хронометрични измервания;

·        Използване на стимулиращи системи на заплащане.

В своето изложение Тейлър полага големи усилия да убеди слушателите, че научното управление е комбинация от позитивна етика и ефектива техника, че той иска да наложи мир, добра воля и изобилие с авторитарни, но в същото време безпристрастни методи. Не долавяйки противоречията в обществото Тейлър си спечелва противопоставянето от страна на профсъюзите спрямо неговите възгледи.

Тейлъровият подход има няколко важни черти относно организацията на работните места. Той твърди, че съществува един най-добър начин, за извършването на всяка задача или работа. Според него задачата на експерта е да анализира работата и да реши без всякакво участие на работника какъв трябва да бъде този най-добър начин. Именно неговите схващания са носители на промените, които ще спомогнат да се определи най-ефикасният начин за реорганизиране на работните места, за организация на управлението и производствения процес. В този смисъл Тейлъризмът е не толкова управленска стратегия, колкото разработване на идеология на инженерите: поставяйки се като експерт между мениджъра и работника професионалният инженер се стреми да си осигури такава обстановка, която му дава възможност само той да служи като посредник между двете страни. Това съвпада с периода в който има огромно нарастване на броя на инжинерите и системата на научното управление отговаря на техните интереси, а не на управленските и работническите.

Относно работниците Тейлър счита, че те са склонни да действат „по войнишки”, да работят на равнище значително по-ниско от това,  за което имат физически способности. В тази връзка е виждането му за заплащането на труда, а именно най-високите заплати да се дават на най-добрите, а стандартът на най-добрите а не на средните трябва да послужи като основа за нормите. Индивидуализмът и индивидуализацията са ключовите компоненти на стратегията за прилагане на методите на научното управление:

·        Заплащането е за индивидуалната работа, оплакванията и предложенията се приемат само от отделни личности, трудовият процес е организиран така, че да включва максимално индивидуализирани трудови роли.

·        Колективността на работната група няма положителен ефект и обикновено се разглежда като източник на отклонение (разсейване) от конкретната задача.

·        На по-абстрактно равнище се долавят основните черти на Тейлъризма, които са в зависимост от съзнателното разделяне на концепцията, от изпълнението т.е. на умствения от физическия труд. В този смисъл знанията на работника трябва да бъдат откъснати от работния процес и заменени с науката и чрез използването на мениджърския монопол над знанието,  детайлно да се контролира трудовия процес.

Благодарение на специалното отношение между власт и наука в конкретните условия на производството Тейлър се стреми да реализира своите приоритетни цели: да осигури контрол над трудовия процес и да издигне производителността на труда. Тейлър се насочва към опростяване на задачите, традиционно извършвани от квалифицирани работници, които биха могли да подготвят своите инструменти и машини преди започване на производството. Според подхода на Тейлър тази „подготвителна” работа се прехвърля на други, а квалифицираните работници се посвещават само на производството.

Фридерик Уинслоу Тейлър е само един многото консултанти и инженери, ангажирани в повишаването на мениджърската ефективност на прага на ХХ век. Главното, което го отличава от неговите конкуренти е способността му да представя и популяризира подхода  по начин приемлив и разбираем за бизнесмените като негови потенциални клиенти както и за по-широката публика. Много от идеите на Тейлър относно организацията на управлението и производството, като системите за планиране и контрол на производството, системата за стопанска сметка  и днес са общо  приета практика без да се адресират специално към него.

В Свидетелското изложение на Тейлър пред специалната комисия на камарата на представителите в синтезиран вид са изложени най-важните идеи на  системата на научното управление, поднесени в полемична форма те представят Тейлър не само като учен, но и като човек – с прагматичен подход към света на труда и управлението и с някои наивно оптимистични представи, че работещият човек може да бъде едва ли не безгранично манипулиран от рационалните организационни схеми.

 

 

 

 

 




Гласувай:
1



1. iokooko - приятно и заинтригуващо:)))
15.05.2008 12:27
благодаря за това,което си написала,много ме впечатли,а и попих някой неща като на ум от Тейлъризма:)))
цитирай
2. tota - Благодаря, миличка!
15.05.2008 12:30
Светът не започва от нас. Много хора са живяли преди нас и творили! Тейлър е един от тях. Неговите прозрения за научното управление имат приложение и днес и трябва да бъдат изучавани и допълвани...
цитирай
3. iokooko - напълно съм съгласна с теб!!
15.05.2008 12:44
усмивки от мен :))Днес ме научи на нещо:)Благодаря
цитирай
4. tota - Ех и ти!!
15.05.2008 13:38
Не аз, а хората, които са творили, аз само съм се докоснала до тях ...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12149111
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70667
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031