резюме на статия на доц. д-р Ст. Коева

Фридрих  А. фон Хайек (1899-1992)- носител на Нобеловата награда -1974 година е привърженик на Австрийската теория за бизнес циклите. След 1974 година се връща в икономиката, като водещ критик на кейнсианството и защитник на свободното банково дело, като отговор срещу бича на инфлацията.

 

                В основата на много по-късните му разработки  е доктрината за ненарочните социални последствия – повечето от ценните институции на съвременните общества (пазари, съдилища, правна система и даже самото правителство) са не нарочни субпродукти от индивидуални действия, извършени по различен път. Според Хайек, колкото по - малка намеса има в спонтанните индивидуални действия  тук – толкова по-добре. Това е по – скоро аргумент да се прави малко и то да се прави постепенно.

                Тази доктрина за „най-малката намеса” – води началото си или от традиционната консервативна интерпретация или от интерпретацията от радикалния анархизъм.

                 Предмет на анализа  е теорията на Ф.А. Хайек за институциалната рамка на спонтанния пазарен ред и нейното съвременно звучене.

                  Сърцевина на икономическата и социална теория на Ф.А. Хайек е образеца за спонтанния пазарен ред. Неговата  теория надхвърля ограниченията на стандартния икономически анализ на общото равновесие и привнася нови моменти в икономическата наука.

                    Теорията на пазара като спонтанен ред може да бъде синтезирана в няколко аспекта, а именно: пазарът представлява пример на широк кръг редове в социалния свят и природата: самогенерирани и изкуствено създадени. Пазарният ред е пример на спонтанно образувание, „ резултат от човешко действие, но не и изпълнение на човешки замисъл”; пазарът е преди всичко координационен механизъм в който доминира реда; той е сложен механизъм , който събира, използва, разпространява, предава и съхранява децентрализирано знание; съществуването на пазара, като спонтанен ред е възможно поради общите норми, на които е подчинено човешкото поведение. Вътрешно присъщи на теорията за спонтанния пазарен ред са институциите.

                   Първата част е посветена на теорията на Хайек за институциалната рамка на спонтанния пазарен ред.

                    В хода на дискусията за икономическата рационалност на социализма Хайек достига до темата за институциите. Той достига до разбирането, че пазарът може да бъде обсъждан само в контекста на специфичната институциална рамка, формалните и неформалните правила, които ограничават  поведението на пазарните агенти. Хайек пренасочва научният си интерес към философските въпроси – теорията на спонтанните редове и социалните институции.

                Дефинира понятието „социални институции”, като го взаимозаменя с „правила”, „правилото е склонността или предразположението да се действа или да не се действа по определен начин, който ще се изрази в някаква практика или обичай”. Използва синонимите „правила на поведение”, „правила на справедливо

поведение”, „форми на поведение”, „ „норми на индивидуално поведение и обществено общуване”, „традиции”, „условности”, „обичаи” и други, като очертава и обединяващите ги характеристики.

                       Институциите всъщност представляват отражение на поведение, което е високо организирано; те са информационни и комуникационни носители и имат способността да икономизират знание. Формалните законови норми са „вид производствени инструменти, помагат на хората да предвидят поведението на тези, с които трябва да си сътрудничат”.

                        Другият аспект на познавателната функция на институциите е, че те въплъщават предишно знание, минал опит и съдействат за успешното приспособяване на хората в обществото, икономизирайки обществената енергия. Правилата на поведението са лостове, чието съдържание еволюира и се развива във времето, така, че те се адаптират към новите потребности, които трябва да се задоволяват. По този начин предвидимостта  позволява на хората да си взаимодействат, а акумулираната мъдрост дава възможност на всяко поколение да се движи напред.

                        Социалните институции имат  и свойството да генерират ред. Хайек различава ясно двата реда: „системата от правила на поведение, които управляват поведението на индивидуалните членове на групата, от една страна и , редът или начинът на действие , който възниква като резултат на групата като цяло от друга”.

                          Внимателното разграничаване на реда на правила и реда на действията според Хайек е съществена предпоставка за разбирането на това как правилата съдействат за формирането на социалния ред. Той откроява конкурентният пазар – резултат от взаимодействието на усилията и действията на хиляди хора, които се подчиняват на общи правила на поведение. За да „произведе” спонтанен ред на действие, редът на правилата трябва да бъде такъв, че те да позволяват на индивидите да преследват собствените си цели, като използват субективното си знание и да улесняват формирането на надеждни очаквания  относно поведението на останалите.  

                        Институциите изпълняват задачата да определят границите на полето на свобода, в рамките на която действията са разрешени, а човек е този, който трябва да създава собствената си защитена зона. Въпреки, че Хайек разглежда и разграничава различни видове  социални редове, пазарният ред е неговият най-системно анализиран пример и главен предмет на изследване, разпростиращ се върху цялото поле на човешкото общество. Хайек разкрива сърцевината на пазарния ред, това са системообразузащите правила, а именно: „правилата на собствеността, възможностите за иск при правонарушение  и договор”. Позовавайки се на аналогията между природата на играта и природата на спонтанния ред Хайек характеризира реда на конкурентния пазар като игра на размяната. Съчетанието на  началните условия и спецификата на околната среда определят какъв ще бъде характерът на възникващия ред.

                 Хайек следва общата логика, която характеризира отношението му към социалната действителност и възможността за нейното познание и управление. Поради невъзможността на човешкият разум да обхване целият сложен свят, единствено възможното  е да се разчита на правилата, при това не толкова на съзнателно създадените правила, колкото на институциите, наложени от традицията.

              Вижданията на Хайек за съдържанието на „подходящи правила”, които са благоприятни за генериране на ред на пазара, достигаме до видовете правила свързани с размяната. Открояват се две   свързани  и разделени  правила – първата група е между правилата на редовете и правилата на организациите, втората – между правила продукт на преднамерен замисъл и спонтанно възникнали правила. Хайек, характеризира първите като ръководени от правила, а вторите - от команди. В спонтанните редове индивидите са „свързани  само от общи правила на поведение”, в организацията те са „подложени на специфичните команди на властта”. Той уточнява, че разликата е твърде доловима, защото във всяка организация освен команди съществуват и някои правила.

                Правилата, „ръководещи действията в организацията, се отличават с това, че те са за „изпълнението на поставените задачи”. Мястото на всеки в структурата е фиксирано, йерархията определя и правилата, с които той се съобразява, както и специфичните цели, които му са зададени от управляващия център. В този смисъл правилата на организацията са „спомагателни” и имат второстепенна роля спрямо командите и те са диференцирани за членовете на организацията  според ролята, която им е отредена  в строгата организационна структура.

                 Правилата на спонтанния ред са „логически различни” от тези на организацията. Общите черти на правилата на справедливо поведение, които формират основата на всеки спонтанен ред, могат да бъдат сведени до следното: правилата могат да бъдат абстрактни и общи; негативни; неутрални; те са средство за решенията на индивида и преследване на собствените му цели; независими от каквато и да е цел. Те са „инструменти на общата цел”, като служат за реализацията на широк набор от индивидуални цели.  Хайек прави и друго разграничение – между правила, продукт на преднамерен замисъл, и спонтанно възникнали правила., което става ядро  на институциалната му теория. Главната му теза е, че повечето институции израстват като непреднамерени последици от човешките действия спонтанно, в хода на решаването на координационни проблеми с които хората се сблъскват. Хайек не изключва, че е възможен и ред, описан като спонтанен, почиващ на правила, които са изцяло резултат на съзнателен замисъл.

             В идеята за неявните правила се прави разграничение на правилата за поведение по следния начин:  спазвани, формулирани чрез думи и съзнателно създадени. В ежедневната стопанска практика неформалните правила като навиците и  общоприетите практики  могат да бъдат по-важни, отколкото формалните. Отделните елементи на самовъзникналия ред могат да следват тези норми  и ако не съзнават тяхното съществуване. Специално внимание заслужават мълчаливо спазваните правила. Хайек  счита, че неявните, подразбирани  и несъзнателно следвани  правила са въплатени в традицията и навиците и трябва да бъдат схващани като общи указания, които ръководят специфичните индивидуални действия.

            Най-разработената част от теорията за институциите на Хайек е институционалната теория на пазара. В нея той посочва, че най-съществената черта, която пазарът изпълнява е познавателната му функция. Значението на пазара е  жизнено важен  за създаването, откриването  и предаването на знание. Пазарът е процес, който предполага социална среда, човешки взаимодействия. Той е подразбиращи се норми, мнения, оценки отнасящи се до стойността на паричната единица, очакваното пазарно поведение на продукта, надеждността на клиента, на банката, познаването на търговската марка и т. н. Конкуренцията е творчески процес на научаване, генериращ знание, надхвърлящо информацията  притежавано от кой да е от участниците на пазара. Това знание, за да служи като указател за рационална поведение и вземане на решение, трябва да бъде генерирано от либерализиран и разгърнат пазар. Това изисква пазарните участници да привикнат към диалогичния процес, към правилата на взаимодействие, към специфичната пазарна култура, почтеността и спазването на негласни норми.

            Във втората част се разглеждат проблемите произтичащи от съвременния прочит на теорията на Хайек и отношението и към трансформацията на бившите командни икономики и теоретичния фундамент. Непосредствената приложимост на модела на Хайек на посттоталитарната действителност е че по принцип трансформацията от мащаба, който неизбежно се налага след падането след социалистическия обществен строй, се вмества трудно в еволюционната теория за обществото. Тя е скок, прекъсване на установения социален ход и дори когато е връщане към старо състояние е отново съзнателно преустановяване на развитието. За Хайек „конструктивния рационализъм” означава замяна на цяла институционална среда с нова, която е плод на нечия представа. Подобен опит за принудително налагане на всеобхватна мрежа от институции е обречен на провал. Преходното общество, което непосредствено следва социализма е в състояние на криза това е „ничия земя” между старото и новото. Преходното общество е хибрид от организирани и целенасочени пазарни форми и спонтанно възникнали нови типове човешка дейност. За да бъде предотвратен хаосът трябва да бъде приложен конструктивизъм в избора на фундаменталните правила и във формирането на трансформационната политика. Според Дж. Грей теорията на Хайек не може да бъде възпроизведена от която и да е европейка страна. Това което е нужно е конструктивистка законодателна власт. За това пост- социалистическите държави не бива да очакват пазарните институции да се  появят чрез процес на спонтанно израстване. Грей предвижда интензивно институционално  строителство. Според теорията на Хайек създаването и съзряването на институционалната рамка на новото пазарно общество в никакъв случай не може да бъде сведено до институционално строителство. Най-доброто което разумът може да стори  е да разработи и провежда политика, която да извършва реални промени произтичащи в неформалните институции. Реформиращото се общество изисква юридическо гарантиране на правото на собственост, договорни отношения и други. Да се установят правила за пазарните участници, които да бъдат двустранни да се налага пазарната култура, бизнес поведението и т.н. Не по-малко значимо е и стимулирането на пазарните сили от долу. 

               Накрая с какво може съвременния прочит на Хайек да бъде полезен. Проследявайки процесите установяваме, че неговите антиконструктивистки аргументи на пръв поглед изглеждат адекватни, но според него най-важният резултат от социалистическата епоха е разрушаването на традиционните ограничения върху държавата и създаването на новите норми на социалната практика както, и настояването за политика отстояваща достатъчно пространство за промените в неформалните пазарни институции.

 

     

Хайек е изтънчен познавач на пазара, мехинизмите на неговото функциониране и на социо-културните среда, която той генерира и която му е нужна като матрица за да се възпроизвежда. Това което той описва е нещо като "идеален пазар", който е толкова реален, колкото "идеалната бюрокрация". Днес са се натрупали много факти, които показват, че реалният пазар е далеч от идеализираните модели и представи за него. Критиките в морално отношение са силни, но неефективни. Да се обвинява пазара като проводник на идеите на "социалния дарвинизъм", в несправедливост, в принизяване на хората до винтчета и колелца от пазарната икономическа система, в дехуманизация и отчуждаване - това е вярно, но недостатъчно, ако няма алтернатива. И то не каква да е, а по-добра от досегашната икономическа система. Въпреки кусурите му, ние няма да се откажем от пазара, поне докато не измислим нещо по-добро. Или не дочакаме "спонтанно" то да се зароди и да "разчупи" яйчената черупка на досегашната икономическа система. Мисля че "ключа" на бъдещата алтернатива се крие в определението на Хайек за пазара като източник на информация и носител на знание. Но първо трябва да се научим да гледаме на икономиката технически - просто като на машина, която произвежда блага. Алтернативата на пазара е... плана. Но ние знаем възможностите на "командната икономика". Може ли да има друг, по-добър начин за "информиране" и фино насочване на пазарните агенти? Аз мисля, че съвременните информационни технологии и развиващата се глобална мрежа създават условия за това. Какви са предпоставките? 1.Радиоидентификационните чипове за стоките - ще се проследяват от цеха до магазина. 2.Скоро от раждането ще ни "маркират" с имплантирани чипове, като домашните любимци, които ще ни идентифицират, позиционират и ще играят ролята на днешните "смарт карти". 2.Скоростен интернет и суперкомпютри. Всичко това ще създаде възможност всяка транзакция - вкл. покупко-продажба на дребно, да бъде следена в реално време - пълна информация за пазара