Отзивчивият мениджър/ лидер (резюме)
Мениджърът е човек, чиято основна дейност представлява управлението и ръководството на една стопанска организация, фирма, асоциация, дружество и т.н. Мениджърът е този, който: планира; взема решения; организира; ръководи; контролира човешките, финансовите, физическите и информационните ресурси в организацията. Всичко това изисква човекът натоварен с  функциите на мениджър да притежава знания и умения необходими за осъществяването на ръководната дейност. Освен това той трябва да изпълнява и основни роли при управлението на организацията: на репрезентант – представлява организацията пред съответните органи и работи за поддържането на имиджа на фирмата; лидер – да мотивира, обединява и ръководи подчинените като чрез своето поведение дава пример за лоялност и фирмена принадлежност, но използвайки своите административни права, той може да оказва значително въздействие върху служителите и работниците, които ръководи. Други роли – на координатор; наблюдател; дистрибутор – разпределител; говорител; интерпреньор; арбитър   и парламентьор.      

            Настоящата статия изследва основното поведение на мениджъра лидер на няколко нива. В нея е направен опит да се разгледат качествата на отзивчивия мениджър/ лидер и отношенията му към хората от персонала, и към стоящите над него в йерархията. Направена е и съпоставка с поведението на неотзивчивия мениджър и неговото ограничено влияние в организацията.

            Отделено е внимание на специфичните умения и способности, които прилагат отзивчивите мениджъри при изпълнението на дадени задачи. На преден план е изведена съпричастността им към решаването на проблемите на организацията. Тя е израз на умението им да слушат, да създават впечатление, че знаят от какво имат нужда хората. Чрез приведените два примера за лоялност и отдаденост, отново е разкрита идеята за съпричастността и отговорността на мениджъра лидер, която спомага за разширяване влиянието му в организацията.

В този смисъл отзивчивостта е ключов елемент от успеха на мениджърите, защото тя им позволява да свършат нещата така, че всички участници да извлекат полза. 
  

 Отзивчивият мениджър / лидер
(анализ) 

            В статията „Отзивчивият мениджър/ лидер” авторът проф. Робърт Бакал (превод от английски) си поставя задачата да разгледа парадигмата на отзивчивостта, която е приложима на няколко нива в организацията. Ударение е поставено на мениджъра и неговата роля при управлението на организацията. Разгледан е мениджърът лидер, който мотивира, обединява и ръководи подчинените, чрез своето поведение и дава пример за лоялност и фирмена принадлежност като същевременно оказва въздействие върху персонала, а така също и към висшестоящите органи.

            Робърт Бакал е структурирал статията в три раздела въведение, съпоставка между отзивчивия и неотзивчивия мениджър и влиянието им върху организацията, специфичните умения и способности на отзивчивия мениджър при изпълнението на задача подкрепени с два примера. Статията завършва със заключение в което е направен кратък извод и накрая поставени въпроси свързани с разширяване обхвата на отзивчивостта на мениджъра.

            Авторът умело използва метода на сравнимост, като съпоставя влиянието на отзивчивия мениджър и неотзивчивият мениджър върху персонала и тези над него в йерархията. Според него отзивчивият мениджър успява във своята рабата благодарение на това, че изгражда връзки основани на уважение и доверие. Тези връзки му осигуряват добро взаимодействие с персонала, който работи по-усърдно, за да помага мениджъра и организацията и за да успеят ако е необходимо полагат и допълнителни усилия.  Проследено е и влиянието на отзивчивите мениджъри към тези които са над тях в йерархията. Те успяват да предугаждат и да действат според нуждите на техните „шефове” и са считани за хора на които може да се разчита. Неотзивчивият мениджър е ограничен в своето влияние, поради употребата на власт, която произтича от позицията   в службата и страх, което представлява една съставна част, която е трудно да бъде поддържана за дълъг период от време. Авторът сочи, че те обикновено са възприемани като интересуващи се единствено от себе си или като хора, които на се интересуват от нуждите на тези около тях. Възприемани са от тези над тях като по-малко полезни и не толкова благонадеждни. 

            Изведени са и няколко специфични умения и способности при изпълнението на задачи от отзивчивите мениджъри. Съпричастността им има няколко съставни елемента. Те се посвещават на тези около тях, чрез поведението на загриженост уважение и доверие постигат една взаимозависимост с персонала. Същевременно отзивчивият мениджър своевременно реагира при разрешаването на даден проблем и се опитва да помогне при задоволяването на нуждите на работниците и т.н. Много често те разрешават дадения проблем дори преди да са ги помолили за това.

            В двата конкретни примера приведени в статията авторът разглежда ролята на ръководител на екип при автоматизирането на офис система в правителствено ведомство, който се натъква на пречки при неговото изпълнение и намеса на мениджър за разрешаване на здравословен проблем на служител без дори последният да е помолил за това. В първия пример благодарение на постоянната информираност на директора всички пречки за изпълнението на задачата са отстраняване в кратък срок. Ръководителят на екипа е получавал постоянно съвети от директора как да работи с хората от системата, така че да постигне максимално влияние. Благодарение на помощта задачата е изпълнена в срок без да се допусне провал, въпреки съпротивата. Този пример показва как един мениджър следи изпълнението на задачата, слуша внимателно, посочва действията и учи ръководителя на проекта на начини за повишаване на ефективността в работата му. Неотзивчивостта на хората от административната система довежда в крайна сметка да загуба на контрол върху проекта.

            Вторият пример разкрива съпричастността и отговорността на мениджъра към проблеми от личен  характер на служител. Без дори и служителят да сподели мениджърът забелязва проблема и се намесва със съвет и уреждане на консултация без това да е поискано. В този случай мениджъра определя нужди, проверява ги и действа според тях. Следователно помощта се състои в пряко, полезно действие.

            В Заключение авторът посочва, че тези два примера говорят за лоялност и отдаденост на отзивчивия мениджър. Те способстват за разширяване влиянието им, за това отзивчивостта е ключов елемент от успеха на мениджърите. Именно тя позволява на тях  и на останалите началници да свършат нещата така, че всички участници да извлекат полза.

            В заключение е посочено, че със статията е направен опит да се създаде представа за това какво представлява отзивчивостта, която е елемент от поведението и стила на мениджъра лидер. В поставените три въпроса е дадена възможност на мениджърите да разширят обхвата на отзивчивостта: какво може да се промени в поведението на мениджъра, за да бъде възприеман като отзивчив съответно от трите нива – работници, началници, клиенти. Какво е определението за отзивчив работник, кои са любимите ви работници и в какво се изразява отзивчивостта към мениджърите е вторият въпрос. Последният визира разглеждането на отзивчивостта извън организацията, като изисква да се посочи какво е необходимо да се направи така че хората да ви възприемат като отзивчив.