Дете

Бялото глухарче по небето 
вятъра понесе като сняг - 
пакостните устни на детето 
любопитно духнаха го пак.

 

Кротко вечерта над него пада, 
и така учудено е то - 
ангелчета в тихата ливада 
в люлки го люлеят от злато.

 

И от странна приказка обзето, 
чува - шъпне старата гора, 
а до него, слязла от небето, -
неговата мъничка сестра,

 

като никога сега говори: 
- Ти си днеска много уморен, 
колко пепруди има горе, 
ах, да знаеш - би дошъл със мен!

 

Гледа то, и сън ли е - не знае: 
в снежни дрехи то само блести, 
с малката сестричка си играе 
във люлка слънчева лети.

 

То сега е хубав сън заспало,
бледен цвят челото му покри, 
а звезда вечерница огряла 
пътя към небето му откри. 
                                    Йордан Стубел

 ...Честит първи юни ! Мир и щастие за всички деца на земята!

     Честит първи юни на всички ! Запазете  децата в себе си, защото това е най-ценното, което имате!

 

Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обърна
яхнал пръчка при теб да се върна.

Пак в юмруче ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия
от хляба чер.

Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно,
щом студено ми стане да мога
да се взема от детския огън.

Все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка при тебе да се върна,
всеки ден по една дяволия
да е от мен.

Без дете в семейството няма щастие.
Детето расте не от яденето, а от радостта.
Да нямаш дете е все едно да нямаш душа.
Семейство без дете- празно огнище.
Едно дете – вечни тревоги за майката.
Дом без много деца не е щастлив.
Тревата оставя корени, човекът –потомство.
Който не обича децата , не обича –никого.
Много деца – радост на душата.
От раждането на деца и от дъжда още никой не се разорил.
Децата на децата са по-сладки и от мед.

Подкова търсех необяздена,
в галоп да прекося земята,
светулка - да блести над пазвата
звезда,
отбрулена от вятъра.
В житата търсех бели макове,
да наплета венчета малки
и край прелитащите влакове
да маха слънчево русалка.
С козите тичах между храстите,
разчорлена и босонога
и страховете си надраснала,
прескачах буйно вечер
огъня.
Заспивах ли в нощта,
унесена
от приказките на Марица
или наистина вълшебствах-
магьосница и хубавица?
Край гарата железопътна
узряваше полека детството,
за да остане непокътнато
в очите,
като него светли.

юни 1980 Марица Беловска "Сърцето си на път изпратих" ,1993.

толкова невинно,толкова чисто ...всички сме били деца,все добри,все усмихнати...обичани..децата са огледалото на нашите души.Те са наша плът и кръв.Децата са нещо безценно,уникално единствено.Права си,който няма деца незнае що е истинско щастие.С детския поглед,с детската душа и усмивка...

...колко красиво си го казала...дай Боже всекиму детски ръчички да го обгръщат, детски смях да оглася дома му...всеки да има своето продължение...
Хубав ден!

Календарът ни доведе и в юни - в първия ден - ден на детето. Най-святото.
Празникът ме отведе на площада. Военният оркестър ни въведе в празничността на деня, заедно с изпълнението на мажоретките... Звуци и ритъм - усещане за красота...Тържеството води Ася -от предаването на Пловдивска обществена телевизия - в страната на талантите. Редуваха се едно след друго ...спортни танци, нашенско хоро, ирландски танц, солови изпълнение и стихове за България и детството на детска градина"Чучулига" - групата на моята приятелка Елена. Децата ни наистина са талантливи...в тях ни е надеждата.
Днес за пръв път погледнах в бъдещето и видях: дълго, много дълго ще вървя към моя залез....за да доведа след време на този площад и моите внуци, моето продължение...

Къде остана детството

Мъжът има винаги право
той сам си е майка, баща
и може спокойно да прави
цял куп забранени неща.

Не можеш му кажеш - Я стига!
След гостите кой ще мете?
Мъжът може истински тигър
да купи на свойто дете.

Какъв ли ще стана ме питат?
със сигурност още не знам,
обаче едно предпочитам
да стана, да стана голям.

Какъв ли да стана се питам?
със сигурност още не знам,
обаче едно предпочитам,
да стана, да стана голям.

Къде ми са детските книжки,
кажи ми мой прашен сандък?
Закусиха сивите мишки
с вълшебните букви - язък!

Къде ми е класната стая,
къде е коравия чин,
а, б, в, тире, запетая,
забравих ги вече - амин!

А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели
не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря нали?

Къде е момчешката дързост,
след мене защо не върви,
отминаха стъпките бързи
и ехо не чувам дори.

Къде ли се водят войните
за мойте наивни мечти
дали пък не са ми сърдити
че съм ги отрекъл почти?

Къде остана детството ми?
Попитах себе си,
и се замислих -
къде си детство мое-
само в сънищата несънувани ли?
Или в душата моя - останала по-детски чиста?Намерих те - в спомените,
които - все още са в мен!!!
Благодаря Есен!

Като видях днес усмивката ти, ми стана топло и по детски хубаво:)
Днес е най-хубавият ден...:) Пълен с вълшебства, сладолед, балони и песни:)))
Прегръдка от мен!:)

Благодаря, Ася! Честит да е и на теб! Невероятна чаровница си! Дерзай! Прегръдка и от мен!

Честит празник на всички деца!
Честит празник и на големите с детски сърца!

Целувки от мен и утре нека да е слънчев ден!

Дай Боже!