2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Стоян Илиев
Книгата на Любомир Стаматов „В интимния свят на Иван Вазов“ засега е най-цялостното изследване на сърдечните преживявания на големия писател. Покрай вече познатите „еротични епизоди“ от биографията му в нея има много нови факти, които я правят особено полезна. Години наред Л. Стаматов проучва сърдечните увлечения на поета в Сопот, Берковица, Пловдив, Русе, Одеса и София, за да ни запознае с неговите срещи и раздели с Катерина, Пелагея, Паша, Вера, Атина, Евгения... И успя да запълни една на-зряла необходимост в българското литературознание. Авторът на книгата е напълно прав с твърдението си, че въпреки откъслечните опити върху интимната биография на Вазов тя е ненаписана - „като че ли върху нея е наложено табу, което всички мълчаливо почитат и свенливо отвръщат поглед от тази деликатна област“.
Още от встъпителните думи става ясно, че Л. Стаматов няма да разчита на хитростите на дилетантите и превзетостта на фанатиците, които често пъти провокират със своите евтини пикантерии. „Ние често се отнасяме непочтително към биографиите на изтъкнати представители на нашата литература, въпреки че непрекъснато им се обясняваме в любов. Проучването на техния живот привлича малцина, тъй като отнема много време - трябва да се промият тонове руда, за да блеснат няколко зрънца чисто злато“ - подчертава той. Без изследователска припряност, превъзмогвайки собственото си честолюбие, бавно и сигурно Л. Стаматов години наред навлизаше все по-дълбоко в света на Вазов, разкриваше както корените на творческата му съдба, така и изграждането на неговия интимен писателски образ. Без да жали сили и време, той разгръщаше архивите, ровеше се в спомените на неговите съвременници, прелистваше писмата на писателя. Интимният портрет на Вазов се обогатяваше с все нови и нови черти, за да придобие завършения вид, който е поднесен във „В интимния свят на Иван Вазов“.
И в досегашните биографични изследвания, посветени на А. Разцветников и особено на д-р К. Кръстев, Л. Стаматов се е разкривал с едно важно качество на добрия историк: той никога не мисли, че изцяло е овладял творческия свят на писателя, а търпеливо го допълва с нови факти и наблюдения. На него не му е присъща онази отблъскваща самоувереност, в основата на която залягат предварително заучени критически щампи и модерна терминология. Неговата самоувереност има по-друг характер, която той изразява по следния начин: „...ние често подценяваме дребни наглед факти от биографиите на наши национални първенци, не се интересуваме много-много от тях, сякаш всичко ни е ясно и известно. И пишем ли, пишем: с предположения и догадки, интуитивно и психологически, а то си има факти, признания, спомени.“ Търпеливо проучвайки и най-дребните подробности от интимната биография на Вазов, той успешно избягва стръмните и задъхващи подскоци, не си служи с неправилни и резки движения, а дири дългите преходи и без видимо външно напрежение успява да постигне ритъма и пълнотата на изложението, което прави неговата книга освен другото и едно увлекателно четиво.
Още в първата глава, която носи заглавието „Аз търся в тоя красен свят душа да любя - да ме люби...“, се очертават особеностите на авторовата методология. Научаваме, че Иван Вазов е на 19 години, а красивата покръстена еврейка Катерина е омъжена и е по-възрастна от него. На тази любов младият поет посвещава редица стихове, едни от тях изгарят при опожаряването на Сопот от башибозука, а други намират място в сборника „Майска китка“. В следващата глава: „Нов пламък, ново вдъхновенье...“, Л. Стаматов се спира на Вазовите любовни приключения в Берковица, но заедно с това представя и откритията, които поетът прави за себе си в една среда, „пълна с оригинални типове, и сериозни, и комични, между население, запазило своята примитивност“, даваща му възможност да почерпи интересните сюжети за бъдещите си произведения, като „Митрофан и Дормидолски“ и „Грамада“. Както тук, така и в следващите глави Л. Стаматов ни подсказва, че за него откриването на нови факти е абсолютно необходимо, но не е достатъчно. Понеже става дума за един от най-големите писатели в нашата литература, за изследователя тези факти са средство за доизграждане на цялостния му творчески портрет. Стиховете на Вазов, разказите, поемите му, създадени в резултат на сърдечните му връзки и увлечения, се превръщат в естетически факт, който допълва творческото развитие на писателя. Л. Стаматов не се стеснява да бъде фактологично изчерпателен, защото откритията му органично се сливат с творческата биография на народния поет и я правят пожизнено пълнокръвна.
Както във вече споменатите глави, така и в следващите - „Сърце, сърце, кипяща бездна...“, „В изгнание“, „Тайнствената В. Т.“, „У дома“, „Семейни страсти и брачно крушение“, „Любов“, „На заник слънце“, „От „Дисонанси“ към „Люлека ни замириса“, разполагайки последователно във времето интимната биография на Вазов, Стаматов, без да си е поставил специално такава задача, дава на читателя възможност по-добре да навлезе и в творческия свят на писателя, да го види и възприеме в епохата, в която е живял и творил, с неговите житейски приключения и човешки пристрастия. Интимната биография на Вазов е само рамката, която очертава отделните етапи от духовното развитие на поета, а оттам и цялостното представяне на неговата творческа личност. В този смисъл фактологът Л. Стаматов насочва в себе си изследователя на творческия свят на писателя, приучва го към бавно и търпеливо навлизане не само в една изключително деликатна област, каквато е интимната биография на поета, но и в неговата духовна същност. Но удивително е това, че колкото повече доуплътнява интимния свят на Иван Вазов,толкова повече той го доближава до нашето време. Затова напълно основателно твърди, че през последните години колкото повече общуваме с творчеството на писатели като Иван Вазов, все повече се убеждаваме колко съвременни се оказват те. И още по-точно: „Сякаш се раждат за нов живот, какъвто само преди пет-шест години не бихме могли въобще да предполагаме. Ако доскоро гледахме на творчеството им повече като на художествени текстове, които често пъти бездушно анализирахме от социологическа, теоретична, литературноисторическа и прочее гледни точки, то сега отново чувстваме живия пулс на създаденото от тях, възприемаме го не само като естетическа даденост, но и като нещо животрептущо. Истинският, големият творец от миналото отново се възправя, за да стане наш така необходим интимен събеседник. Ето ни пред един рядък случай, когато художествената творба се превръща в жизнена реалност, т.е. завръща се към своя първоизточник, като духовното отново става материално, част от битието ни.“
Това е още едно доказателство, че Л. Стаматов, колкото и да се придържа към фактите и събитията, свързани с житей-ската биография на Вазов, не може да избегне изкушението да навлезе и в неговото творчество. В този смисъл много ценни са наблюденията и анализите около създаването на „Майска китка“, „Епопея на забравените“, „Поля и гори“, „Сливница“... Но веднага ще добавя, че тези анализи и наблюдения не изместват автентичния биографичен образ на Вазов, а само го допълват.
Една от най-ценните глави на неговото изследване е „Семейни страсти и брачно крушение“. Тук той реабилитира образа на „отстранената съпруга“ Атина Болярска, чието име рядко се споменава. За него „Тя е като дамгосана, макар и без вина виновна...“ Стаматов споделя недоумението си, че „както във великолепния пътепис „Великата рилска пустиня“, така и в големия стихотворен цикъл „В лоното на Рила“ не се споменава никъде, че до поета или с него е била и жена му.“
Навлизайки в интимния свят на Вазов, авторът го разкрива като един лесно уязвим, а понякога и напълно беззащитен човек. Когато го „връхлетява любовната стихия“ е „раним, страдащ, измъчван от отлетялото щастие“. Този „стеснителен“ и „свенлив“ човек не иска да смесва своите граждански вълнения с интимните си преживявания, което личи особено ясно в неговата „Любов „На заник слънце“ с Евгения Марс, с написването и издаването на стихосбирката „Люлека ми замириса“. Според Л. Стаматов въпреки дълбоките душевни терзания, които преживява Вазов, неговото духовно развитие като поет се стреми към някакво равновесие, а това го води до създаването на зряла любовна лирика.
В заключение ще отбележа още една особеност на изследователския метод на Л. Стаматов: както в живота, така и в научната си дейност той не обича да натрапва себе си, да придава по-голямо значение на своите открития и наблюдения. От дългогодишното общуване с него съм забелязал, че както в непосредствените си жизнени отношения, така и в изследователската си дейност е толерантен към другите мнения. Никак не е случайно, че почти едно десетилетие съвсем незабележимо, мирно и безшумно живя с интимния свят на Иван Вазов, за да го доближи до нас и да го направи наше достояние. И не по-малко забележително е, че в своето изследване той нито веднъж не употребява сакралните думи на модерното литературознание „дискурс“ и „парадигми“, което, взето самт за себе си, е едно постижение.
Стаматов, Л. В интимния свят на Иван Вазов. София, Марин Дринов, 2001.
http://liternet.bg/publish8/siliev/vazov.htm
В чест на ненадминатия класик на българс...
И Вазов в “Епопея на забравените”
спи във сладостни мечти,
но сърце й не заспива,
то е будно и тупти.
Нейното лице веднага
тихо се зарумени,
тя ръката си протяга,
нещо за да отстрани.
Виж, как тя се поизвива,
силно дъха и завчас
със ръце гърди покрива,
нещо бъбли с полуглас.
Да, тя бъбли, тихо шушне,
тъй зефирът си мълви
листове кога полюшне,
ил високите треви.
Тоя шепот да опиша
никога не щъ умя:
тук, приятелю, въздиша
млада, хубава мома,
що в съня си чуден, златен
гледа сладостни неща –
че един младеж приятен
я цалува по уста.
И която без да иска,
пълна с упоенье тук,
до гърдите си притиска
тоз безплътния съпруг.
О, блазе й, че сънува
такъв сън безценен, мил!
Ала по-блазе томува,
който го е причинил!
http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=874&Level=2
09.06.2008 15:06
09.06.2008 15:15
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com