Вяра Милушева

 

         Чувствата се преливат, както вълните в морето. А, то е огромно и необятно. Заставаш на брега, поглеждаш към хоризонта, а краят му не се вижда. Така е и с чувствата. Днес ти е хубаво и си мислиш, че винаги ще е така. Или пък си се скрил зад очилата с тъмни стъкла и нищо хубаво не виждаш. Всичко около теб изглежда мрачно. Така е. Както хората, така и чувствата са различни. Като цветовете на дъгата – от най-светлия до най-тъмния тон.

           Иска ти се да знаеш всичко: Как? Защо? Но ако? И виждаш, че всичко около теб има отговор, а ти не го знаеш. Тогава започваш да търсиш и се стремиш да откриеш – отговора. Зад всичко това отново стои чувството.

           На нас хората са ни познати чувствата на болка, радост, омраза, тъга и сила…И тук се крие въпросът: Как преодоляваме чувствата си на болка и тъга? Някои въобще не се решават да ги преодолеят, още по-зле- дори ги задълбочават. Претърпели кошмар в живота си, част от хората решават да избягат от него по ужасен начин. Създавайки нов, по – страшен кошмар. Сякаш думата бягство включва и  нюанса бягство от живота. А това е най-страшното, защото животът не е за да се бяга от него, а да се живее.  Да бягаш от живота е все едно да бягаш от себе си.

            Замислям се отново над думата бягство и вземам тълковния речник. Бягство – самоволно отлъчване, тайно напущане. Или стремеж, усилия да се избегне…Но какво? Да се избегне изпълнението на нещо. От  какво? От проблемите, от кошмарите , от ужаса, който сме изживели?  

            А, колко хубави неща има – от изгрева до залеза на слънцето и след това. Дано сърцето проговори във Вас. Дано се почувствате, като птици, които летят из волната шир. Но моля Ви, не мислете такива ужасни неща! Погледнете света реално и вижте хубавите неща в живота!

 

01.04.1998 г.

Пловдив

 

е написала дъщеря ми на 16 - ненавършени още години, три месеца след смъртта на баща й. Не зная, как съм изглеждала от страни в страданието си, в търсене на себе си отново, но тогава тя беше плътно до мен за да мога да излезна от състоянието в което бях...

на любимите хора,одухотворяват живота ни..
поздрав за дъщеря ти и осмисленият избор да се живее.

Благодаря! Именно нейната подкрепа и обич ми дадоха възможност да си стъпя на краката и да направя правилния избор. Отвръщам и със същото. Това ни прави силни!
Приятна вечер, ciele!!

И аз съм губила близки хора. Винаги сама съм преодолявала болката.
Впечатлена съм от мъдростта на твоята 16 годишна дъщеря! Да ти е жива и здрава, да те радва, и да се гордееш с нея!

и много добре написано..не ми прилича да е като за 16 г..Браво!

Благодаря Ви за хубавите думи! Ех, Дони помъдрява се не от възраста, а от преживяното ....Има и други неща, които е писала много по-малка...Но това, което направи тогава за мен е неоценимо...
Хубав ден, момичета - животът е даден да се живее!!

Явно наистина ти е помогнала да преодолееш загубата! Много мъдрост има в написаното! Понякога децата са тези, които ни карат да преосмисли стойноста на нещата!

Благодаря, Кроти! Наистина много ми помогна. Дори понякога си мисля, дали не я натоварих с непосилен товар. Но в такива моменти взаимността е тази, която ти дава сили да погледнеш света с други очи...и да си кажеш ще живея защото съм потребна и полезна все още някому ...и не кой да е, а продължението ти.
Благодаря за хубавите думи!
Хубав ден!

а сърцето ми говори, говори...
Почувствах се като птица...от мислите на едно 16 годишно момиче...
"Изборът" - мъдрост, отключена от нещо преживяно...Мъдрост, пречистваща...и пречистваща ни...
Да ти е живо и здраво изгревното момиче, с най-хубавото име на света!...:)
Прегръщам и двете ви!..:)

Благодаря ти Ася! Няма нищо по-хубаво от здравето! Има ли го - има и друго! Пожелавам го от сърце на всички Вас с които се срещам! Бъдете здрави и честити! Вие и Вашите деца!!