Блогът на Ати! :: От тетрадката на Вяра

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. stela50

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

11.06.2008 10:32 - От тетрадката на Вяра

Автор: tota Категория: Лични дневници

Прочетен: 1361 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 29.11.2011 14:35

Стихотворения

Вяра Милушева

Защо ли?

Войникът крачи напред,

гордо с песен влиза в боя.

Майки, сестри и братя ,

народът за него се моли.

Сърцето им трепне

щом скръцне вратата.

А него го няма, и няма ...

Душата им съхне от мъка

Устата им тихо мълвят:

„Боже, защо ли се биха,

защо ли млади кости

в земята зариха?”

Посветила съм това стихотворение на всички български войници, които са взели участие в Сръбско- българската война 1885 г. в защита на Съединението на България. На всички оставили своите кости в името на една, единствена цел – обединена България.

С последното четиристишие искам да подчертая безсмислието на всяка война, независимо в името на какво се води.

22.03.1995 г.