Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.06.2008 08:33 - Учителя
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4543 Коментари: 5 Гласове:
2

Последна промяна: 03.03.2013 19:56


ДОБРИ ЖОТЕВ
=============================

Добри Жотев (псевд. на Добри Александров Димитров) е роден на 24.01.1921 г. в с. Радуй, Софийско. Учи гимназия в София и Перник. За антифашистка дейност е арестуван (1942) и осъден на 15 г. затвор. Избягва от затвора в Скопие (авг. 1944) и се присъединява към югославските партизани. Работи в Комсомола - зав.-отдел "Млади творци" (1948-1949), литературен консултант (1949-1954) във в. "Народна младеж", редактор в изд. "Народна младеж" (1954-1968), редактор във в. "Стършел" (1968-1976). Публикува стихове от 1942 г. в печата. Ранната поезия на Жотев е силно политизирана, постепенно се насочва към социално-политическата сатира и интимната лирика, а прозата (със силен мемоарен характер), към хумора и детско-юношеската литература. Автор е на книгите със стихове и проза "Жажда" (1951), "На гости у дявола. Поеми" (1962), "Обич моя" (1964), "От дявола до кибернета. Сатирични поеми и стихове" (1968), "Стихотворения" (1969), "Влюбени слънца" (1973), "Преживени разкази" (1973), "Лирика" (1974), "Предумишлено убийство" (1974), "По пътищата" (1975), "Делфийският оракул" (1983), "Награда от Джокондата" (1985), "Слънчев сплит" (1988), "Начало за евангелие" (1991), "Езически разкази" (1993), "Светове на сумрака" (1995). Умира на 22.11.1997 г.

http://liternet.bg/publish9/dzhotev/index.html

                     image

 Добри  Жотев  

   

Вечност

 

Не искай и не обещавай

да бъде вечна любовта!

Невечни сме и с нас навярно

невечна е и вечността.

 

Мигът е наш, върни се в него

и ще усетиш вечността

как вика в нас неутолима

и как е вечна любовта...

 

Добри Жотев

 

Говори любовта

 

Аз ида като истинност, която

 

огрява слепотата на душите ви.

Аз ида като чистотата предвечна,

За да избистрям с нежна длан очите ви.

Аз ида като дишане, което

се ражда с вас и вас ви ражда.

 

Не ме наричайте лъжовна,

когато в мое име лъжете!

Не ме наричайте продажна,

когато ме продавате!

Не ме притягайте във дрехата

на вашата креслива чест!

Не ме преследвайте като престъпника!

Не пипайте цветята на духа ми

с отровните ръце на завистта!

Не ровете в чистия ми извор!

 

Аз водя по реките на кръвта ви

Победите на вашето безсмъртие.

И пея там

И страдам тук.

В нетрайността си – трайна,

нетрайна – в трайността.

 

Добри Жотев

 

 

 

 

Обич моя

 

Роди ме ти!

От женската си слабост ме роди,

да бъда твой и силен,

Но аз обърках сила със насилие

и вдигнах над главата ти камшик

и го размахвам хиляди години.

Обич моя!

 

Роди ме ти!

От вечния ти копнеж да бъдеш любена,

роди ме,

Но аз те похитих

и се нарекох твой владетел.

Обич моя!

 

Роди ме ти!

От жаждата да любиш ме роди.

Но аз не вярвах на любовта ти.

И в нейното нестихващо огнище

Раздухвах страх,

убиващия страх от мене.

Обич моя!

 

Прости!

Навярно вече влизам в пълнолетие,

защото ме спохожда мисълта

за моята, голямата вина,

вековната пред тебе!

Обич моя!

 

Почакай ме!

Тъй дълго си ме чакала.

кълна се в силата на слабостта ти,

в копнежа ти да бъдеш любена,

във жаждата да любиш се кълна!

Отнетото до капка ще ти върна!

И някога от мъката и болката

Роден и сам родил те

Аз може би ще те заслужа.

Обич моя!

 

Добри Жотев

 



Раздяла

Как се случи това, не разбрахме.

Аз без тебе не мога да виждам
на небето безкрайното синьо.
Ти без мене не можеш да сещаш
на водата прохладния вкус.
Аз загубих очите си.
Ти загуби сърцето си.
Цял съм твой,
но на себе си вече не съм.
Ти си моя, но тебе те няма.

Как се случи това, не разбрахме.

Щом отново намеря очите си,
ще се върна при тебе.
Щом намериш сърцето си,
завърни се при мен.
И тогава ще бъдеш
като себе си, моя.
И тогава ще бъда
цял на себе си, твой.

 

Добри Жотев

 

Откровения на Добри Жотев

«Смъртта е почтена. Животът е, който ни мами. Той ни създава непрекъснато уловки, милиони илюзии, мята ни насам - натам, залисва ни с неща, които иска да ни докаже, че са от огромна важност... Животът е тоя, който се гаври с нас. Смъртта е почтена... Тя ни е казала, че ще умрем и винаги изпълнява обещанието, което ни е дала. Не ни създава никакви илюзии и никога не ни лъже. И аз всъщност не знам нищо по-принципно от смъртта. Да сте чули да е подминала някой началник или големец? Да сте чули някой паралия да я е подкупил, някой император да е разпоредил да го отмине, някой полицай да я е уплашил, та да я заобиколи? Да сте чули някой майстор на словото да я е затрогнал или случайно някой велик актьор да е успял да промени решението й? ...Да сте чули някога някого да е забравила или пощадила?»

 

"Пишещите хора носят светлината на света. Те промислят света... Това са хора, които страдат за човечеството , защото има много, за което да се страда."

 

«Обяснимото необяснимо е просто. Това е борбата между светлината и мрака. С мрака в черната нощ се настанява и страхът, а страхът гони човека през целия му живот, докато накрая съвсем го съсипе.»

 

Другите за него



Йордан Янев - ЗА МЕН ЛЮБОВТА Е СВОБОДА

„....Но той имаше друга биография. Няколко поколения млади поети го наричаха Учителя. В малката стаичка на издателство "Народна младеж" хващаше ръката на младите и ги учеше да усещат поетическата тръпка. Бабуваше над първите им книги, даваше им и по някоя и друга пара за хляб и чаша вино. Едва ли е предчувствал, че ще настане време, когато някои от учениците му ще се превърнат в демократически лилипути, ще го загърбят и оплюят. А други ще се уплашат и няма да го защитят. Но Учителя им прощаваше. Разпънат на своя кръст, той искаше прости неща: хляб и любов. И да не го боли оная изгаряща, нестихваща болка в крака. Малцина знаеха за денонощното страдание, набраздило лицето му.»

 

 в. "Дума", 7 януари 2006

 http://www.duma.bg/2006/0106/070106/index.html

 

Любомир Левчев - ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ДОБРИ ЖОТЕВ

„Да, той беше нашият великолепен и незабравим първоначален учител. А школото беше взаимоучително, съвсем по възрожденски. Самият Добри беше едновременно и педагог, и таен ученик. Макар да беше петнайсетина години по-възрастен от нас, между първата му стихосбирка "Жажда" (1951) и нашите първи книжки имаше само пет-шест години разлика. Та за тези пет-шест съдбоносни години става дума тук, в този кратък, хаотичен спомен "На Учителя с любов". Като втори Песталоци той си беше заслужил прозвището "Татко".”

„Ако трябва да добавя няколко  щрихи към беглия портрет на Добри, бих избрал неговата рицарска доброта и любвеобилност. Освен "цигулар на покрива" той беше  и актьор на въображението. Всъщност първата му книжка е била свързана с театъра. И ролята, която би му подхождала най-много, ролята, която той играеше до края на живота си, може би е тази на Сирано дьо Бержерак.”

в. "Словото днес", бр. 3, 26 януари 2006

 

 

 

 

 

 

 

 












Гласувай:
2
0



1. iokooko - :)
19.06.2008 14:46
невероятно е:)уникален вкус..
поздрав и усмихнат ден:)
цитирай
2. tota - @iokooko - :)Благодаря!
19.06.2008 22:37
Дължи се на Добри Жотев, на неговия талант и проникновения...аз само ги споделих с Вас. Приятна вечер!
цитирай
3. tota - Други стихотворения на Добри Жотев
19.06.2008 22:52
Наздравица

Кога и как се срещнахме със тебе?

Благословена среща!
Не можехме да имаме без нея
две влюбени слънца в гърдите си,
за да ни светят светове,
в които никой не е бил
и няма никога да бъде,
защото всяка обич е различна,
веднъж завинаги била.

Благословена среща!

А можехме да се не срещнем ние.
А можехме да се разминем,
тъй както облак с облака,
тъй както лято с есента.
А с колко ли сърца сме се разминали!
И ти!
И аз!
О, неродени красоти!
Тъгуваш ли за тях?

Налей от моята и твоята печал-
да пием за незбъднатите срещи!

Да пием за невидените далнини,
за върховете неизкачвани!
Да пием за звучащите вселени,
които никога не са били
и няма никога да бъдат,
защото всяка обич е различна,
веднъж завинаги била!

Нежност

Нощта прегърна тишината и заспа.
Не знам по-ласкави очи от твоите.
По милваща ръка не знам.
Под погледа ти будната тревога
заспива укротена.
Под пръстите викащата мъка
превръща се вдобра човешка скръб,
по-хубава от всяка радост,
от всяко тържество.

Помилвай ме!

Аз минах вного пътища по тая пръст.
Научих вного мъдрости.
Но досега не съм открил
ни по-добра, ни по-дълбока мъдрост
от мъдростта
да бъдем нежни!

Не знам по-галещо присъствие от твоето.
По искащи обятия не знам.

Вземи ме в себе си.
цитирай
4. martiniki - даа, харесвам стиховете му
23.06.2008 08:13
сред любимите ми е

Балада за единака

Изсмука слънцето снега от урвите.
Пропъди на веявиците воя.
Дъхти на пръст, на размразена пръст,
на корени, на злак, Вълчице моя!

Усещаш ли?... В земята бродят сокове.
По жилите пробягват жадни тръпки.
Бъди добра - не ме оставяй сам,
сред нощите ме мамят чужди стъпки.
А идат нощи, нощи! Неочаквано
замайват ноздрите нивя орани.
Далечно биле с неусещан дъх
гори гърдите като прясна рана.

Не чуваш ли? От бездната на нощите
долитат гласове. Зове усоя,
зоват листа. Не ме оставяй сам,
не ме оставяй сам, Вълчице моя!
В такива нощи сплетените повици
притягат гърлото ми в огнен спазъм,
изтръгват вой, сто века неумрял,
изтръгват зов, сто века неизказан.
На моя зов вълчица нейде в тъмното
отвръща премаляла и ме мами.
Отвръща друга, трета... И към тях
като насън повежда ме кръвта ми.

Тогава ти ме спри с милувки-мълнии!
Не спра ли, оглушал от повика и воя,
при себе си със нокти ме задръж,
със зъби ме задръж, Вълчице моя!
цитирай
5. tota - На Добри Жотев
19.07.2008 20:08
Първан Стефанов

Убихме Христа. И ония се върнаха в храма.
Възможни са всякакви грехове:
патриотите могат света да превърнат в пламък,
лошите хора ­ да пишат добри стиховè...

Над далечни провинции гъста забрава никне.
Една сива мъгла е размила лица и черти.
И не знаеш кого да презреш и кого да обикнеш.
И объркан се питаш: а кой си самият ти?

Все по-яростно сменяме дрехи и къщи.
Летуваме в планината. Зимуваме на море.
И ни пазят оръжия все по-могъщи.
И живеем, естествено, все по-добре.

И все по-самотни поетите бродят.
И вият космически ветрове.
Страх ме е, страх ме е от народи,
които
не четат стиховè.

1987

© 2002 Пламък

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 9195780
Постинги: 1221
Коментари: 16432
Гласове: 61862
Архив
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829