Денят на Рождеството на Св. Йоан Кръстител - 24 юни е известен у българите като Еньовден. В народния календар това е най-големият летен български празник, посветен на слънцето и борбата срещу болестите.

Днес берем най-лековитите билки

Днес е Еньовден - денят на лятното слънцестоене и един от най-големите християнски празници, на който се чества рождеството на Свети Йоан Кръстител. Посветен на слънцето, на борбата между доброто и злото, на надеждата за здраве и добруване.

Това е най-дългият ден в годината, нощта срещу празника, считат за най-силна и тайнствена. Тогава звездите слизат най-ниско над земята и даряват билките и цветята с лечебна сила. В средата на тази нощ някога вярвали, че небето се отваря едновременно за добри и зли сили, морето застива в очакване на светлината, а цялата природа очаква изгрева на слънцето.

Появата на огненото светило на небесния свод, показва победата на доброто над злото. Затова, който посрещне изгрева на този ден считали за щастливец. Според народното поверие в еньовското утро потича „жива” вода от кладенци и реки и всеки трябва да се наплиска за здраве.

На Еньовден се берат билките, защото се смята, че те са придобили голяма магическа и целебна сила от празничната „игра” на слънцето. А който се окъпе в еньовската роса, си изгражда преграда срещу болестите през цялата година. На този ден от лековитите треви се свива венец около черничева, крушева или ябълкова пръчка. Трябва да е кръгъл „като слънцето”, билките да са завързани с червен конец и всеки да се провре през него - за здраве.

В празничния венец непременно трябва да е вплетено Еньовче - царят на билките с най-чудотворна сила. Останалите почитани билки са невен, вратига, комунига, жълти бял равнец и вечно зелените бръшлян, чемшир, и здравец. А набраните Еньовски тръни се слагали на вратите на домовете, защото пазели от зли духове. В миналото старите българи пеели на този ден песни за змейове, а някъде прескачали и огньове.

Най-колоритният обичай на празника е „Еньова буля”. Избирали малко момиче, което да е земната невеста на свети Еньо /Йоан Кръстител/. То вадело пръстените и китките на момите от котле с вода и наричало пожелания и предсказания коя за кого ще се омъжи. Вярвало се, че всичко, което „булята” каже на този ден, ще се сбъдне.

- Милева Андреева , коментар

                                                            
Легенда
Според, народната вяра от този ден слънцето започва да умира, а годината клони към зима. Преди да поеме дългия си земен път, то спира да си почине, и окъпано в „живата вода“, изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се прости със света, който няма да види до догодина, а в нощта срещу празника водата придобива особена магическа сила. За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството. Има също така поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък.

Традиции 
Наред със Сурва (първия ден на новата година), Гергьовден и други празници, на Еньовден също се гадае за здраве, женитба и плодородие. Прави се обичая напяване на китки или пръстени по същия начин, както и ладуването.В някои райони за гадания се изпълнява обичая „Еньова буля“, в който участват момите, а гадаят за всички - моминските китки за женитба, на останалите — за здраве и плодородие. Булята е момиченце — изтърсак (последно на майка). Обличат го като булка, слагат му и накити, но булото е червено. Четири моми грабват булята и я разнасят из селото. Накрая идва ред на ладуването. Момите пеят песни, сетне изваждат от голям котел натопените си от сутринта китки с пръстенчета, наречени на ергените. В други райони се прави напяване на паламарки, които заместват китките и пръстените.

Християнския празник
На 24 юни църквата чества денят на рождението на Йоан Кръстител. Според тази вяра неговото рождение е подсказано „свише“ — родителите му, Захарий (юдейски свещеник) и Елисавета, вече на преклонна възраст, получават вест, че ще добият син. Ражда се няколко години преди Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той пръв започнал покръстването на юдеите във водите на р. Йордан.

Честит празник на всички! Пожелавам здраве, много здраве и добрина човешка !!!