Божидар Божилов е роден  във Варна на 5 април1923 г.Той  бе едно от големите явления в българската литература на ХХ век. Един от изявените представители на литературното поколение от 40-те години, автор на над 50 книги със стихове, разкази, критика, пиеси и преводи, както и на безброй житейски случки, родени от неподражаемото му чувство за хумор.
В своя творчески път той бе директор на издателство "Народна култура", главен редактор на вестниците "Литературен фронт" и "Пулс", както и главен редактор на списание "Пламък". Божидар Божилов бе почетен член и гостуващ професор на Айовския университет - Айова, САЩ, а неговите книги са превеждани на английски, италиански, хинди, арабски, руски и много други езици.
Незабравими ще останат както неговата писателска дарба, така и колоритният му стил в изкуството, наречено живот. Починал на  1 януари2006 г

Стихове

Миниатюра

Божидар Божилов

А ти едничка от любов обзета,н
не ще да свиеш устните в превзета
усмивка. Зная, зная само ти
поезията в мен ще ми простиш.

Страх

Божидар Божилов

Не помня първата си любов.
Забравих я.
не помня най- хубавата си любов.
Забравих я.
Не помня най-силната.
Не помня най –нещастната. 
Не помня най-трагичната.
Не помня най-нежната.

Или ви лъжа, че не помня.

Дали защото

Божидар Божилов

Дали защото си безкрайно млада,
Ти ми възвърна мигом младостта?

Над мен отново лятна вечер пада.
Вървя в полето и бера цветя.
Аз съм дете. И всичко в мене пее.
Аз знам, че много дълго ще живия.
Така е леко, светло на гърдите!
Така е топла , тиха вечерта,
Че аз я дишам с порив ненаситен,
Завинаги задържам я в кръвта...

Топи се в мене всяка скръб и болка,
Сребриста нежност грее и звучи.
Аз съм щастлив. И аз не мисля колко
Ще бъдат с мене твоите очи.
Сега ме гледат. И това ми стига!
Гласа ти слушам! И това ми стига!
И някаква магия ме издига
в дълбоката призвездна синева.

Пламък

Божидар Божилов

И пролетта, и есента са в тебе,
в бедрата ти, в очите ти, жена.
Ти имаш сладкия и мрачен жребий
да бъдеш всичко – радост и злина.

Събираш като в код за информация
огромния,  разнообразен свят,
с покоя му и с ясните вибрации,
 изтръгнати от вечерния цвят
на всички готвещи се да  умрат,
с това, че раждаща, че оплодена,
сама си родена да умреш?

Отново можеш цялата вселена
по спомен само да пресъздадеш.
А можеш и създаденото вече
да смажеш, да потъпчеш сред калта...
стъмнява се. Звездите живи вечер
с греховното трептение на плътта –
пламтят.

Измяна

Божидар Божилов

Не мога аз писмо да ти напиша.
Не мога да ти изпратя телеграма.
Но въпреки това за тебе дишам
и ден и нощ аз тебе мисля само.

Не мога в телефонната слушалка 
далечната ти дума да послушам
Но въпреки това не ми е жалко,
че ни разделя и море и суша.

Водата става сребърна и лека.
Без чувства сякаш в мен сърцето бие.
Но аз си знам, че някъде далеко
от своя мъж ти погледа си криеш.

Аз ще напиша този стих за тебе.
Без посвещение и инициали
да бъде отпечатан – като гребен
на яростна вълна ще те удари,

ще те обхване той, за да узнаеш,
че ти си адресантката едничка.
Това е нашата голяма тайна.
Така нищожна, тя залива всичко.

Стиха да бъде отпечатан в книга
след месеци и даже след години-
като трептене звездно ще достигне
до теб, изминал в пространства сини,

където няма телефони черни,
писма и телеграми, нищо няма.
Аз се усмихвам. Радостно съм верен,
о, как е странно, на една измяна.

-Божидар Божилов -  Още стихове

http://www.prostori.com/RIndex.jsp?counter_id=29&article_id=125&FormArticles_Page=6#Form

                                            

Посветено на Божидар Божилов от  Иван Пейчев

ОТПЛУВАНЕ

На Божидар Божилов

Ако след тебе бавната вълна
остави върху пясъка крайбрежен
студена пяна, сол и светлина
и твойте стъпки по брега изчезват;
ако зад борда в сънното море
за миг се стрелнат едролюспи риби,
подплашени с отблясъка горещ
на вдигнатата котвена верига;
ако самотни чайки загребат
с крила покоя неподвижно светъл
и видиш за последен път брегът,
изрязан рязко в синьото безветрие -
в сърцето си какво ще вземеш ти,
какво ще вложиш в себе си завинаги?
Седефът ли, прохладен и златист,
в разтворената звездна раковина
на утринта над морския простор?
Солената целувка върху устните
или сълзата в тъмното око,
погълнала небе, вода и суша?
Ти ще отплуваш и от нощ до нощ
ще се утайва в теб морето шумно,
пречупило в кристалната си площ
рибарите край мъртвата лагуна
и черните носачи на памук,
и стачници в замрелите пристанища,
и татуиран гневно свит юмрук,
разплискал с удар пръстените кани.
Ти дълго ще пътуваш и при теб
ще се разсейва сумракът каторжен,
и в твоето обветрено лице
морето бронз и свобода ще сложи.
В загадъчната смътна далнина
зората ще се ражда и умира,
но не забравяй бавната вълна,
безшумно заличила твойте дири.
Морето ще разкъса твоя флаг
и котвата желязна ще изтръгне,
ако не е със тебе оня бряг,
от който ти за някъде си тръгнал.