Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.07.2008 09:27 - Лиана Даскалова
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 7772 Коментари: 3 Гласове:
2

Последна промяна: 25.06.2013 09:56


Лиана Даскалова е родена на 10 ноември 1927 година в Перущица. Завършва гимназия в Перник и право в Софийския университет.
Печата за пръв път през 1946 година в сп. "Звънче" с бащиното си име: Лиана Георгиева.
Започва да пише за деца покрай двамата си сина и дъщеря си, а и защото съпругът й Стоян Ц. Даскалов редактирал списанията "Звънче" и "Дружинка" и я насърчавал.
Лиана Даскалова е издала внушителен брой стихосбирки за възрастни и многобройни сборници със стихове, поеми и приказки за деца - "Майчина целувка", "Мечов буквар", "Ключ от бащината къща", "Врабчова дружина", "Будилниче-приспивниче" и др.
"Творчеството й за малките носи в себе си покоряваща искреност е естественост, лирична мекота и изчистена образност." - пишат за нея Божанка и Георги Константинови.
Поетесата превежда от руски, немски, словашки и френски език.
Удостоена е с литературната награда на Министерството на просветата "Петко Рачев Славейков" за 1995 година, а през 2005 с наградата на писателския съюз - за детска литература - за книгата "6 вълшебни приказки”.

image

                Лиана Даскалова

Поезия


Рими

Лиана Даскалова

Аз не обичам бели стихове – обичам рими
Те като рози в края на стиха цъфтят, 
и не началото, а края дава име,
благоухание  и цвят, и жива плът.

Обичам римите, защото те са влюбени,
прегърнати на двойки все вървят
и като в лес, пред ужас от загубване,
те за ръцете вечно се държат.

В мълчанието на стиха – еднички гукат
като два гълъба, открили любовта,
които вечно се обаждат: «Тук съм, тука!»-
и пълнят със люлеене нощта.

Аз може би затуй обичам рими,
че те са като теб и като мен-
все заедно, все бодри, несломими.
И неделими до последния си ден;

че като нас и те са все на края
от незачитане – или пък за това,
в стиха и в любовта – те знаят-
най-важни са последните слова...


Обичай ме

Лиана Даскалова

Обичай ме, обичай ме сега,
дордето върху младата ми шия
като спокойна ласкава река
косите в тъмни къдрици се вият...

Обичай ме, обичай ме сега,
дордето моето чело е гладко
и като облак всякоя тъга
се плъзва и задържа се закратко...

Обичай ме, обичай ме сега,
дордето гледам радостно и ясно,
дорде не спирам плахо на брега,
а ме привлича близката опасност,

дордето още в моето сърце
се раждат много жажди и желания
и аз не дърпам своите ръце
от огъня - макар и да са в рани...

Обичай ме, дордето моят смях
звучи над всички мъки и несгоди,
дордето аз не зная що е страх
и младостта навсякъде ме води...

Дорде е горда моята глава,
от болки и обиди несклонена,
и зная ободряващи слова
в час тежък и за тебе, и за мене...

Обичай ме, дордето има жар
и в обичта, дори и в моите грешки,
дордето мога да съм твой другар
дори и в лудориите младежки,

дорде от старостта не се боя
и с вятъра обичам да пътувам,
дорде все нещо мисля и кроя
и леко със живота си рискувам...

Обичай ме, обичай ме сега,
дорде съм още смела, силна, млада,
дордето на годините снега
в косите ми безмилостно не пада...

Обичай ме, че идат тъжни дни:
ще се вдълбаят бръчки по челото
и младият възторг ще се смени
с една печална и старешка кротост.

Ще потъмнеят моите очи,
ще гледат тъжно - сякаш че са слепи,
и вместо смях в гласа ми ще звучи
смиреност и надежда за подкрепа.

И с тиха завист, с пареща тъга
ще гледам всяко хубаво момиче.
Обичай ме, обичай ме сега,
а пък тогава двойно ме обичай!

РРимии"РРИМИими

РимиРимиРими РимиРими РРРимиими- Да, да, спомените - защото какво друго са старите вещи,
Изповеди:

 “Ами такава ни е съдбата.”

 “Мъж да бях, щях от мъка да се напия като чирпански баш харамия...”

“Време е да прогукам.”

Да ме видят отнейде дедите такава, ще се откажат от мене направо: отдясно - гордите перущенлии, отляво - чирпанските харамии. Тъй ли ничком се гледа, тъй ли тихом се ходи, като си внучка на върли войводи.”

“Не съм родена в двадесети век. Родена съм тогава, когато се е създала българска държава. Земна и проста е като самата почва, в която чудото от нищото започва: от капка дъжд и шепа топлина.”

“Нашите дела са по-добри от самите нас.”


Найден Вълчев за нея:

Тя е ярък художник, в нейния художествен свят и за възрастни, и за деца е богато на мисли на образи, на багри, на звуци. Там тя уговаря жените да не дават обет за обич до живот. Да се обича цял живот е твърде кратко, казва поетесата. И внушава да се обича и след смъртта.

Открита душа - тя е и рисков дух. Пристъпва смело, върви уверено, готова е какво ли не да направи. Не би подложила на риск само изящната кипарисова масичка. На нея няма да слага нищо тежко, нищо грубо. Само отроненото от нейното перо. Само нейните песни. Те са нейният въздух небесен.

 


 






Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Приятна изненада
23.09.2008 16:27
Наистина приятна изненада да прочета за Лиана Даскалова нещо така синтезирано и все пак, написано с толкова мило чувство.
Тя е братовчедка на моята майка и винаги тайничко съм се гордяла с това ;)
Доля
цитирай
2. анонимен - Красимира и Стоян
17.09.2009 13:41
Вуно Лиано, желаем да дойдем до София и да се видим с теб. Стоян е кръстен на вуйчо Стоян и е внук на покойната вече баба Дешка от с. Лиляче. Цели 30 години желая да осъществя тази среща. Винаги съм мечтала да се срещна с теб и да си поговорим - дано да стане по-скоро. Повярвай ми постоянно мисля за това и когато Стоян ми донесе в. "Уикенд" много се зарадвах! Ще се помъча да ти намеря адреса и да дойдем да се видим.
Много поздрави и целувки от нас: Красимира и Стоян с. Лиляче, общ. Враца. Бъди жива и здрава!
цитирай
3. анонимен - къде да намеря стихотворението за ...
06.03.2010 21:33
къде да намеря стихотворението за минзухар от Лиана Даскалова?
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7341487
Постинги: 1182
Коментари: 16127
Гласове: 58253
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031