2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. zaw12929
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
Прочетен: 23220 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 27.05.2014 16:31
Станка Пенчева е родена на 09.07.1929 г. в гр. Сливен. Завършва руска филология в Софийския университет (1951). Редактор в Радио София, изд. "Народна младеж" (1955-1956), сп. "Септември", сп. "Отечество" (1975-1984). Дебютира през 1942 г. Публикува стихове, очерци, есета, преводи в литературната периодика. Автор е на стихосбирките "Пълнолетие" (1952), "Опъната струна" (1957), "Кладенец на птиците" (1960), "Вселена" (1964), "Земя на огньовете" (1965), "Горчива билка. Избр. лирика" (1966), "Ябълкова градина. Стихове" (1965-1966; 1967), "Есенно сияние. Стихотворения" (1968), "Моята власт. Стихове" (1970), "Пясъчна лилия. Стихове" (1972), "Хляб и сол. Стихове" (1973), "Планета за двама. Стихотворения" (1977), "Недовършен свят. Стихотворения" (1982), "Сезонът на загубите. Стихотворения" (1986), "Опит за бягство. Лирика" (1992)
Починала 27 май 2014 г.
Поезия
Станка Пенчева
Ще ми дотегнат един ден
всички хлъзгави страхове,
лъжи,
мълчания -
ще ги тръсна като паяжина от мен
и ще кажа ясно, отчаяно:
Е, добре, аз го обичам!
Имате ли въпроси?
И ще свърши всичко.
От просто пу просто.
Ще се хванем след туй ръка за ръка
и ще отидем там,
където се почва отначало.
И всичко би станало точно така,
Да не бяха ония удивено печални,
безпомощно зли,
вцепенени
Очи на жена...
Ти тежка роля ми даде, мили:
да крепя на дома ти крехката тишина,
да съм - и да не съм...
и да се правя на силна.
ДВУБОЙ
Станка Пенчева
Обичам крехкото приятелство
между жена и мъж:
в подмолите на мозъка
помръдват перки гъвкави желания;
и нежността,изпусната,се стрелва изведнъж,
но спира до очите,
до устните сковани.
Като във тайно силово поле
са скрити двамата:
той я почита.
Тя му вярва.
Сладосно - солен
е върху устните вкуса на битката им няма....
Защото в техния,привидния покой
звънят сигнали светват радиации
и дават смисъл друг
на думите , които казва той,
и миглите и трепкат сякаш дават тайни знаци.
Стрлката стигнала червената черта
във хладно равновесие замира.
Той я почита.
И му вярва тя.
И пак се дебнат в свойте тъмни вирове...
Краят на играта
Станка Пенчева
Хей, ти-
дето много приказваш,
дето знаеш думи красиви,
дето все се присмиваш-
защо мълчиш наказан?
Онемя ли,
загуби ли дар слово?
Хайде,
накичи ме с лъжи от злато,
напълни ми с пъстри звезди полата –
зная, няма от тебе по-ловък.
Още мълчиш?
Пръв път мълчиш –
Трагичен,
Безсловесен, като агне под ножа...
Ах, не исках да те тревожа,
но боя се,
но боя се – че ме обичаш.
Другата
Станка Пенчева
Тя е първата.
Тя е правата.
Тя деца ти е родила.
Ще я помоля кротко тогава:
разреши ми да го наричам «мили»,
да крада погледа му, късата ласка,
да го чакам от теб по-търпеливо
и над призрачно царство да властвам-
самозвана, тъжно щастлива.
Позволи ми и аз да съществувам-
когато му трябвам, да ме има.
Аз честно си плащам:
със тайно тъгуване,
със самотност,
със гордост ранима...
Просто:
кесаровото – кесарю, божието –богу.
/А сърцето ми вика:
не мога вече, не мога!.../
Изповедно
Станка Пенчева
Обичта си държахме на тъмно с години.
От всички се крихме като крадци.
Хитрувахме, лъгахме,
щадяхме невинните.
Нас никой не пощади.
Изморих се.
Душата ми е изгладняла
за смешно прости неща:
да се събуждам до теб,
както до теб съм заспала,
за двама да слагам кафе,
ти да палиш свещта
срещу Нова година,
ти да носиш пълната мрежа...
Празнични бяха всичките ни часове-
пък на мен ми е липсвала делнична нежност.
Връхлетяха ме изведнъж пораженчески страхове
и умората трупана дълги години,
и копнежът за топлина.
Просто старея. Искам вече да си почина.
И да бъда най-после слаба жена.
От Станка Пенчева
Вече и аз мисля за това, за което пише моят Марк Аврелий: „Близко е времето, когато ще забравиш всичко, когато всичко ще забрави теб.” Според будизма, човешките мъки били осем: раждане, старост, болест, смърт, раздяла на влюбени, сблъсък с омразата, непостигнати желания, духовно съзряване. Като гледам, повечето ги познавам. Остават ми двете последни: духовното съзряване и смъртта. Второто поне е сигурно.
Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не „благодарение на...”, а „въпреки че...” Дано наистина е така.
Тагове:
Откъсът е от мемоарната й книга "Дървото на живота" издадена от ИК "Жанет 45" през 2007 година.Предстои да излязат от печат следващите две „книги на паметта” през месец юли 2008 г. под заглавието „ТУК СЪМ”.
Благодаря за този пост,беше удоволствие ! :)
11.11.2009 23:10
Колкото и да ги чета откривам все по-различен и нов смисъл и се чувствам страхотно след това!
13.12.2010 12:52
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com