Дамян Дамянов е роден  на  13 януари 1935 година в Сливен. Завършва гимназия в родния я си град през 1953 година и българска филология в Софийски университет през 1961 година. Работи като литературен консултант във в. "Народна младеж", редактор в отдел "Поезия" на сп. "Пламък" / през 60-те години/.
За първи път публикува стихотворения през 1949 година във в. "Сливенско дело", а по-късно обнародва поетични творби в централния литературен печат.
Дамян Дамянов е удостоен със званието Народен деятел на културата, лауреат е на Димитровска награда, а през 1997 година получава наградата "Иван Вазов" за цялостно литературно творчество.

Негови са книгите със стихотворения "Очакване", "Лирика", Поема за щастието", "Коленича пред теб", "Пред олтара на слънцето", "И си отива лятото", "Като тревата", "Ти приличаш на сълза", "Ще има връщане", "Молба към света", "Вчера по същото време", "Гимназия "Родина", "Да бях хляб", "Ако нямаше огън", "До следващата смърт"; драматичната поема "Преди всичко любов", "Живей така, че..." - есета, импресии, силуети, "И моята България пътува" - лирична хроника, "Тетрадка по всичко" - в която са изложени възгледите на поета по някои проблеми, "Първо име на щастието" - страници от пътни бележки, "Таванът" - роман, и др.
През 1963 година на руски език излиза книгата му "Пусть окно распахнется" в превод на М. Кудинов. Отделни творби на поета са публикувани в литературни издания на руски, белоруски, украински, унгарски и др. езици.
Негова съпруга е поетесата Надежда Захариева. Има двама сина и една дъщеря.
На 6 юни 1999 година в 6.45 ч големият български поет почина на 64 години във Военномедицинска академия - София.

 

Поезия

Телефонен разговор със самотата

Дамян Дамянов

 

За първи път моят дом е тъй голям.

Като мазилка тихото се рони.

И аз, за да не бъда толкоз сам,

Въртя съвсем наслука телефона.

Избирам някакъв невидим свят.

Гласът отсреща отговаря: «Грешка!»

Гласът е груб и рязък. Непознат.

И въпреки това е глас човешки.

Здравейте ! І казвам.

- Ало! Кой е там?

- Коя сте? – питам.

- Грешка! Затворете!

- Не, няма грешка! Аз съм тъжен, сам ...

- Какво ми влиза в работата! Спрете!

- Тук е светът! Светът говори с вас!

Във този век на самота и ужас

един добър, един човешки глас

е толкова очакван, толкоз нужен! –

Жената от отсрещната земя

попива дума подир дума.

И аз разбирам: също е сама.

И може би във своя дом безшумен,

тъй както мене чувала е тя

като мазилката здрачът как се рони.

О, век на техника и самота,

добре, че си измислил телефона!

 

Сила

Дамян Дамянов

 

Когато те измислих, се уплаших –

творение от поетичен дим,

създание на слабостта ми страшна,

дошло, мен, силния, да победи!

Когато те измислих цял изтръпнах:

не сън – жена, родена от жена,

решила с обич свята и престъпна

да ме превърне цял в развалина.

Когато те измислих се побърках:

като вандал със крясък зъл и див,

ти влезе в мен, обра ме като църква.

Но твойта кражба аз благослових.

Бъди ти свята, обич огнекрила!

Грабежът ти бе страшен, но свещен –

мъжът е в най-голямата си сила,

когато е от слабост победен.

 

Живот

Дамян Дамянов

 

Разлиствам го подобно книга тежка –

ах, аз ли писах всичко това?

Нелепости, задрасквания, грешки...

Каква ти книга – грозна чернова!

Да можех, бих отново ги преписал

на гланцова хартия, с краснопис,

без ни една едничка грешна мисъл,

без ни една поправка...Равен, чист,

той би звучал добре, дори разкошно,

без ни едничък не пресметнат ход.

 

Но щеше ли де има нещо общо

със моя грешен, истински живот?

 

Николай Хайтов за Дамян Дамянов

  07 юни 1999 година
"Вчера сутринта България загуби един от най-четените и обичани свои поети.Той е най-големият страдалец сред съвременните български поети, който въпреки невероятно тежкото си състояние успя да запази достойнството си и творческата си
репутация. Като поет ще заеме видно място в българската литературна история"

* * *

"Стиховете на Дамян Дамянов се четат днес, ще се четат и в бъдеще, докато ги има България и българския език. Окован завинаги на инвалидния стол, вместо злоба, Дамян ни завеща повече любов, повече вяра и надежда в идните дни на България, повече достойнство и самочувствие, както подобава на народ с древна култура".

Дамян Дамянов:

• Аз всяка чужда радост съм обсебил, деца ли срещна милвам с две ръце. Света е мой... Но ако имах тебе, как пълно би било това сърце.

 

 

 

С голямо удоволствие чета любовната му лирика.
О, Тота - не можах да позная Лили Иванова..
Хубав ден!

Наистина, Дамян Дамянов е цяла вселена! А, Лили Иванова - младостта си е младост, неоспоримо е...Благодаря и на теб лек и усмихнат следобед!!!

Дамян е явление което носеше на плещите си духа на свободата на мисълта и близоста на приятелското рамо... Поклон пред неповторимият!!!

Да, рядко природата прави това съчетание - да отнеме едно и да даде друго - толково много и то е не само талант, а преди всичко - добрина човешка...Поклон пред неповторимият!!!

Тук ще остана по-дълго, а ти сънувай красиво !

Благодаря! Ако знаех, че ще бъдеш тук, то щяхме да сме двете...Но денят се събуди вече...
Добро утро! Нека денят ти да е лек и изпълнен с красиви мигове!!!

И винаги се хваля, че съм го виждала у тях и е от първите, открили духовното у мен. Още усещам, как дълго държеше ръката ми. Сякаш искаше да ми каже, че сме сродни души.
Звучи силно, но ... не е измислено.
И аз мисля, че сме сродни. И винаги съм имала по-специално отношение към поезията му.
ДА не забравяме и Надежда Захариева.