Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.07.2008 11:15 - Недялко Йорданов – поет и драматург
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4863 Коментари: 10 Гласове:
2

Последна промяна: 12.02.2013 19:17


Недялко Йорданов е роден на 18 януари 1940 г. Бургас. Завършва гимназия в Бургас 1957 г.Завършва Софийския университет, специалност българска филология през 1962 г.Една година е учител по литература в гр. Малко Търново.От 1963 година до сега работи единствено в театъра. До 1983 година е драматург на Бургаския драматичен театър "Адриана Будевска", а от 1983 до 1990 година е художествен ръководител на същия театър. От 1990 до 1999 г. е драматург и режисьор на театър "Възраждане" София.

По-важни поетични книги: „Всичко ще изпитаме” (1963), „Когато ставаме бащи” (1965), „И все пак любов” (1968), „Лирика” (1973), „Младостта си отива” (1977), „Любовна лирика” (1958; 1978; 1979), „Няма време” (1981), „Стихотворения” (1983), „Любовна лирика” (1987), „Остаряваме бавно” (1991), „Не остарявай, любов” (1991).
Пише и за театъра: „Ние не вярваме в щъркели. Пиеса” (1968), „Въпрос на принцип. Любов необяснима. Мотопедът. Пиеси” (1977), „Развод по български. Пиеса” (1978), „Имате ли огънче. Комедия” (1980). Автор е и на роман в стихове за деца и юноши.
Под знака на ИК „Жанет 45” излизат книгите му „
Ще те накарам да се влюбиш. Стихотворения” (2001), „Старомодна поезия” (2002), „Историята на една любов” (2002) и току-що излязлата „18 юли. Стихотворения

http://www.nedialko.net/bio.php

http://books.janet45.com/authors/???????__????????/more

                                                        

Поезия

Любов

Недялко Йорданов

Рискована и неразумна,

обречена и краткотрайна –

ти можеш ли да си безшумна

и искаш ли да бъдеш тайна?

 

Спокойно, смело и открито

се любят птиците в небето,

а ти си винаги на скрито,

ти никога не си на светло.

 

Пред мушката на нечии поглед

ако случайно се покажеш –

като зверче ще те подгонят

със думи тежки ще те смажат

 

А ти си хубава и тъжна,

а ти си весела и смела

и пътя на една окръжност

ти, без да мислиш, си поела.

 

Стени, студенти, пейки стари

и улици почти безлюдни –

това са твой те малки гари

с престой от няколко минути.

 

Ти само себе си сънуваш

и само себе си прегръщаш,

ти все на някъде пътуваш

и все към себе си се връщаш.

 

Минава твоя ден бездомен

в очакване и неизвестност

и постепенно ставаш спомен,

и постепенно ставаш песен.

 

Кратка въздишка

Недялко Йорданов

Ах, дните все по- често си приличат.

Телата все по-рядка се привличат.

Сърцата в скафандри се обличат.

Мечтите от умора коленичат.

И спомените почват да надничат,

за да развличат или да отричат.

 

Но, все пак, все пак още криволичат

поточетата на кръвта

                                     и тичат

и търсят се и все не се пресичат.

 

Някога, Някога

Недялко Йорданов

 

Толкова някога

колкото девет лета

на някаква уличка

с няколко думички

спря ме веднъж любовта.

Беше наистина

толкова истинска,

колкото може да е

слънцето весело,

старата есен,

старото тъжно небе.

 

Весели есенни кестени блеснали

ръсеха светли следи.

Златни, квадратни, невероятни –

изгряваха вредом звезди.

 

Странно тържествена, жертвена, женствена

беше земята под нас.

Бяхме ний истински, искрени, искащи,

мислещи само на глас.

 

Може би времето,

може би временно,

може би от възрастта –

няма ни улички,

няма ни думички,

няма я в нас любовта.

 

Може би някъде, някога, с някого

пак ще се любим, нали?

Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,

нещо пак ще ни  боли.

 

Колко естествено, просто наследствено

дойде при нас трезвостта.

Весели есенни кестени, де сте вий,

де е сега любовта.

 

Някога, някога,
толкова някога
колкото девет лета
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта...

 

Недялко Йорданов: "Ние нямаме духовна граница с Европа" 

 

 

***

Недялко Йорданов: Пиша ли, преживявам всичко отново

Разговаря Борис Данков

- Продължаваш ли да си на "мемоарна вълна"?
- От две години не мога да се откъсна от писането на романа на моя живот. Не бих го нарекъл мемоарен, просто това е една изповед, разказ за това, което ми се е случило. И става така, че отново преживявам всичко, а това е доста мъчително, но пък в замяна на това - лечебно за душата.
- Освен "Здравей, Аз", "От себе си не си отивай" и "Сбогуване с Бургас" какво още могат да очакват твоите почитатели?
- Последният трети том на романа се казваше "Сбогуване с Бургас" и свършваше до 1991 година. Сега пиша последният четвърти том. Стигнал съм до най-драматичните за мене години 1997-1999 г., времето на Иван Костов, когато беше унищожен окончателно театър "Възраждане". Оттогава съм свободен артист, без заплата и без театър. Но не се оплаквам - имам повече време за писане и за пътуване из страната с моите рецитали. Този последен том ще се казва "И да започнем отначало..."
- Споделяш, че не си очаквал някога да пишеш мемоари. Това какво е - чувство на обреченост или фатализъм?
- Това е някакъв сантимент. Така или иначе краят наближава и не ми се иска всичко да изчезне безследно. Фиксирано на книга, то все пак остава по някакъв начин. От майка си наследих чувството за родова памет - тя събираше всичко от баща ми - писма, снимки, документи. Живя труден живот, но ми остави пример на принципност и честност. Затова след като написах "История на една любов" съдбата на родителите си, изпитах необходимост да продължа нататък. И започнах от детството си... Потокът на събитията ме повлече и нямаше начин да го спра. В крайна сметка правя го за внуците си, защото те нищо не знаят. Синовете ми все пак са свидетели на половината ми живот.
- Накратко какво мислиш за "светлото минало"?
- Не се отказвам от него и не го отричам. То е част от живота ми и от историята на България. Разбира се, не го наричам "светло" , защото имаше и доста сенки и мрак. Но общо взето по-голямата част от хората живееха спокойно и сито.
- Коя е най-горчивата част от "романа на твоя живот"?
- Има такива моменти, дори цели периоди. Ранното ми детство, свързано с оклеветяването на моя баща след неговата внезапна и загадъчна смърт. И може би сбогуването ми с Бургас и загубата на моята майка, останала там, далеч от мен.
- А кой е най-свидният спомен, който си запазил в паметта си от онези години?
- Трудно мога да отговоря. Хубавите спомени наистина са много. Ученичеството и студентските години, първата ми стихосбирка, излязла когато бях учител в Малко Търново, театъра - 46 години в него, скандалите около първите ми пиеси - абсурдно е , но това също е прекрасен спомен, любовта ми с Ивана, появата на двамата ми сина, и сега - на двете ми внучета.
- Приписват ти носталгия по миналото. Изпитваш ли наистина подобни чувства като обръщаш поглед назад?
- Не, не изпитвам носталгия, защото, повтарям, пишейки преживявам всичко отново. Нямам чувството, докато пиша, че това е минало.
- Смяташ ли себе си за дисидент и инакомислещ?
- Следвал съм винаги вътрешния си глас и убеждения. Често той е противоречал на общественото мнение. Какво значи дисидент и до сега никой не може да формулира. Например има ли сега дисиденти? Нима е имало дисиденти само при тоталитаризма? Сега "дисидентството" се нарича опозиция. И обикновено всеки се надпреварва да напада правителството. Но нима е дисидент?
- Какво очакваше от Промяната?
- Очаквах това, което почти целият български народ очакваше. Не, че живеехме лошо, но демокрацията ни изоставаше от това, което ставаше в другите социалистически страни и особено в СССР. Не можеше повече да съществува цензура и липса на свобода на словото, не можеше да живеем в непрекъснат страх от репресии, ако посмееш да кажеш на глас някоя еретична мисъл.
- Сбъднаха ли се твоите надежди след 10 ноември?
- Описал съм това в "Сбогуване с Бургас". Новите демократи, по-голямата част от които изпълзяха неизвестно от къде - отблъснаха голяма част от интелигенцията със сталинските си лозунги за разправа. Каква демокрация може да има в лозунга "Комунистите в Сибир". Това означаваше половината български народ да поеме към лагерите, защото в БКП членуваха 1 милион души и като се прибавят техните семейства - ставаха точно 4 милиона кандидати за Сибир.
- Какво мислиш за българската демокрация?
- Сложно е да отговоря. Но не е това, което си представях лично аз. Не отричам, разбира се, че промените са големи, но голяма част от тях не са в положителна посока. Поне досега.
- А за дивия капитализъм, който си отгледахме?
- В човешката история до сега нямаше такъв прецедент - от социализъм да се върнем към капитализъм. Т.е. държавната собственост отново да стане частна. У нас това се извърши не по целесъобразност, а по чисто идеологически причини. И в това е голямото престъпления към България. Всичко, което толкова години и с труда на милиони българи, беше създадено - премина в ръцете на шепа хора. Как стана това? И за нула време? Докато се усетим то е факт и никой не може да го върне. Към това трябва да се прибави и разпродажбата на чужденците. На практика вече няма нито едно голямо промишлено предприятие, което да е българска собственост - като се почне от "Лукойл", "Кремиковци", "Балкан", БТК ... Списъкът е ужасен и ще продължи, както чувам, с Булгартабак. И нищо чудно с АЕЦ.
- Как се отнасяш към родните ни политици?
- Има и разумни, и почтени хора. Но те са доста малко в сравнение с корумпираните и откровено циничните. Последните избори за кметове и общински съветници го показаха. Стремежът към власт днес е всъщност стремеж към собствено обогатяване.
- Виждаш ли някаква светлинка в тунела на българското общество?
- Виждам, разбира се. В младото поколение. Умни са. Шантави са. Различни са от нас, но мисля, че са по-добри.
- Как мислиш - време ли е днес за поезия?
- Фактите са на пръв поглед абсурдни, но точно сега хората имат най-голяма нужда от поезия. И не толкова да я четат, колкото да я пишат. Интернет страниците са пълни със стихове на хиляди неизвестни поети и немалка част от тях са хубави.
- Ще зарадваш ли скоро читателите с нова поетична книга?
- Ще излезе книгата ми "18 юли" като трето допълнено издание след десет години. В нея съм събрал всички стихотворения, писани на тази дата - рождения ден на Ивана. От 1968 г. до днес. Много от тях станаха песни: "Остаряваме бавно", "Младостта си отива", "Моето мъжко момиче", "Семеен спомен за Поморие", "Не остарявай любов"...
- Твоите авторски концерти винаги са били посрещани с огромен интерес. Ще ни поднесеш ли в скоро време някаква приятна изненада?
- Обикновено всяка година правя концерт в зала 1 на НДК. Тази година ще прескоча, защото нямам достатъчно нов репертоар. Когато завърша четвъртата част на мемоарния си роман, тогава ще имам настроение да напиша нови песни и стихотворения.
- А предвиждаш ли някаква нова театрална постановка. Кога ще бъде поставен в София спектакълът "Приключения опасни с герои сладкогласни"?
- След толкова години отново репетирам в софийски театър. Това е театър "София" . С един много ентусиазиран актьорски колектив. Работим бързо и мисля с вдъхновение. Пиесата е наистина "Приключения опасни със герои сладкогласни" - едни мюзикъл за деца и възрастни. Премиерата ще бъде на 7 март. Музиката е на покойния мой приятел композиторът Константин Ташев, с когото навремето написахме "Момчето, което говори с морето".
- Освен в мемоаристиката ще пробваш ли перото си в есеистиката или друг литературен жанр?
- Знам ли какво ще ми се прииска. Аз съм на моменти. Есеистика съм писал, правил съм и журналистически разследвания. Само проза още не съм опитал. Преди години бях започнал един роман. Кой знае, може да ми се доиска да го завърша.
 

http://www.big.bg/modules/news/article.php?storyid=58831

 

Надникни:

http://www.zazz.bg/play:bc5ed2ec

Недялко Йорданов - Бургас (Песен с текст)

http://www.vbox7.com/play:9ba8d445

Недялко Йорданов – Еротично

http://www.zazz.bg/play:d0036ebb

Недялко Йорданов - Любов Необяснима






Гласувай:
2
0



1. tota - По текст на Недялко Йорданов
19.07.2008 11:17
http://www.youtube.com/watch?v=Ktt5y3ObwCU
Каква любов - Мариана Попова и Недялко Недялков 21.02.08 - 8
цитирай
2. viki11 - А също
19.07.2008 11:28
Виктория Арсова от Стар академи, сега Виктория ... Керин е родена на 18 януари.
цитирай
3. tota - И още песни по текст на Нядялко Йорданов
19.07.2008 11:54
http://www.youtube.com/watch?v=PzWTEzs-p3Q
Михаил Белчев - Младостта Си Отива
http://www.youtube.com/watch?v=-sJ8pXZviKU
Остаряваме баавно
http://www.youtube.com/watch?v=3GSCbXjrNDk
Mihail Belchev - Ne ostariavai, liubov
http://www.youtube.com/watch?v=dZCpvvlEXAI
Panaiot Panaiotov - Momcheto, koeto govori s moreto (1994)
http://www.youtube.com/watch?v=9cryx_kjN5Y
Stefka Berova i Yordan Marchinkov - Semeen spomen za Pomorie



цитирай
4. esen - Допадат ми
19.07.2008 23:30
стиховете и песните на Недялко Йорданов! Благодаря ти за този постинг и допълненията към него!!!
цитирай
5. tota - esen - Допадат ми
19.07.2008 23:42
Приятно ми е да прочета, че поезията на Недялко Йорданов и стиховете песни са ти допаднали, Есен. Благодаря! Намирам, че може би не е време за поезия, но въпреки това ще продължа да публикувам българските поети творили през различни периоди. Поезията е музиката на душата и трябва да докосва най-нежните струни на душите на тези, които я четат. Дано да са повече! Красотата ще спаси света!! И нас - българите!
цитирай
6. martiniki - винаги е време за поезия, тота
20.07.2008 00:09
:)
цитирай
7. tota - martiniki - винаги е време за поезия, тота
20.07.2008 00:33
Дано!!
цитирай
8. monna - И аз казвам, че е винаги време за поезия, а Н.Йорданов..
20.07.2008 14:18
ми е любим поет, защото е много оригинален..!Ето и едно мое любимо:
Кратка въздишка

Ах, дните все по-често си приличат.
Телата все по-рядко се привличат.
Сърцата във скафандри се обличат.
Мечтите от умора коленичат.
И спомените почват да надничат,
за да развличат или да отричат.

Но все пак, все пак още криволичат
поточетата на кръвта и тичат,
и търсят се и все не се пресичат.
цитирай
9. viki11 - Как да не е време за поезия!
26.07.2008 18:21
Точно трудните времена трябва да се насищат с поезия. И обърканите. За да бъде посочен по-красивия път.
Аз не го харесвам много, понякога има попадения. Харесвам по-различни, като Пушкин. Той е ясен, точен, насочен, истински победител.
цитирай
10. tota - viki11 - Как да не е време за поезия!
02.08.2008 19:54
Не случайно ги публикувам...Казах го, защото времето в което живеем е трудно за по-голяма част от хората...и те нямат възможността да се докосват до поезията заради обстоятелствата при които са поставени ...Приятна вечер!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3769029
Постинги: 1046
Коментари: 14986
Гласове: 51835
Календар
«  Октомври, 2014  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031