Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.07.2008 23:20 - Матей Шопкин
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4048 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 04.11.2013 18:13


Матей Шопкин



Поетът Матей Шопкин е роден на 29 септември 1938 г. в с. Долна Липница, Великотърновско. Започва да пише стихове още в ученическите си години, печата първо в “Народна младеж”, а първата си стихосбирка издава на 20 години, когато все още е в казармата. Завършва българска филология. Работил е в ъв в. “Студентска трибуна”, “Народна младеж”, “Литературен фронт” и в радиото. Бил е председател на Столичния съвет по култура. Издал е над 35 книги. Женен, с две дъщери.

https://www.bulpress.net/article/1601

 

Поезия

 

Премълчани думи

Матей Шопкин

 

 

Обичам те! Да тръгваме нататък,

където пътят става все по-кратък,

където пада прах от метеори

и мъдрата природа ни говори,

че има край на пориви и нежност,

че свършва някъде самата вечност.

 

 

Обичам те! На тридесет години

ти казвам думи прости и невинни;

жадувам винаги да бъдем с тебе,

призвани от класическия жребий –

деца да създадем, да бъдем хора

далечни за лъжата и позора.

 

 

Обичам те! В космическата ера

това звучи почти като химера,

но не съжалявам, не отричам,

обичам те, до болка те обичам,

и благославям цялата вселена,

че си родена ти, че си родена.

 

Вечност

Матей Шопкин

В зелени багри залезът догаря.

И в залезната злачна тишина

край каменния пръстен на Хисаря

върви една усмихната жена.

 

 

Над старата изпепелена слава,

над пулса на подземните недра –

жената като римлянка минава

с изваяни класически бедра.

 

 

И камъните жадно я целуват,

изтръпнали от нажежена страст.

И нищо повече! Не съществуват

ни космоси, ни столици, ни джаз!

 

 

О, този миг – почти невероятен!

Върви жената – музика и зов.

Върви жената  - космос необятен

и столица на вечната любов!

 

 

Необходимост

Матей Шопкин

 

Не винаги са нужни ветрове

и люляци, и нощи теменужни,

не всеки ден се пишат стихове,

но винаги поетите са нужни!

 

 

Обречени, жестоки и добри,

бохеми, богоборци и пройдохи –

поетите приличат на искри,

изтръгнати от своите епохи.

 

 

Те светят над съдби и времена,

над бяла утрин и над вечер синя.

Без тази искрометна светлина

светът ще заприлича на пустиня.

 

Из интервю на Маруся ПАНКОВСКА с Матей Шопкин

- Как ви се вижда днешното време като цяло и в частност - за поетите?
- Днешното време е едно сложно, трудно, противоречиво време, особено за хората на изкуството. Трудно се издават стихосбирки и въобще – книги. Човек трябва да си намери спонсор, аз се оказах не толкова оправен и последната си книга - “Думи за мама”, сам съм си я платил. А като цяло народът живее в страх – постоянни престъпления, убийства, кражби, изнасилвания, всичко това дава отражение върху душата на хората, особено на поетите. Най-ужасното е, че цари една апатия. Същевременно по природа съм оптимист и не губя надежда за бъднините на България, не мисля, че ще изчезнем като нация.
- Доста хора от вашето поколение, особено такива, които са били добре при предишната власт, изпитват носталгия към миналото...

- Не, не бих казал, че изпитвам носталгия към предишната власт, а изпитвам носталгия към младостта си, някак си много неусетно, много бързо преминаха тези години.

https://www.bulpress.net/article/1601

 

Матей Шопкин

 Матей Шопкин:  "У мен светлее погледът на мама..."


Това е жаждата - ще продължи Матей. - Тая необяснима жажда, която е и наш стимул,и наш стожер, и наша орис. Жажда за красота, за доброта, за човечност. Бих казал - жажда за победи! Не за лесни успехи, не за временна слава, не за пищни успехи, а жажда за трайни, за чисти, за светли победи в територията на българската словесност

И ще ми изповядва своето верую:"Искам да остана верен на корена си, на името си, на началото, което е някъде там - под стряхата на една къща в село Долна Липница, сред браздите на Дунавската равнина, под баладичните небеса на Търновград. Може би в това е големия смисъл на живота - да даваш от себе си на хората, да се самораздаваш, да гориш, да изгаряш, да те носи буйният, южният вятър на времето, да вървиш с изправена глава, да не падаш на колени, очи в очи да гледаш и приятели и врагове, със спокойна ръка да галиш любимата си жена, с чиста съвест да носиш хляб на децата си."

Йордан Янев  Конницата на "демократичните" промени прелетя и над неговата глава, но не успя да разбие сърцето му

http://www.duma.bg/2005/1005/011005/kultura/cul-4.html



 

 






Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. margarit - СПОНСОР
19.12.2010 10:13
Здравей те,
Мога да спонсорирам издаването на вашата книга, ако притежавате авторските права. Ако имате интерес не се колебайте да се свържите с мен. nima@gbg.bg nima.bg
GSM 0888800166
цитирай
2. sande - Поздравления, Ати, за представянето на този голям български поет!
02.01.2013 13:23
http://www.youtube.com/watch?v=HEc8GnC2cZk
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3511487
Постинги: 1024
Коментари: 14677
Гласове: 50989
Календар
«  Юли, 2014  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031