Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.07.2008 00:43 - ПЪРВАН СТЕФАНОВ
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 9858 Коментари: 3 Гласове:
2

Последна промяна: 12.02.2013 18:43


Първан Стефанов Рангелов е роден на 01.01.1931 г. в с. Чепърлянци, Софийско. Завършва гимназия в Годеч (1948) и славянска филология в Софийския университет (1952). Работи като учител в Мездра (1952-53), редактор във в. "Народна младеж" (1958-60), в сп. "Младеж" (1958-60), в издателство "Български писател" (1967), като драматург на театрите във Варна (1960), Хасково (1964-66), Пазарджик (1984-90) и на Театър "София" (1973-84, 1990-91). По-важни книги: "Песни за гнева и радостта" (1958), "Далечините обещават" (1962), "Пътуване към усмивката" (1964), "Насрещно време" (1966; 1973), "Циганско лято" (1968), "Стихове" (1969), "Ковано слънце" (1971), "Арматура за барабани" (1973), "Малки нашествия" (1978; 1983), "На глас и на ум" (1981), "Диагноза" (1982), "Премълчана любов" (1984), "Лирика" (1986).

http://liternet.bg/publish13/pyrvan_stefanov/index.html

Поезия

* * *

Първан Стефанов

Нерядко птицата на любовта
гнездо ще свие под семеен покрив
Тя предпочита дъжд да я намокри
навън под кестеновите листа.

А в къщи по традиции прастари,
сред глъч на дъщери и синове,
един до друг вървят 
                               или другари,
или непримирими врагове.

 

Шега

Първан Стефанов

Разхождах се. И в парка попритихнал
момиче срещнах в ненадеен час.
Дори ми се видя, че се усмихна.
Отвърнах му със същото и аз.

 У мене трепна нещо. И по навик
си сресах с разпиления перчем.
Уви! Защо ми трябваше. Забравих,
че той е оредял съвсем, съвсем.

Каква игра на случая! То даже
не беше и погледнало към мен.
Обърнах се – наблизо момък снажен
минаваше под кестена зелен.

Отминах по алеята. Но нещо
като осил ме гложди и сега.
За първи път такава мила среща
остави в мене толкова тъга.

 

Към пролетта

Първан Стефанов

Герои с обарутени ръце
ни връчиха пламтящата щафета,
в която бие тяхното сърце
и младостта на цялата планета.
И ние трябва да я пренесем
през урвите до оня връх заветен
и там на други да я предадем,
макар и да платим с дъха си сетен.
Но твърде рано някои от нас
душевните си бури укротиха,
помислили, че е ударил час
за пиршество и за почивка тиха.
Един ли остаря на младини,
прибрал крилете си в домашна клетка?
Един ли идеала подмени
с голямо звание и дребна сметка!

О, пролет, с гръм покоя ни вземи!
Че в тихо време огънят загасва.
Че знамето без вятър не шуми
Че корабът в пристанище ръждясва.
Щом заприлича моето сърце
на прашна мебел в запустяла къща – 
не извай с люляков букет в ръце,
а връхлети сурова и могъща!
Смети праха от твоята душа.
Ако е мъртва – отнеси и нея,
за да не мога пак да се теша
с великата измама, че живея


image

ПРОЛУКА

Първан Стефанов

Така се случи, че със "стожерните" стихотворения на Фурнаджиев като "Пролетен вятър", "Конници", "Сватба" душата ми се размина. Просто защото първата ми среща с тях беше в учебниците по литература и трябваше да ги "зубря" за изпитите. А знаем, че такива срещи и в най-добрите случаи ни оставят на известно разстояние от очарованието на поезията. Истинските ми срещи с Фурнаджиев станаха по-късно, след Университета. В годините, когато аз, софиянецът със "селско жителство", трябваше да намеря трайни опори за себе си в един свят, който, поне емоционално, за дълго ми остана дълбоко чужд. И оттогава в паметта ми за цял живот са останали стихове като:

... Какво е есента? - Все облаци и вятър,
край селската чешма смълчаните стада,
навъсен влажен ден и дълга нощ, когато
дочуваш как плющи под стрехите дъжда.
И утрото - врабци на мокрите огради,
сред калното поле посърналият глог
и после къс небе сред облачни грамади,
небе като копнеж, сияещ и дълбок.

Тези стихове не съм ги учил наизуст, те сами зазвучаха в мен така, както навярно вярващия го обсебват думите на някоя молитва. Те бяха "прозорчето", през което виждах, просто изживявах отново и отново света, с който бях дошъл в големия град. В "смълчаните стада" край чешмата бяха и моите 10-12 овце, и козата, и двете крави, и конят, който внезапно умря от "пръсване на сърцето", както съм запомнил да казва баща ми. И дъждовете, и посърналият глог - също бяха "моите". В паметта ми отсъстваше само картината от последните редове - за онова късче небе, което наднича иззад облаците. Нямало е как да го запаметя. Селянинът запазва в спомените си само онова, което е изпълвало дните и нощите му с грижа и мъка по него. Той не се халосва нито по залези и изгреви, нито по други красивости на природата. Хвърля поглед към тях само доколкото могат да му подскажат какво ще е времето утре.

И ето, този мой селски свят стоеше сега под опушения връшник на града стъписан, уплашен... Сигурно едно от най-необяснимите неща в този живот е начинът, по който ни въздейства поезията. Индиректно, разбира се. И магически, разбира се. А, ето я тая нищо не казваща дума, в която се опитваме да напъхаме онова необяснимо за ума ни чудо, което поезията понякога извършва с нас. И това чудо няма определена дата, нито е свързано с определено събитие. То е като дишането. Няма как да запомним кога сме започнали да дишаме. И като съмването. Не можем да фиксираме мига, когато е започнало да се съмва. Естествено, когато съм търсил брод през една или друга безизходица, емоционалната ми памет е дирила опора в примера на много литературни образци или реални хора, чийто живот е будел възхищение у мен. Други импулси за живот са идвали от припламването в паметта ми на стихове. За такива припламнали стихове става дума тук!: "... и после къс небе сред облачни грамади,/ небе като копнеж, сияещ и дълбок." Сигурно в новото ми градско битие страшно ми е липсвала тъкмо онази пролука сред облаците, откъдето топло ме е поглеждало синьото божие око...

Първан Стефанов: За книгата му „ Насрещно време и други стихотворения", издание на "Жанет-45"-
Ако не смятате, че поезията е занимание за самотници или луди... Ако не сте се отказали да търсите в човека до вас и в самия себе си добротата, а ако не обичате морализаторския тон, но държите на онзи ненакърним през годините нравствен кодекс, който единствен държи гръбнака ни изправен дори и в това "насрещно време"... Ако искате да си припомните ароматите на детството и звъна на рицарската шпага от младостта си... Ако още можете да обичате и да се вълнувате... тогава може спокойно да разгърнете тази книга."

http://calendar.dir.bg/inner.php?d=21&month=3&year=2007&cid=&sid=&eid=33815






Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tota - Подарявам ти този кестен Иван и Живка Ненкови.
20.07.2008 00:44
http://au.youtube.com/watch?v=Psl7VW3QiRU&feature=related
Текст - Първан Стефанов
цитирай
2. lycki - Благодаря
27.02.2010 21:12
Благодаря за този пост...Поезията на Първан Стефанов е невероятно истинска и жива...
цитирай
3. tota - „ НО КАК Е СТРАШНО, ДА ОСТАНЕШ САМ ! “
12.02.2013 18:58
Отиде си и Първан Стефанов. Поет и гражданин, самотник, който, когато други поети възпяваха партийните директиви, написа:

Но как е страшно да останеш сам!

Край мен минават хиляди, а няма

Кому ръка за сбогом да подам,

И топлина да взема от дланта му.

(„След време”)
Такъв ще го помня. Познавам това не толкова далечно минало и онези шумно-кариерни „другари“, които ката ден се възторгваха и прекланяха пред партията-кърмилница и пред Правешкия празноглавец. В същото време Първан Стефанов откриваше човешката тъга и съмнение. Иронизираше, задаваше неудобни въпроси, не скриваше своя интелектуален скепсис. Или просто бягаше към един друг свят, в който намираше добротворство и душевен мир – светът на малките житейски радости, на нравствените дилеми, на хармонията между човек и природа.
.....
В последния си път Първан Стефанов бе изпратен без венцехваление слова, без присъствието на т.нар. „официални лица“. На опелото в църквата на Централни гробища видях някои от най-талантливите и стойностни личности днес в българската култура, наука и литература. Не дойде никой от тези, които непрестанно ни се натрапват от телевизионния екран. Студеният дъжд ръмеше в мрачния януарски ден, сивотата потискаше, а Първан Стефанов си отиваше от нас нахлупил артистично познатия каскет, заспал спокойно и просветлено. Отиваше си „страшно сам“ . И усетих как „вият космически ветрове“.

http://www.alexanderyordanov.com/culture-and-literature/21-articles/56-2013-01-06-18-00-09
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12149974
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70667
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031