Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.07.2008 06:40 - ИВАН ДИНКОВ
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6164 Коментари: 4 Гласове:
4

Последна промяна: 29.11.2011 15:07


Иван Динков е роден на 26.08.1932 г. в с. Смилец, Пловдивско. Завършва гимназия в Стрелча и право в Софийския университет (1954). Дълги години работи като редактор в сп. "Младеж" и изд. "Партиздат", по-късно е директор на изд. "Христо Ботев". Още с дебютната си стихосбирка "Лична карта" (1960) получава висока оценка от литературната критика. Следват стихосбирките "Епопея на незабравимите" (1963; 1969; 1973), "Антикварни стихотворения" (1977), "Лична карта. Избрани стихове" (1982; 2002), "Признания пред Бела Цонева" (1988; 2002), "Маски" (1989), "Повторения" (1990), "Славянски псалми" (1991), "Поетични самоубийства" (1993), "Шепа срички" (1994), "Живот по памет" (1996), "Урна" (1996), "Дневник" (1997), "Спазми от Отечеството" (1999) и "Табакера" (2003). Интерес предизвиква и прозата на автора - повестите "Хляб от трохи" (1970) и "Софийски атентат" (1976), романите "Моминството на войниците" (1983), "Цветя за махалата" (1984) и "Покрай кадифето" (1993), както и неговите книги с размисли, фрагменти, спомени - "Докосвания до България" (1974), "Почит към литературата" (1980) и "Навътре в камъка" (1986). Автор на пиесата "Комисия за погребение" (1990). Носител е на националните литературни награди "Иван Вазов", "П. К. Яворов", "Никола Вапцаров", "Никола Фурнаджиев", "Иван Николов" и "Златният ланец" на в. "Труд". Умира на 23.01.2005 г.

Поезия

*  *  *

Иван Динков

Все тая спалня подредена,
все тая кухня замърсена,
все тия мебели за сядане,
все тия прибори за ядене –
все тоя страшно скучен свят,
все тоя ад, все тоя ад.
А
 огледалото се смее!
А календарът остарява!
На сън се питам: „Как живееш?”
И отговарям: „Криво - ляво”.
На сън се хуля: „Жалко семе!
Хлопни вратата и избягай!” 

Но съмне ли се, пак оставам,
т
ъй както винаги наяве:
при тия мебели за сядане,
при тия прибори за ядене –
при тоя страшно скучен свят,
при тоя ад, при тоя ад. 

Не мога повече! Не искам!
Омръзна ми да се разисквам!
Омръзна ми да слушам думички –
такива малки като гумички:
че еди –кой си се завръща,
че еди –кой си купил къща,
че стихове секат поетите,
тъй както се секат монетите!.. 

Аз искам тоя свят да видя,
да го изстрадам с пълна мяра,
та утре да му имам вяра –
та в стиховете ми презрени
да няма нищо за измиране.

 В старото гробище

Иван Динков

Не чуваш ли, дядо? Старико, къде си?
Ти някога казваше: - всичко е лесно! –
Ти никога казваше: - всичко оправя
тоягата здрава, ръката корава.
Но мили старико, ти зъб не обели,
че има в живота и черни недели,
трагични, когато си тръгва жената,
нещата си взема, отваря вратата
и вече не иска, не иска да идва...
Какво да се прави при тая обида?
Не чуваш ли, дядо? Старико, къде си?
Ти някога казваше: всичко е лесно! –
Щом всичко е лесно, кажи ми с две думи:
Когато си страдал от обич безумна,
в какво си намирал утеха, забрава?
В полите на друга ли, дядо, тогава?
В полите на друга ли плачеше вечер,
или от пиянство – студен и далечен –
под шарени сенки, на равни поляни
по кучешки ближеше своите рани?
Не чуваш ли ,дядо, кажи ми с две думи:
любовните чувства и те ли са шума –
разлистват се, после лудуват в зелено
и мъртви окапват във мъртвата есен?
Но гледа намръщен надгробният камък –
и отговор няма, и отговор няма!

Други стихотворения:  http://mecho.name/ivan_dinkov.htm

За него: Ангел Г. Ангелов

Преди три години Иван Динков си тръгна от тукашния свят и ни остави поезията си като белег и доказателство за продължаващ живот. Един от най-значимите български поети от втората половина на ХХ и началото на ХХI век, той беше „машина за метафори”, както казваха за него приятелите му. Странното и неповторимото у него беше не само дарбата, поетичният му талант – неговият живот беше необикновен. Неговите обикновени мисли бяха необикновени. „Нашият прадядо е камъкът” - казваше той - и „кръвта няма предговор”. „Всички сме пепел от Освиенцим” или „животът няма синоним” - отронваше понякога в най-обикновен разговор, седнал сред приятели. И макар че беше от хората, за които казват, че е „хероичен тип”, той умееше да се смирява, знаеше, че трябва да подтискаме злото у себе си, та да може да избуява доброто и въпреки естествените горчивини на земния живот той не питаеше злоба и завист дори към хората, които отявлено го нападаха. Това благородство също е съставна част на истинския талант. В неговото творчество не се среща думата „враг”, в него няма чуждици, а възторзите и преклоненията му са свързани с духовната възвиса и опитите на Човека да облагороди ада, в който живее. В стиха му „Никоя победа не връща мъртвите!” се съзира естественият хуманизъм на твореца, неговата съпротива срещу насилието и насилниците, въздигането на Разума и отричането на инстинктивната, първосигнална агресия. „След съвестта и стиховете / едва ли има трети ад”, изповядва поетът. А на друго място споделя: „От съвест се посивява.” В неговото схващане за живота Творчеството заемаше особено място. Това беше територията, на която той никога не си позволяваше компромиси. В стихотворението „Епитафия” поетът пророкува:

 Събирах руди.

 Слюди.

 Словеса.

 Събирах чудеса.

 Приключи тоя път.

 Сега събирам смърт.

Иван Динков почиташе и уважаваше своите поетични предшественици и земляци – Константин Величков, Димитър Бояджиев, Теодор Траянов, Никола Фурнаджиев – и като че ли неосъзнато и естествено заемаше място до тях, за да продължи традицията. И да остави неизтриваемия спомен за живите поети, обезсмъртили си чрез Творчество...

http://prostori.com/RIndex.jsp?counter_id=46&article_id=359&FormArticles_Page=6

 

 




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. martiniki - !
28.07.2008 08:13
Голям е!

http://hulite.net/modules.php?name=Forums&file=viewtopic&t=2307
цитирай
2. sensi - Има превъзходна поезия
28.07.2008 12:29
четох напосрледък една поема за З. Зограф. Фантастично чист и силен език. За възхищение е!
цитирай
3. tota - 1. martiniki - !
02.08.2008 19:48
Благодаря ти! Хубава вечер!
цитирай
4. tota - sensi - Има превъзходна поезия
02.08.2008 19:50
Защо не я публикуваш? ще ми бъде приятно да я прочета...и не само аз ...Хубава вечер!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12150366
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70667
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031