Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.08.2008 23:01 - Любов и омраза
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3659 Коментари: 8 Гласове:
1

Последна промяна: 20.08.2008 23:03


Любов и омраза

(отново опит за есе)***

 

         Препрочитам няколко пъти заглавието. Не зная как да започна. Любов и омраза – две силни чувства присъщи на човешката природа.Задавам си въпроси и търся отговора. И все таки какво е любов? Може би онова събитие, което преодолява самотата, а усилва индивидуалността. Или – привързаност към някого или нещо, основана на общност на интереси, на симпатия.

          А омразата? Чувство на силна вражда и зложелателство, ненавист.

           Любов и омраза. Две противоположни думи събрали толкова много в себе си. Задавам си въпроса могат ли чувствата, които изразяват те да се таят едновременно в човешката душа? Кога, кого и как можем да обичаме и мразим?

           Твърде кратък е (в действителност не е така)  изминатият от мен път за да мога да дам изчерпателен отговор. Може би съм познала любовта към майката, към дома, към родното място, близките хора, приятелите. Вероятно повече зная за тези чувства от българската литература и история. Най-дълбоко се е докоснал до тях титанът на българската литература – Христо Ботев. Драмата на една епоха е минала през сърцето му, превърнала се е в негова лична граажданска и творческа  съдба и достигнала до нас като съкровена изповед. Всяка негова творба е  една изстрадана болка и личностна позиция. В „До моето първо либе” борецът подчинява правото на любов – на любовта към народа и свободата. В  „Елегия”, „Борба”, „Гергьовден” и „Моята молитва” бичува тъмните социални сили и духовната им нищета, поддържащи царството на насилието и лъжата.  В „Патриот” и в „Механата” – жигосва лъжепатриотизма, а с „На прощаване”, „Хайдути”, „Пристанала”, „Хаджи Димитър” и „Обесването на Левски” дава възможност да се докоснем до онова величие, което носи със себе си единствено саможертвата.

             Или Стефан Стамболов – държавникът с хъшовската безцеремонтност. Обичан и възвеличаван от съвременниците си и в крайна сметка посечен от тях. Има нещо мрачно в това хоро на погребението и на гроба му...

               Много други примери ни е оставила българската литература и историята ни. На любов и омраза!! На величие и падение!! Не само, че не ги познаваме добре, защото времето много ни е отдалечило от тях, но не сме извлекли поука от пораждането им и следата, която са оставили до днес.

Не мога да си обясня и съвремието. Носим в себе си любовта към близките ни, а около нас витае омраза. Кому е нужна тя? И какво трябва да се случи за да се постигне онова необходимо съжителство на различните обществени интереси и на компромисите между тях в рамките на държавата и обществото ни за да цари любовта и разбирателството, а не омразата.

 

***Писала съм го преди доста време. Размислите и продължението оставям на Вас, приятели!

 

 


         


        


       

 

 


 

 

 



          


          




Гласувай:
1



1. viki11 - Като кажеш "приятели" и ...
20.08.2008 23:12
Като кажеш "приятели" и вече изпитвам отблъскване.
Ами мога от личен опит да споделя, в което съм сигурна и ме е впечатлило:
Ако обичаш един човек, любовта може да премине в омраза. Да го мразиш, също значи, че го обичаш, имаш още чувства към него. Другото е безразличие. А в омразата такова няма.
Съвсем преиначих това, което съм чела, но се надявам да е ясно. Аз повече от 10 години се ръководя от тази верна мисъл. Проверявам се така. Безразлична ли съм, значи не обичам. Другото може да е яд от липса на обич.
Ама пък да бягаш и да те е яд на другия , извинявай, е некоректно. Това като лирическо отклонение.
Хубаво е нищо да не е пресилено. Всичко с мярка. Е, освен ако е нещо важно и трябва да дадеш всичко от себе си. Например, ако спасяваш човешки живот.
Ама пък безразличните си живеят добре. И май така са родени.
цитирай
2. tota - . viki11 - Като кажеш "приятели" и ...
20.08.2008 23:23
Много рядко си позволявам да употребявам думата "приятели". Но мисля, че тук е на мястото си. Веднага ще ми зададеш въпрос: Защо? Отговарям, защото ежедневно четейки постингите или обменяйки мисли, дори при недостиг на време само гласувайки аз се докосвам по някакъв начин до всеки един. Освен това с ъм обменяла мисли и в лични съобщения. Самият факт, че можем да си сътрудничим, нещо, което ми се е случвало именно тук ми дава основание да използвам обръщението "приятели". И го правя искрено...
По темата мисля, че човек никога няма да бъде щастлив ако не дарява любов, не само към хората...
цитирай
3. monna - Не всеки може "силно да люби и мрази" като Ботев.
21.08.2008 00:33
Любовта и омразата са много ярки чувства, но тяхното проявление, зависи от емоционалния типаж на всеки индивид, т.е. от темперамента. Едни хора проявяват чувствата си доста бурно, други имат силни чувства, но ги таят в себе си, а има и трети тип, които не чувстват нищо, това са така наречените - празни хора, с опустошени души, на които не им мига окото за мъката на другия, за болката и страданието, дори злорадстват, защото са лоши. Всички се раждаме - равни и сме чисти и невинни бебета. След това животът ни моделира и именно то, битието, ни прави различни. Затова съм склонна да оправдая всеки и да простя!
цитирай
4. viki11 - tota
21.08.2008 02:22
някои даряват любов под път и над път, под пътечка и над пътечка. Мерси.

Монна, чисти сме , до един момент, после трудно ставаме отново чисти.
Има нещо, които не са за прощаване. ПРошката не ги прави по-различни.
Проявлението на любовта зависи и от много други неща. Т.е. конкретно, в различните етапи от живота си хората проявяват любовта си по различен начин. Един и същи хора. Не зависи само от типа човек. И още..... любовите са различни. Различните любови се проявяват по различен начин. А за да е бурно проявлението трябва да е чиста емоцията, необременена от някакъв проблем.
цитирай
5. imotite - Не много отдавна прочетох следното:
21.08.2008 07:12
"Любовта е икономическа категория". Трябваше ми много време да осмисля , проверя и приема , че е истина. В тази истина аз живея и създавам поколение.
Бих искал да имам много любов за и възпитавам в нея.
цитирай
6. kalbotobg - ...
21.08.2008 08:19
За да обичаш се иска смелост. Омразата е едно от нещата погубващи разума. Секс и обич са различни по смисъл . Едното губи от липсата на вяра другото печели от глупстта. :) Хубав постинг!
цитирай
7. tota - Благодаря Ви!
21.08.2008 21:41
Хубаво е, че поместеното е предизвикало размисъл. Вики не става въпрос за любов, която да раздаваме на всяка цена, заради самата любов. Но, не може да се живее без любов. Животът няма сладост...Не случайно в библията е прокарана мисълта мир и любов. Само там, където има любов има всичко!!! Има най- вече живот!! Хубава вечер на всички!!
цитирай
8. bestregards - за мене има две общи положения:
21.08.2008 22:55
любов - когато искам някой или нещо да живее - да бъде, да бъде, да бъде!!!

омраза - когато искам някой или нещо да изчезне - да мре!! да мре!! да мре!!!!

Слава на Бога - не изпитвам омраза за достатъчно дълго, че да има значителни последици... :-))))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12149375
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70667
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031