2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 3659 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 20.08.2008 23:03
Любов и омраза
(отново опит за есе)***
Препрочитам няколко пъти заглавието. Не зная как да започна. Любов и омраза – две силни чувства присъщи на човешката природа.Задавам си въпроси и търся отговора. И все таки какво е любов? Може би онова събитие, което преодолява самотата, а усилва индивидуалността. Или – привързаност към някого или нещо, основана на общност на интереси, на симпатия.
А омразата? Чувство на силна вражда и зложелателство, ненавист.
Любов и омраза. Две противоположни думи събрали толкова много в себе си. Задавам си въпроса могат ли чувствата, които изразяват те да се таят едновременно в човешката душа? Кога, кого и как можем да обичаме и мразим?
Твърде кратък е (в действителност не е така) изминатият от мен път за да мога да дам изчерпателен отговор. Може би съм познала любовта към майката, към дома, към родното място, близките хора, приятелите. Вероятно повече зная за тези чувства от българската литература и история. Най-дълбоко се е докоснал до тях титанът на българската литература – Христо Ботев. Драмата на една епоха е минала през сърцето му, превърнала се е в негова лична граажданска и творческа съдба и достигнала до нас като съкровена изповед. Всяка негова творба е една изстрадана болка и личностна позиция. В „До моето първо либе” борецът подчинява правото на любов – на любовта към народа и свободата. В „Елегия”, „Борба”, „Гергьовден” и „Моята молитва” бичува тъмните социални сили и духовната им нищета, поддържащи царството на насилието и лъжата. В „Патриот” и в „Механата” – жигосва лъжепатриотизма, а с „На прощаване”, „Хайдути”, „Пристанала”, „Хаджи Димитър” и „Обесването на Левски” дава възможност да се докоснем до онова величие, което носи със себе си единствено саможертвата.
Или Стефан Стамболов – държавникът с хъшовската безцеремонтност. Обичан и възвеличаван от съвременниците си и в крайна сметка посечен от тях. Има нещо мрачно в това хоро на погребението и на гроба му...
Много други примери ни е оставила българската литература и историята ни. На любов и омраза!! На величие и падение!! Не само, че не ги познаваме добре, защото времето много ни е отдалечило от тях, но не сме извлекли поука от пораждането им и следата, която са оставили до днес.
Не мога да си обясня и съвремието. Носим в себе си любовта към близките ни, а около нас витае омраза. Кому е нужна тя? И какво трябва да се случи за да се постигне онова необходимо съжителство на различните обществени интереси и на компромисите между тях в рамките на държавата и обществото ни за да цари любовта и разбирателството, а не омразата.
***Писала съм го преди доста време. Размислите и продължението оставям на Вас, приятели!
Ами мога от личен опит да споделя, в което съм сигурна и ме е впечатлило:
Ако обичаш един човек, любовта може да премине в омраза. Да го мразиш, също значи, че го обичаш, имаш още чувства към него. Другото е безразличие. А в омразата такова няма.
Съвсем преиначих това, което съм чела, но се надявам да е ясно. Аз повече от 10 години се ръководя от тази верна мисъл. Проверявам се така. Безразлична ли съм, значи не обичам. Другото може да е яд от липса на обич.
Ама пък да бягаш и да те е яд на другия , извинявай, е некоректно. Това като лирическо отклонение.
Хубаво е нищо да не е пресилено. Всичко с мярка. Е, освен ако е нещо важно и трябва да дадеш всичко от себе си. Например, ако спасяваш човешки живот.
Ама пък безразличните си живеят добре. И май така са родени.
По темата мисля, че човек никога няма да бъде щастлив ако не дарява любов, не само към хората...
Монна, чисти сме , до един момент, после трудно ставаме отново чисти.
Има нещо, които не са за прощаване. ПРошката не ги прави по-различни.
Проявлението на любовта зависи и от много други неща. Т.е. конкретно, в различните етапи от живота си хората проявяват любовта си по различен начин. Един и същи хора. Не зависи само от типа човек. И още..... любовите са различни. Различните любови се проявяват по различен начин. А за да е бурно проявлението трябва да е чиста емоцията, необременена от някакъв проблем.
Бих искал да имам много любов за и възпитавам в нея.
омраза - когато искам някой или нещо да изчезне - да мре!! да мре!! да мре!!!!
Слава на Бога - не изпитвам омраза за достатъчно дълго, че да има значителни последици... :-))))
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com