ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

 

Народните будители! Честваме ги подобаващо всяка година и въпреки това се питаме – кои и колко са будителите народни? Само онези, които държаха будно съзнанието на покорения народ, ли са будителите или тази чест подобава и на многобройните труженици на словото във вековете на свободната българска държава ?

Въпросите не са реторични. Те по-скоро търсят отговор за смисъла на едно духовно усещане, чиито истински корени не отвеждат далеч в миналото на българската словесност, когато първоучителите на книжовността разкриваха пред грамотните си сънародници тайнството на непознатото знание. И ако потърсим точната етимология на думата будител, то санскритският и корен „буда” означава „просветен”, „знаещ” и в този смисъл- „зрящ” и „буден”.Тогава честта да се нарекат такива са не само просветителите, учителите и учените, но и строителите на държавността и обществения напредък, светителите на рода и Църквата, духовните водачи и далновидните държавници.

Понякога се питаме защо други развити и високо културни народи нямат празници като българските: на Просветата -24 май, и на Будителите – 1 ноември. Отговора можем да намерим в превратното ни историческо битие. Българите тачат онова, което ги е съхранило  и което съставлява първооснова на националната ни идентичност. Защото от 1321 години съществувание на Дунавска България 649  преминават в условия на чуждо владичество, изличило съзидания, родове, престиж и вековни достояния.

Паметта и традицията са белезите на националната  ни идентичност .

Колко пъти е трябвало да начеваме отново, сякаш преди това създаденото не е било наше? Само през току що изминалия век и нещо от началото на съвременната ни държавност преживяхме Освобождението /1878/, Съединението /1885/ , Независимостта/1908/, Преврата /1923/, Възмездието /1925/, Тоталитаризма /1944/, Демократизацията /1989/. Твърде много за една малко над стогодишна история. Често дейците на „новия ден” отричат предците от „вчерашния ден” и този кръговрат от начала заличава и заклеймява съграденото пак от нас. Подобни възходи и падения помни историята ни и в прежните епохи на Средновековието и Възраждането. Затова тачим съзидателите на духовността, защото им дължим съхранението си като народ с минало и потенциал за бъдеще.

Колкото и подробен да е списъкът на будителите народни, все ще се намери някой да добави още едного. Ние не твърдим, че сме  описали всичките заслужили паметта ни будители, но сме сигурни, че са най-важните.

         И тук е мястото за едно наложително сравнение. Забелязали сме, че други народи, които нямат нашита битийно - исторически проблеми, изживяван по-фриволно миналото си. Освен великите синове на нацията, те приемат и подлеците, предателите и малодушните като неделима част от народа си. Това у нас не се прави. Мълчание обгръща недостойните за сметка на шумната патетика спрямо заслужилите. Повечето от бележитите ни сънародници са белязани от знаците на съвършенство и надвременност, което ги превръща в икони на национално почитание. А всички те са били живи и грешни хора, дори и светците. Затова сме се опитали да представим будителите в техните реални измерения, без да се интересуваме от злобата на деня, за която често пъти нищо и не знаем.

         Още древните са казали, че да познаваш миналото на народа си е не само уважение към предците, но и опитност, която те учи да не повтаряш грешките им.

         Казаното от проф. Георги Бакалов за будителите в предговора на книгата „Будители народни” ни прави съпричастни към делото на онези българи, които тачим на този празник. Наред с многото до името будител нареждаме и това на учителите. За това този празник е и Ваш! Нека да Ви е честит уважаеми колеги! Нека още дълги години да работите на нелекото поприще учител и да изпълнявате достойно дълга си,  като „отваряте” очите на своите ученици.

Нека де е честит този празник и на онези, без чийто труд е невъзможен труда на учителя.

Мили жени, нека и на вас да е честит този светъл празник!

         Без децата – нашите ученици не би било възможно нищо. Поздравявам и вас! Бъдете зрящи и будни, защото идния ден принадлежи на Вас! Още един път честит празник на всички! Да бъдем достойни за делото на будителите народни – светци на българския род, будители на нацията, творци и строители на нова България!!!

 

На всички мои колеги, на всички съблогери и приятели, на всички мои ученици и студенти и най вече на всички мои учители и преподаватели! И понеже първи ноември е ден и на почит на мъртвите поклон пред паметта на моите близки, на моите учители и преподаватели, които не са вече сред нас! Поклон!!

ПОКЛОН!

Поздрави за публикацията и позицията която отстоявате, дано всеки учител е и будител, тогава, ех тогава и само тогава Майка България ще пребъде!!!
Честит Ви празник, чувствам, че за Вас той е двоен!!!
Поздрави!!!