Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.01.2009 09:24 - Стихове за България
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 29352 Коментари: 11 Гласове:
2

Последна промяна: 03.01.2009 10:08


На България

Иван Вазов

На теб, Българио свещенна,

покланям песни си сега.

На твойте рани, кръв безценна,

на твойта жалост и тъга,

на твойте сълзи и въздишки,

на твойте страсти и тегло

и на венеца мъченишки,

кой грей на твоето чело.

 

Прокуден тука на чужбина,

далеч от твоите гори,

сърцето ми сега проклина

тирана, който те мори.

 

Прийми тез песни, майко мила,

отйек на жалостний ти зов

и плод на сладката любов,

с коя душа ми си пълнила;

прийми тез песни, пълни с гнев,

кат вихъра, що пей по друма,

ту жални, кат шумът на Струма

и като горския напев.

 

О, майко, аз видях тиранът,

като ръцете си вапца

в кръвта на твоите деца

и чух как плачеше Балканът

и твойте сини небеса!

 

Но през червените порои,

що ти проля във таз борба,

аз видя дните ясни твои

на твойта бъдеща съдба.

 

Дано таз вяра, туй мечтанье

не се разбие в някой брег

и твоя зов да не остане

като в пустинята без ек.

 30 ноември 1876

 

Отечество любезно, как хубаво си ти
Иван Вазов

Отечество любезно,как хубаво си Ти!
Как чудно се синее небето ти безкрайно!
Как твоите картини меняват се омайно!
При всеки поглед новий, по- нови красоти:
тук весели долини, там планини гиганти,
земя пълна с цвете, небето със брилянти...
Отечество любезно, как хубаво си ти!

Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?
Ти сбираш в едно всички блага и дарове:
хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове,
На изтока светлика, на юга аромата.
Горите ти са пълни с хармония и хлад,
Долините със трендафил, гърдите с благодат!
Коя земя от тебе е по-пъстра, по-богата?

Родина

Петко Славейков

Де изгрява най-светливо

слънцето иззад гори?

Де разсява толкоз живо

месец сребърни зари?

 

Дали на чужбина?

Не там, о дружина,

но там - на родина!

 

Де цъфтят така обилно

китки ружи алени?

Де ли славей тъй умилно

пее сладки нам песни?

 

Дали на чужбина?

Не там, о дружина,

но там - на родина!

 

Де пак никне толкоз красно

цветето на любовта?

Де ся чува толкоз ясно

сладкий глас на верността?

 

Дали на чужбина?

Не там, о дружина,

но там - на родина!

 

Де нам толкоз драги, мили

биват нашите деца?

Де най-вече пълни с сили

биват нашите сърца?

 

Дали на чужбина?

Не там, о дружина,

но там - на родина!

 

Де всяк търси и намира

тези свидни хубости?

Де желае най-подире

да остави той кости?

 

Дали на чужбина?

Не там, о дружина,

но там - на родина!

 

Ах, родино! Ах, светиньо,

ще склоня л"под теб глава?

Ух, чужбиньо! Ух, пустиньо,

Ще л"ся от теб отърва?

 

Ох, тежка судбина -

тук аз да загина,

далеч от родина.

 

вестник "Гайда" 1865 г.




Татковина

Петко Славейков

Хубава си, татковино,

име сладко, земя рай,

сърце младо и невинно

за теб трепка, та играй.

 

Мили ми са планините

и на север, и на юг,

драги ми са равнините,

набраздени с наший плуг.

 

На уста ми сладка дума -

ще да бъде този кът,

дето Дунав, Вардар, Струма

и Марица си текат!

 

Дор на небо ясно слънце,

дор на очи свят, живот,

ще обичам аз от сърце

таз земя и тоз народ.

 

Към Родината Атанас Далчев

Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.

И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепелите бойци на Самуила.

Да търсим, който ще, във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща.

1965


 Родина

Пейо Яворов

Обичам те, родино, и ме трови

поради тебе често ядна скръб,

под гнет стоименен превивам гръб

и влача аз, неволник, твоите окови...

 

Но що си ти? Земя ли в някои предели?

Пръстта на тоя дол, на оня хълм,

еднакво мрътва в зной, под дъжд и гръм

която днес един - друг утре ще насели?

 

Къде си ти, къде, родино моя?

Нима сред тая повилняла сбир

от вълци и кози - на длъж и шир

потирена, чието име е безброя?

 

Не си ли ти на майчиното слово,

що най-напред погали моя слух,

не си ли откровителния дух:

на словото, - на битието вечно ново?

 

Но то... но то е в мене, тук, където

ридае миналото - тъмен ек,

и дето бъдащето - зов далек,

нашепва сънищата здрачни на сърцето.

 

И ти си в мене - ти, родино моя!

И аз те имам: радостта е скръб...

Че под неволно бреме вия гръб.

И аз те имам - за да бъда сам в безброя.

 

Родина Цанко Церковски

Родино красна,

долино родна,

зорница ясна,

земице плодна!

 

Как те обичам,

как те бленувам;

как се увличам,

как се любувам

 

на твоите чудни

поля и ниви,

славеи будни,

цветя красиви.

 

На твоите дивни

извори, вади,

реки проливни,

сенки, прохлади.

 

На твойте вити

скали чутовни,

орли сърдити,

гори вековни.

 

На всичко, майко,

що си кърмила -

как те обичам,

родино мила!

Родина
Никола Вапцаров

Над тебе Пирин
издига гранити
обвити във сиви мъгли.
Орли над бедни села
размахват крила
и хала в полята пищи.

А бяха години
когато невинно
люляха ме празни мечти.
Животът бе ведър
и лесен,
животът бе щедър
и песен бе ти.

Но ето -
преминах
през дим,
през масло
и машини,
преминах през
гнет и тегло -
бред, където
се борят за хлеб.

И нещо се счупи
във мене.
Простенах от болка,
но бях без изход.
Погледнах надире
и плюх озлобено
и в теб,
и в самия живот.

Сега си ми близка,
по-близка от майка дори,
но днеска ме плиска
ненужно пролятата кръв,
насън ме души
площадния кървав двубой
на твои герои,
платени със чужди пари...
Тежи ми, Родино,
кошмарно жестоко тежи
димящата кръв
и аз ще те питам -
всичко това
за тебе ли бе нужно,
кажи?

Вред мрак.
И в мрака - тегло и робия.
Глад.
Остана стотици години назад.
А нейде живота пулсира,
израства
завод
след завод,
бръмчат проперели...
И моят народ
работи,
умира,
както в дълбоката
бронзова ера.

Аз пак те обичам,
Родино на Гоце и Даме,
защото израстнах,
защото закрепнах във Теб.
И нося в сърцето си младо
тревожното знаме
и вечния устрем
на всички без покрив и хлеб.

 

Родина

Пеньо Пенев

*

 

Аз съм наследникът,

законно признат,

признат от времето

за негов роднина.

Аз съм богат!

        Много богат! -

Имам богатство

            с име

            Родина!

 *

 

Дали защото обич в мен прелива -

от красотата ти съм удивен,

или защото много си красива,

затуй прелива толкоз обич в мен?

Дали защото в тебе съм роден

и нося твоето велико име -

дали затуй е ясен моя ден

и вярата ми в теб - неугасима!

 

България

Георги Джагаров

Земя като една човешка длан...
Но по-голяма ти не си ми нужна,
Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,
че е от кремък твоят стар Балкан.

Какво, че виха вълци и чакали
из твоите полета и гори?
С онез, които бяха с теб добри,
ти бе добра, но злите не пожали.

Земя, като една човешка длан...
Но счупи се във тази длан сурова
стакана с византийската отрова
и кървавия турски ятaгян.

Търговци на тютюн и кръв човешка
продаваха на дребно твойта пръст,
но паднаха под теб с пречупен кръст,
че беше малка ти, но беше тежка.

И стана чудо: смертю смерт поправ,
усмихнаха се чардаклии къщи
и заплющяха знамена могъщи,
и път се ширна – радостен и прав.

Сега цъфтиш! Набъбва чернозема
под ласкавите български ръце,
дъхти на здравец твоето лице
и нова песен вятърът подема

Земя, като една човешка длан...
Но ти за мен си цяло мироздание,
че аз те меря не на разстояние,
а с обич, от която съм пиян!

Моята страна
Димитър Пантелеев

Там, гдето Дунав лудо тича
из Дунавската равнина
и в Черното море се втича
от стари, древни времена,
там, гдето Добруджа люлее
узрели класове и вее
свободни, горди знамена -
о, там е моята страна.

Там, гдето се издига Рила,
накичена с венци от сняг,
там, гдето лодка лекокрила
лети край морския ни бряг,
там, где Пирин от скръб белее
и Струма легендарна пее
из свойта плодна долина -
о, там е моята страна.

Там, гдето в гробове прогнили
лежат деди и прадеди,
загубили юнашки сили
във робство, мъки и беди,
там, гдето чух езика роден,
език свещен, любим, свободен
и зърнах пръв път светлина -
о, там е моята страна.








Гласувай:
2



1. cornflower - Честито Рождество Христово
03.01.2009 09:30
и щастлива Нова Година!
Дано Бог просветли сърцата на българите, за да види Пътя, Живота и Истината!
цитирай
2. tota - cornflower - Честито Рождество Христово
03.01.2009 09:38
Дано! Подбрах тези стихове, защото всички сме свързани с родителите, рода, родното, Родината. Нека да я носим в сърцето си, да я обичаме и имаме волята да я направим такава, каквато очите ни биха искали да я виждат!!
цитирай
3. compassion - На мен и една ми стига,
03.01.2009 17:28
но събрани така накуп, съвсем ме довършват тези песни. Напоследък все по-упорито мисля за връщане, но тук са децата ми, домът ми, работата ми...
цитирай
4. esen - Благодаря за прекрасните стихове!!!
03.01.2009 22:44
Нека бъде България, прекрасна и свидна! Обичана!

Честита Нова година! Любов ти желая!:)
цитирай
5. tota - compassion - На мен и една ми стига, esen - Благодаря за прекрасните стихове!!!
03.01.2009 23:01
Родината е една и само затова, че тук за първи път очите ни са погледнали небето, ширналото се поле, чули сме песните на птиците, звъна на хлопките - се обича...Зная, че на всички ни сега животът е труден, но зная още, че Родината се напуща ,когато е застрашен животът. Живеем в Ново време, заради физическото оцеляване много живеят извън пределите на Родината ни..но зная още, че всички ще намерят пътя към дома. Дано дойдат добри дни за Родината и народа ни!! За всички нас, защото я носим в сърцата си!!
цитирай
6. tota - Моята страна от Александър Вутимски
10.02.2009 23:10

Моята страна

Да вървиш под простори лазурни,
да прескачаш гори, планини -
ту през вятър и грохотни бури,
ту през слънчеви, весели дни.

И да гледаш усмихнат земята
със разтворени, ведри очи.
Долу хора работят в полята.
Самолет в синината бръмчи.

О, пред мен е земята просторна!
Аз съм влюбен във свойта страна!
Аз съм влюбен във нейните хора,
любовта и скръбта им познал.

Равнини и машини, и хора...
Към възторжен и слънчев възход
ний вървим и вървим неуморно...
Вярвам в тебе, мой беден народ!

цитирай
7. анонимен - Родина от Димитър Подвързачов
18.03.2010 10:46
Обичам те като жена,
повлякла ме с безброй оглавници,
о, малка, хубава страна
на изпращелите държавници.

Все тъй си детски жалка ти
и в робство, и във независимост -
тъй важно-весела - почти
измислена за Simplicissimus.

Обичам те като жена
със хиляди чаровни прелести -
о, бедна, хубава страна
на алчни допотопни челюсти.

Как всички твои синове
от твоя образ са клиширани:
дългът към тебе ги зове
към непрестанно анпоширане!

И ако ний пък се кълнем,
че във борба за теб ще паднеме -
то знай, че ние не крадем,
защото няма как да краднеме!

Обичам те като жена,
която шепне обещания,
о, малка, хубава страна
на общогражданско мълчание!

Това е писано преди век - през 1912 година.
цитирай
8. анонимен - mnogo xubavi stixove napravo se ...
10.01.2011 20:29
mnogo xubavi stixove napravo se vlubix v tqx (h)
цитирай
9. qbylkovcvqt - Знаеш ли - замисли ме. . . 8 стихот...
05.02.2012 12:10
Знаеш ли - замисли ме... 8 стихотворения на Далчев са задължителни за матура... между тях не е "Към Родината", с Яворов и Вапцаров е същото... Пеньо Пенев и Цанко Церковски, Александър Вутимски и Димитър Пантелеев не ги знаят изобщо кои са... май не само учениците... Наскоро едно момче от 12 клас ме попита: " От кого беше крилатата фраза "Човекът е човек, когато е на път"... Направо се изненадах, че изобщо е чел, а може би я е срещнал някъде...

На какво всъщност ги учим и защо...
цитирай
10. анонимен - Nelina 12 godini 6 klas
17.04.2012 21:26
stixotvoreniqta sa mnogo hubavi dori mi pomognaxa s edno domashno po literatyra blagodarq che napravi tozi blog na men lichno mnogo mi xaresa
цитирай
11. анонимен - Супер стихотворения!
04.06.2012 14:52
Супер стихотворения!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12146793
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70664
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031