За белия кон и съдбата
/притча/
В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде… Веднъж, старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали:

- Ти си един нещастен глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал, сега щеше да имаш купища пари.

- Не отивайте толкова далеч - отговорил старецът - просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва ?

Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем с ума си.

Но след 15 дни, конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня.

- Старецът беше прав - започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.

- Не отивайте толкова далеч - пак отговорил старецът - фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие . Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга ?!

Този път, хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав - 11 прекрасни коня, нима това не е благодат !

След една седмица, синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака. Хората отново започнали да говорят:

- Прав беше старецът. Това не е благословия, а нещастие.

- Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете, това благословия ли е или нещастие ? Кажете, просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае, дали това е благословия или нещастие? Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.

След няколко седмици, страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело , че повечето от тях никога няма да се върнат. Синът на стареца, обаче, останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали :

- Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите - не знаем. Твоето е благословия.

Старецът отвърнал :

- Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моя син си е останал в къщи .Само абсолютът знае, дали това е благословия или нещастие…

Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност , пътешествието никога не свършва; завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път …

Източник : http://www.beinsadouno.com/articles.php?id=90

изобщо не съм съгласна. най-малкото поради факта, че отсъждането винаги е за един точно определен момент, свързан с определена ситуация и обстоятелства. ако едно обстоятелство се промени, логично е и отсъденото да се промени някак. и прочее..
ама да твърдиш, че разсъждението е зестинало сътояние ми се вижда.. да речем странно. поне подкрепи с доказателства казаното.
или просто ти хареса същностната идея на притчата - че няма окончателно решение на каквото и да е и че всичко се променя?

Лесно е да се констатират фактите, трудно е да видиш зад тях!

фактите са си факти и не можеш да ги промениш. Притчата разбирам така- живей с това което имаш. Не прави излишни планове, не живей в илюзии и страх от мислите си- просто живей в реалността, приемай спокойно, това, което поднася живота

Поздравления!!!

"Всяко зло за добро"... и обратното, бих добавил аз :)
Може би, "Съждението означава застинало състояние на ума". Разсъждението, според мен, носи друг смислов нюанс. Иначе, би трябвало да чучнем някъде, да мрънкаме отвреме-навреме "ауум", да веге..., пардон - да медитираме и наблюдаваме как покрай нас нещата - добри или лоши, се случват.
Смисъла на притчата - за мен, е по-скоро да не даваме оценки (да съдим) без да знаем. Разбира се, никой не би могъл да разбере всички причини и да предвиди всички последици от някое събитие, но не е ли в нашите заблуди "вкуса на живота" :)

но при теб има допълнително добавени разсъждения. Не знам дали са твои, но ми харесаха. Абсолютно съм съгласна! Не е важно какво се случва, а как го ИНТЕРПРЕТИРАМЕ. И друг път съм го казвала. Можем да бъдем щастливи като мислим позитивно, независимо какво ни спохожда. Може би именно тази неизвестност на бъдещето прави живота ни така вълнуващ и надеждата за по-добро никога не умира.

totenlicht - твое право е така да видиш нещата;krotalka - вярна интерпретация;net е допълнила -"просто живей в реалността, приемай спокойно, това, което поднася живота" - много пъти не си в състояние да промениш нещата;voinov50- да, наистина е прекрасна; slavuncho -"Смисъла на притчата - за мен, е по-скоро да не даваме оценки (да съдим) без да знаем. Разбира се, никой не би могъл да разбере всички причини и да предвиди всички последици от някое събитие, но не е ли в нашите заблуди "вкуса на живота" Да, така е !compassion - "Не е важно какво се случва, а как го ИНТЕРПРЕТИРАМЕ. Може би именно тази неизвестност на бъдещето прави живота ни така вълнуващ и надеждата за по-добро никога не умира. "
Благодаря на всички, които допълнихте притчата със своите виждания за казаното от Петър Дънов. Това, което долавям и което са формирали у мен , особено майка ми, че очите виждат това, което искат да видят, ушите чуват това, което искат да чуят, устата е тази, която изговаря думите. Затова важно е как ще ги изговориш. Ние , човеците сме странна направа - искаме да сме хубави, да сме богати, да сме щастливи и забравяме главното, че всичко е в това, че сме живи и че ни има на белия свят. Защото "животът е един безкраен път". да го извървим изправени и като човеци!! Хубав ден на всички, въпреки обстоятелствата и случващото се!!