Блогът на Ати! :: Йорданка Христова - "Ще продължавам да пея"

Йорданка Христова е родена на 10.09.1943 в София. Тя е една от певиците, които определят облика на българската естрада през 60-те и 70-те. Завършва първия випуск на Школата за естрадни певци в класа на Милчо Левиев - 1964.

Ранните й успехи са свързани със "Студио 5", а популярност й донася една от първите записани песни - "Калинка малинка" (муз. Петър Ступел). Първото участие във фестивала "Златният Орфей" ознаменува началото на поредица успехи - "Делфините" (муз. Димитър Вълчев) печели I награда, а Йорданка Христова - наградата на вестник "Поглед" - 1966. Година по-късно е удостоена с I награда за изпълнение (международният конкурс още не съществува), а "Песен моя, обич моя" (муз. Йосиф Цанков) - с III награда.

Останалите песни, които печелят награди на фестивала "Златният Орфей" в нейно изпълнение, са: "Облаци" (муз. Йосиф Цанков) - Ш награда - 1968, "Балада" (муз. Найден Андреев) - Ш награда - 1973, "Безсъница" (муз. Емил Георгиев) - I награда - 1975, "Жена" (муз. Димитър Вълчев) - П награда - 1975, "Аз съм сила и нежност" (муз. Янко Миладинов) и "Есенни плажове" (муз. Александър Бръзицов) - П награда - 1976, "Не си отивай" (муз. В. Райчев) - Ш награда - 1976. Тя се представя два пъти с рецитали на фестивала "Златният Орфей" 1971, 1974.

Сред наградите, с които е отличена на международни конкурси са: Специалната награда на журито и наградата на град Брашов на фестивала "Златният елен" - 1968, II награда и Специалната награда на журито, като представителен изпълнител на "Балкантон" - 1971 на фестивала в Сопот, Полша; II награда на "Шлагерфестивал" Дрезден - 1972; Голямата награда "Златният микрофон" на фестивала в Истанбул, Турция - 1979.

Активната й концертна дейност включва 64 концертни турнета и изяви в 25 страни на света, между които: Русия, Канада, Куба, Никарагуа, Белгия, Франция, Швейцария, Германия, Скандинавските страни, Чехия, Унгария, Гърция, Кипър, Египет, Сирия, Ливан, Алжир, Испания и др. През 1988 осъществява албум по стихове на Лиляна Стефанова и музика на Иван Калчинов (съпровожда група "Спринт").

Заедно с интензивната артистична дейност, която продължава 40 години без прекъсване, тя не скъпи времето и усилията си за обединяване на разпиляната певческа гилдия на България. Организира редица бенефисни концерти, сред които 60-ти юбилей на Емил Димитров, възпоменателен концерт на Богомил Гудев. Член е на управителния съвет на СМД и секция "Естрадно изкуство" от края на 70-те, а през 1985 е избрана за председател на новоучреденото Дружество на естрадните изпълнители при СМД. От 1996 е председател на Българската изпълнителска асоциация. Член е на международните журита на фестивала "Златният Орфей" от 1976 до 1990, а от 1993 до 1998 - на фестивала "Славянски базар".

Удостоена със званието "Заслужила артистка" през 1975. Представя се многократно с рецитали на "Златният Орфей", а през 1993 е удостоена с Голямата награда на фестивала за цялостен принос. Сред международните й награди са "Златният елен", Брашов, 1968, ІІ награда през 1969 и Специалната награда на журито, като представителен изпълнител на Балкантон през 1971 на фестивала в Сопот, Полша, ІІ награда на Шлагерфестивал в Дрезден, 1972, Голямата награда "Златният микрофон" в Истамбул - 1979.

Концертната й дейност включва 82 турнета и изяви в 31 страни по света, някои от тях с акомпанимент само на китара от Християн Платов (началото е поставено през 1970 в Кайро), или с популярното китарно дуо "Лос Хемелос". На 31 януари 1995 прави триумфален концерт бенефис в зала 1 на НДК по случай 30-годишната си концертна дейност, а по същия случай е наградена със специални награди на фестивала "Златният Орфей+" и международната организация на фестивалите FIDOF. Същата година е обявена за певица на годината.

Официален сайт: www.yordanka.com

Ще продължавам да пеяа

Погълна уличният мрак
последни стъпки, нечий смях.
Затръшна вятърът врати.
От години все така
аз съм след концерт сама
и разговарям с празните места.
Нали са като мен добри -
крият всякакви съдби.

Аз съм част от вечността,
с мен си тръгват у дома,
с мен се радват и живеят.
Мен ми стига и това -
с мен да вярват, че в света
с песента ще оцелеят.

Ще продължавам да пея
до последния си честен миг.
И ако отмина, пак след мен ще има
музика, която да звучи.
И ако отмина, пак след мен ще има
музика, която да звучи.

Ще продължавам да пея
до последния си честен миг.
И ако отмина, пак след мен ще има
музика, която да звучи.
И ако отмина, пак след мен ще има
музика, която да звучи,
да звучи, да звучи.

Да бъдем други късно е

С лисичи стъпки се изнизва времето,
отиват си годините, белеем.
Макар и здраво да седим на стремето,
на живота нишката тънее.

Духа вятър северен, прозират уж
гнезда обезлюдени - иде есен.
Много плод оставихме надире
и пътя ни не бе ни тих, ни лесен.

Да бъдем други вече късно е, късно е -
отиват си годините, белеем.
Да бъдем други вече късно е, късно е -
иде есен, иде есен.
Да бъдем други вече късно е, късно е -
отиват си годините, белеем.
Да бъдем други вече късно е, късно е -
иде есен, иде есен.

За тоя свят, за тоя мирис земен
опъвахме си нервите до скъсване.
Ний всичко дадохме преди да вземем,
да бъдем други - вече късно е.

Да бъдем други вече късно е, късно е -
отиват си годините, белеем.
Да бъдем други вече късно е, късно е -
иде есен, иде есен.
Да бъдем други вече късно е, късно е -
отиват си годините, белеем.
Да бъдем други вече късно е, късно е -
иде есен, иде есен.