Отново лириката на Марко Недялков

 

ЗАПОМНИЛ СЪМ ОТ СТАРИТЕ ЕДНА

велика мъдрост:

-          Бяга ли жена,

не и преграждай пътя ти със нищо,

че другиму е стъкмила огнище.

Не и преграждай пътя да върви,

дори във теб  сърцето да кърви,

дори от мъка сън да не те хваща,

че скъпо всичко след това се плаща.

 

Запомнил съм от старите една

велика мъдрост: - Щом една жена

започне да гълчи и да натяква,

то значи изневяра те очаква.

Не я упреквай и не я кори,

не е виновна, огън я гори

и други чувства вече я вълнуват,

и твойте думи пет пари не струват.

 

Тихо е, и сърцата се менят,

очите почват бавно да странят,

а искаш в тях ти любовта да върнеш,

с горещи длани пак да я прегърнеш

и да и викнеш: - Ти си мойта радост,

звездата на изгарящата младост!

Забравил ти,

                       че нея друг изгаря,

че нищо в този свят не се повтаря.

 

 

сърце,
превръщай ми перото в четка,
да претворя една картина мила,
която слънцето е запленила:
два гълъба под родната ми стряха,
тъй както се целуваха -
умряха,
понесени към синята безбрежност,
стопиха се,
умряха те от нежност,
ала крилете сплели пак за полет
без някакво съчувствие да молят.
Живот ти мой,
не искам да си дълъг,
но нежност дай
да любя като гълъб!!

Марко Недялков

PREKRASNI STIHOVE!!!!