2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. zaw12929
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
Прочетен: 49467 Коментари: 19 Гласове:
Последна промяна: 19.05.2013 21:39
Пейо Яворов
Току-що пролетното слънце
изпрати първичка целувка
на полето –
и ти прибърза, минзухарче,
да вирнеш хубава главица
към небето.
На младата пролет първа рожбо,
кому е твоята усмивка
росна, блага?
О, нивга младенец невинен
така благат не е поглеждал
майка драга!
А никаква ли черна мисъл
под грейнало чело не криеш,
цвете мило?
Че може утре замразено
да клюмнеш мъртво, щом си толкоз
подранило?
Напразно питам. Ти спокойно
и радостно лице подлагаш
на лъчите,
тъй щедро днеска що разлива
засмяно блесналото слънце
в синевите.
Цъфти безгрижно! Тъй сърцето,
когато щастието грейне
и го стопли,
не ще да знай бедите бъдни,
че в него място не намират
горки вопли.
Христо Ясенов
Сред подранилото утро бликат пролетни рулади
под лазурната безбрежност на широки небеса.
Тук наблизо и далеко по разстланите ливади -
и по китните дървета, и по цветните лампади -
някой пее и налива пурпур, злато и роса.
Из далечните полета греят будни изумруди
сред запалени потоци от подранили лъчи
и прехвъркат по цветята пъстрокрили пеперуди,
и душата възродена тръпне плахо и се чуди,
непринудено се чуди и възторжено мълчи...
Като млада монахиня тръпне бяла трепетлика
и копнение, и радост блика в бистрия й шум.
Аз залюбих превъзмогнат ширината ведролика -
и по цветните килими от свенлива перуника
искам бавно да завия непознатия ми друм.
Искам слънчевата радост на безбрежията сини
и задъханите ласки на предутринния лъх;
и понесъл урагана на световните пустини,
искам кротко да почина в пъстроцветните градини
и да пия от виното на прохладния им дъх.
И да пия ненаситен, и да пия до забрава,
до мъчителна забрава, възбленувана жена!
И кат малка теменуга в къдрокитната дъбрава
искам кротко да задряма, искам всичко да забравя
под пируващия блясък на обилна светлина.
Твойта призрачна усмивка мойте трепети запали,
мойте трепети се раждат с непробудения ден,
Аз те търся и прехвъркам над пустините заспали,
аз те любя и ти пея непознати пасторали,
като бога превъзмогнат, като бога вдъхновен!
Сред подранилото утро бликат пролетни рулади
под лазурната безбрежност на широки небеса.
Тук наблизо и далеко по разстланите ливади -
и по китните дървета, и по цветните лампади -
някой пее и налива светла радост и роса.
Иван Вазов
Топли ветрове завяват,
бързо пукат ледовете
и далеч от нас се дяват
студовете, снеговете.
Планини зазеленяват,
поток шурти из морави,
небеса се заведряват,
зашумяват вси дъбрави.
Кукурякът си излязва
изпод новата тревица
и кокичето показва
чудно бяла си главица.
Птичетата ясно пеят
покрай бистричките вади
и тук-там си вече блеят
агънцата по ливади.
Пролет! Всичко е засмяно!
И деца отрано стаят
по полето разцъфтяно
да си пеят и играят.
Константин Величков
Весело е на сърцето,
ето дойде пролетта.
Слънце грее на небето,
вредом лей се светлостта.
По полето, по горите,
под небесний синий свод,
вредом гледат ми очите
радост светла, нов живот.
Между брегове засмени
тече бистрата вода,
по ливадите зелени
блеят рунтави стада.
По дърветата цъфнали
с миризливи цветове
птички красни са запяли
с най-приятни гласове.
Всичко мене на душата
сладко шепне да се смея,
като птичките в гората
да се радвам и да пея.
ПролетАлександър Вутимски
Ветрове, ветрове, ветрове,
дървесата залюшнати лудо,
като ручей размръзнал пробудихте
мойто снежно сърце, ветрове!
Весел блясък цъфти във очите ми.
- Всеки храст, всяка клонка трепти.
Нашироко звънят равнините
и дълбоко в земята тупти
едно бодро, огромно сърце.
Звънко слънце, нахлуй във колибите!
От просторния лъх ще загрибаме
с пълни шепи. Могъщи ръце
ще протегнем към мокрите плугове.
- Ето стъпки, лъчи, гласове.
Кой сега над просторните угари
тича луд и звъни, и зове?...
Ветрове, ветрове, ветрове,
дървесата залюшнати лудо,
като ручей размръзнал пробудихте
моето снежно сърце, ветрове!
Никола Вапцаров
Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе.
Приятелю, птиците чу ли?
Отвънка е пролет! Здравей!
Дори през бензинните пари,
през пласт от стоманни ята
тя иде. Вратите разтваряй
и бодър срещни пролетта.
Тя иде с реките, които
събират сребристия сняг,
тя идва със бой канонаден,
разбива простора мъглив.
Тя пита: "Стоиш ли на поста?
Не клюмна ли вече глава?"
И после те грабва и носи
на своите светли крила.
В очите ти пламват пожари,
кръвта ти немирно шуми.
Пред тебе светът се разтваря,
разтварят се слънчеви дни.
Ти имаш любима? – Обичай!
Ти вярваш в живота? – Добре!
Подай си ръката челична –
отвънка е пролет! Здравей!
Дамян Дамянов
Пак ухае на цвят, пак на пролет ухае.
Здрасти, свят-необят, сбран във малката стая!
Здрасти, кипнал, студен, умен, тъп и безумен!
Днеска целия ден ще те правя на думи.
Нощес цялата нощ пак над теб ще се блъскам –
От ръждив, грозен, лош – нов дано те излъскам.
Дано пак заблестиш чист, какъвто си всъщност –
Меч, излят от мечти, погрознял само външно.
Пак ухае на цвят, на живот пак ухае!
Добро утро, крилат, мигновен и безкраен
Ден под синия свод! Ден голям, добро утро!
Пък дано с теб, Живот, си го кажем и утре.
Към пролеттаНиколай Лилиев
Ти люлееш целий мир
и приспиваш снеговете,
лъчезарно слънце свети
над избистрената шир —
ти люлееш целий мир
и приспиваш снеговете.
Озаряваш нежний цвят
на обкитените клони,
твоята десница рони
мир и светла благодат —
ти даряваш нежний цвят
на обкитените клони.
И тъчеш на вихрен стан
своето ефирно рухо,
тули се полето глухо
в ласките на твоя блян —
ти тъчеш на вихрен стан
своето ефирно рухо.
И живееш всяка смърт,
всеки устрем на потока,
твойта сянка модроока
бди от ведросиня твърд —
ти живееш всяка смърт,
всеки устрем на потока.
И пробуждаш в младий дух
първите надежди бели,
към незнайните предели
устреляваш своя слух —
ти пробуждаш в младий дух
първите надежди бели.
Кротна бисерна роса,
твоите цветя полива,
ти летиш всегда щастлива
към всеблаги небеса —
кротка бисерна роса
твоите цветя полива.
Васил Попович
Пролет мила, животворна!
Колко хубава си ти
и засмяна, благотворна,
пълна с дражест, с красоти!
Зимний сняг се разтопява,
гинат гъстите мъгли,
воздухът се разтворява
и се пълни с миризми.
Чудно, топло, слънце ясно...
целий свят се весели;
по нивята полугласно
там тревата шумоли.
По горите хор от птички
чуруликат у зора,
а пък стадото овчички
хрупа росната трева.
И овчаря с свойта свирка
ги подкарва да пасат;
тук там си ягне припка
и се радва на тоз свят.
Из тревата се подава
златовидний минзифар
и с роса се услаждава,
и се храни с Божий дар.
Гледам, душа пресний воздух,
благославям туй време,
гдето Бог след зимний отдих,
праща пролет в тез денйе.
Цанко Церковски
Теменужке,
мило цвете,
дай си, дружке,
листовцете.
И стълбцето,
и цветеца,
и челцето,
и венчеца.
Дай да ти се
полюбувам,
да те сладко
поцелувам!
http://www.youtube.com/watch?v=70gPX5KTRNY - Пролет
http://www.youtube.com/watch?v=PWJ3bdcntoM&feature=related
Тагове:
Слънчеви усмивки!
Нека тази пролет да донесе повече свежест в ежедневието и нежност в душите ни!!
В пролетта - градина,
черешова градина.
А сред градината - череша,
и на върха й - първата череша зачервена
(твоята усмивка)!)…
Отвъд стобора - път ,
градини - много, и череши - много,
отсам стобора - аз, глупачката, сама,
заключена, щастлива -
и все пак -
туй бе мойта първа пролет,
и първата градина в нея,
а на върха - една черешка-обещание:
твоята усмивка
22.03.2010 18:49
24.03.2010 15:27
llllllllllllllllllllllllllllllllllllllooooooooooooooooooooooooooooooovvvvvvvvvvvvvvvvvvvvvvvveeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeee
26.02.2011 14:46
13.03.2011 12:03
14.03.2011 15:06
В пролетта - градина,
черешова градина.
А сред градината - череша,
и на върха й - първата череша зачервена
(твоята усмивка)!)…
Отвъд стобора - път ,
градини - много, и череши - много,
отсам стобора - аз, глупачката, сама,
заключена, щастлива -
и все пак -
туй бе мойта първа пролет,
и първата градина в нея,
а на върха - една черешка-обещание:
твоята усмивкацитирай
14.03.2011 15:07
15.03.2011 12:32
Цъфтят много цветя.
Идват щъркелите,лястовички и други полетни птицки.
от: нелина от 3 г клас
21.03.2011 15:30
22.03.2011 13:25
А пролетта е далече.
Като подлъжеш кокичето - то ще загине.
Но въпреки всичко поздравявам рано събудилите се.
Тяхно е бъдещето.
Поздрави!
20.03.2012 19:05
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com