2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Преди малко приключи заключителното предаване на кампанията „Голямото четене” на което стана известен любимият роман на българските читатели...Неговият автор е патриархът на българската литература Иван Вазов, а романът е „Под игото”.
Споделеното от проф. Андрей Пантев за романа:
„Признавам, че „Под игото” на младини ми изглеждаше прекалено патетичен, наивен и примитивен. След толкова жизнени напластявания и при цялата ми резерва към понятието „най”, намирам че този роман трябва да бъде четен не като назидание, а като потребност да разбереш една епопея, защото всеки народ има изначална епопея, с която оправдава причините за своето съществуване. Бойчо Огнянов е именно тази личностна бленда, където мечът и евангелието са основните фактори в това, което условно наричаме българско националноосвободително движение. Той е и Екзарх и Караджата. Той е духовен човек, той е чувствителен човек, болезнено уязвим човек, той е свидетелство, че повечето наши герои-мъченици, да не кажа – всички, са умирали в пълна самота, умирали са може би, без да се правя на пророк, с едно угнетяващо съмнение, че си отиват мърцина. Че едва ли ще бъдат забелязани, едва ли ще бъдат запомнени, едва ли ще бъдат споменавани някога.
Какво има в „Под игото”? ... Има всичко: предателство, мерзост, грозота, величие, любов, самота, омерзение. Самото понятие „Под игото”, най-напред внушава емоция. Не че са били толкова бедни нашите прадеди. Не че непрекъснато са ги клали, палели и мъчили – а са усещали едно тягосно състояние, че зависят от други, които исторически, а може би и културно, не са по-високо от тях.
Вероятно знаете, че най-напред „Под игото” излиза като отделно книжно тяло в Англия, като притурки на вестник. Това е още едно свидетелство за значимостта на този роман. Не като признание и репутация в чужбина, а защото той е освободен от тази сладникава атмосфера, в която всички са само герои, рицари, или чудовища. Тази многопластовост в „Под игото” е първата индикация за великото и вечното изкуство и затова романът – дано да не ви прозвучи патетично – е безсмъртен. „Под игото” е начало, взрив и в същото време – връх. И затова, като че ли, тази книга остава вечна не само като четиво в учебниците, а вечна като идея, метод и коридор да разберем себе си.”
22.03.2009 23:18
на Захарий Стоянов.
За Иван Вазов http://www.youtube.com/watch?v=A7cdJ0fNDi8&feature=related
Ако се четеше от любов към самото четене, спорове нямаше да има.
Защото и другите в класацията "Време разделно" от Антон Дончев, "Тютюн" от Димитър Димов и "Железният светилник" от Димитър Талев са също мои любими книги, препрочетени поне по 10 пъти.
Трудно е да се определи - българските класици са ненадминати, всеки сам по себе си.
Труден, но много достоен избор!
Поздрав!
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com