Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
26.04.2009 00:12 -
Изучаване на български език в училище
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4611 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 26.04.2009 00:36
Прочетен: 4611 Коментари: 14 Гласове:
0
Последна промяна: 26.04.2009 00:36
Искат да отменят
Българския Език като
задължителен, т.е. държавата ни
няма да изисква от гражданите си
да знаят граматични и
пунктоационни правила. Той пак
ще се изучава, но няма да се
изисква. "Няма държава, която
да не изисква от гражданите си,
които са минали българско
обучение, да не знаят книжовен
език. Няма значение турци, роми,
африканци, араби. Щом са граждани
не трябва да се съобразяват със
законите и правилата на
държавата, в която имат
гражданство..."
Това е предложено от
председателя на Комисията по
образованието и науката
господин Лютви Местан (по
народност турчин)! На 20 март е
прието на първо четене без
възражение. Защо не е казано по
новините никой си няма и на
представа.
Апелирам всички, които имат
българско самосъзнание да
подпишат петицията, защото иначе
от България скоро няма да остане
и следа. Това е скандално и не
бива да се остави така.
На подолу посоченият електронен
адрес можете да подкрепите
българскив език.
http://www.bgpetition.com/knijoven-balgarski/index.html
izprati go na vsi4ki abonati
Петя Димитрова
Агенция АБИОНС - ПР / връзки с
обществеността/ консултации,
стратегии, програми
0887 424 024
Българския Език като
задължителен, т.е. държавата ни
няма да изисква от гражданите си
да знаят граматични и
пунктоационни правила. Той пак
ще се изучава, но няма да се
изисква. "Няма държава, която
да не изисква от гражданите си,
които са минали българско
обучение, да не знаят книжовен
език. Няма значение турци, роми,
африканци, араби. Щом са граждани
не трябва да се съобразяват със
законите и правилата на
държавата, в която имат
гражданство..."
Това е предложено от
председателя на Комисията по
образованието и науката
господин Лютви Местан (по
народност турчин)! На 20 март е
прието на първо четене без
възражение. Защо не е казано по
новините никой си няма и на
представа.
Апелирам всички, които имат
българско самосъзнание да
подпишат петицията, защото иначе
от България скоро няма да остане
и следа. Това е скандално и не
бива да се остави така.
На подолу посоченият електронен
адрес можете да подкрепите
българскив език.
http://www.bgpetition.com/knijoven-balgarski/index.html
izprati go na vsi4ki abonati
Петя Димитрова
Агенция АБИОНС - ПР / връзки с
обществеността/ консултации,
стратегии, програми
0887 424 024
Родната реч
Д-ру Ив. Д. Шишманову
Обичам те, българска реч,
звук сладък, най-мил в звуковете,
ту арфа звънлива, ту меч
на майстор художник в ръцете.
Обичам те, роден язик,
ту гъвкав, ту твърд, като камен
елмазен, жив израз и клик
на мисъл, на блян, на дух пламен;
язик за песнй и за бран,
язик, сечиво благородно,
от твойта съм сладост пиян
как лейш се, звучиш ти свободно!
Как твойта хармонья плени
слуха, о реч мощна, напета,
в песнйте на наште жени,
в крилатия стих на поета!
цитирайД-ру Ив. Д. Шишманову
Обичам те, българска реч,
звук сладък, най-мил в звуковете,
ту арфа звънлива, ту меч
на майстор художник в ръцете.
Обичам те, роден язик,
ту гъвкав, ту твърд, като камен
елмазен, жив израз и клик
на мисъл, на блян, на дух пламен;
язик за песнй и за бран,
язик, сечиво благородно,
от твойта съм сладост пиян
как лейш се, звучиш ти свободно!
Как твойта хармонья плени
слуха, о реч мощна, напета,
в песнйте на наште жени,
в крилатия стих на поета!
Българският език
Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.
Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?
Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?
Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!
Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!
Тъй слушам сè, откак съм на света!
Сè туй ругателство ужасно, модно,
сè тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.
Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;
ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.
Пловдив, 1883
Написано в ответ на единодушните почти тогава твърдения за грубост и немузикалност на нашия език, твърдения, давани от чужденците, като пишеха за нова България, в това число и русите. В хармония с тях повтаряха това и самите българи! (Б.а.)
Електронно списание LiterNet, 12.06.2004, №6 (55)
цитирайЕзик свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.
Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?
Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?
Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!
Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!
Тъй слушам сè, откак съм на света!
Сè туй ругателство ужасно, модно,
сè тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.
Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;
ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.
Пловдив, 1883
Написано в ответ на единодушните почти тогава твърдения за грубост и немузикалност на нашия език, твърдения, давани от чужденците, като пишеха за нова България, в това число и русите. В хармония с тях повтаряха това и самите българи! (Б.а.)
Електронно списание LiterNet, 12.06.2004, №6 (55)
Незадължителност на езика означава незадължителност на законите.
Безочливи наглеци!
цитирайБезочливи наглеци!
Език свещен на моите деди
21.02.2008 | Катерина Тосева
news.bg
Познаваме ли добре майчиния си език? Не. А езикът е един от най-важните белези на нацията. За поредна година в страните-членки на ЕС и в главната квартира на ЮНЕСКО ще бъде отбелязан Международният ден на майчиния език.
За първи път се чества през 2000 г. с идеята да спомогне за опазването на езиковото и културно многообразие по света.
В кратък материал е непосилно да се споменат дори най-важните моменти от вековното развитие на българския език. Без претенции за изчерпателност и без стремеж за излишно възвеличаване ще обърнем поглед назад, за да имаме сили достойно да гледаме напред. Където без майчин език, думи като "Нация" и "Родина" губят смисъла си.
Не веднъж през изминалите векове българите са се обръщали към чужд език, като по-богат, по-звучен и по-красив. Преди 125 години патриархът на българската литература Иван Вазов създава стихотворението си "Българският език" и отбелязва:
"Написано в ответ на единодушните почти тогава твърдения за грубост и немузикалност на нашия език, твърдения, давани от чужденците, като пишеха за нова България, в това число и русите. В хармония с тях повтаряха това и самите българи!"
Може би и днес наблюдаваме подобно отношение и пренебрежение към родния език?...
НО!
Първият славянски книжовен език е старобългарският. Той е и един от първите книжовни езици на Стария континент.
Днес наследникът му със своята 11-вековна история обогатява европейското културно пространство и е един от 23-те официални езика на ЕС.
За първи път евангелски текстове са преведени на "несвещен" език (различен от старогръцки, латински и староеврейски).
Няколко века старобългарският език е всъщност международен книжовен език за редица народи в Югоизточна Европа.
България се налага като културен център за славянския свят, а езикът й се възприема като книжовен и държавен от други страни в Източна Европа и на Балканите /Влахия и Молдова/.
Изграждането на книжовните руски и сръбски езици е силно повлияно и подпомогнато от старобългарския. Покръстването на Киевска Русия през 988 г. и приемането на християнството там става с български книги.
Руският фонетичен вариант на среднобългарския език от епохата на Втората българска държава, пренесен в Киевска Русия, и до днес е език на православните църковни богослужения в много славянски държави и е общ църковен език.
В освободителните борби на народа ни българският език изиграва решаваща роля, заема централно място по време на Възраждането и е един от факторите при възникването на българската нация.
Бегъл поглед
Книжовният език възниква върху основата на диалектните говори, но се отличава с много по-голямо богатство.
Старобългарският книжовен език възниква със създаването на славянската писменост и е предшестван от дописмения период, по време на който прабългарския и праславянския език все още определят двете групи в държавата.
Първоначално езикът е свързан главно с обслужването на новата религия - християнството.
Много бързо обаче той надраства чисто култовата си роля и се утвърждава като важен фактор в културния и административния живот на държавата.
Развитието на старобългарския книжовен език минава през три периода, като последният /XV- средата на XVIII век/, който съществува в три варианта: традиционен, черковнославянски и език на домакинската книжнина, е преходен период от донационалния към националния книжовен език.
Като първа проява на оформящия се съвременен български език изследователите посочват "История славянобългарская"на Паисий Хилендарски.
"Рибният буквар" на д-р Петър Берон бележи началото на утвърждаващата се народната основа.
След Кримската война се разгръща въпросът кои точно народни говори да залегнат в основата на книжовния език.
Освобождението бележи четвърти важен период, характеризиращ се с налагането на единни езикови норми.
Развитието и реформирането на българския език продължава и през следващия век, за да бъде сега това, което е. Езиковедите могат да кажат в какво състояние е днес той.
* Без да се пренебрегва значението на прабългарската и праславянската говорима реч, материалът фокусира вниманието си върху КНИЖОВНИЯ език, поради което не се говори и за диалектите- а те са основата за формирането на българския език днес.
http://www.pravoslavie.bg/content/view/9205/62/
цитирай21.02.2008 | Катерина Тосева
news.bg
Познаваме ли добре майчиния си език? Не. А езикът е един от най-важните белези на нацията. За поредна година в страните-членки на ЕС и в главната квартира на ЮНЕСКО ще бъде отбелязан Международният ден на майчиния език.
За първи път се чества през 2000 г. с идеята да спомогне за опазването на езиковото и културно многообразие по света.
В кратък материал е непосилно да се споменат дори най-важните моменти от вековното развитие на българския език. Без претенции за изчерпателност и без стремеж за излишно възвеличаване ще обърнем поглед назад, за да имаме сили достойно да гледаме напред. Където без майчин език, думи като "Нация" и "Родина" губят смисъла си.
Не веднъж през изминалите векове българите са се обръщали към чужд език, като по-богат, по-звучен и по-красив. Преди 125 години патриархът на българската литература Иван Вазов създава стихотворението си "Българският език" и отбелязва:
"Написано в ответ на единодушните почти тогава твърдения за грубост и немузикалност на нашия език, твърдения, давани от чужденците, като пишеха за нова България, в това число и русите. В хармония с тях повтаряха това и самите българи!"
Може би и днес наблюдаваме подобно отношение и пренебрежение към родния език?...
НО!
Първият славянски книжовен език е старобългарският. Той е и един от първите книжовни езици на Стария континент.
Днес наследникът му със своята 11-вековна история обогатява европейското културно пространство и е един от 23-те официални езика на ЕС.
За първи път евангелски текстове са преведени на "несвещен" език (различен от старогръцки, латински и староеврейски).
Няколко века старобългарският език е всъщност международен книжовен език за редица народи в Югоизточна Европа.
България се налага като културен център за славянския свят, а езикът й се възприема като книжовен и държавен от други страни в Източна Европа и на Балканите /Влахия и Молдова/.
Изграждането на книжовните руски и сръбски езици е силно повлияно и подпомогнато от старобългарския. Покръстването на Киевска Русия през 988 г. и приемането на християнството там става с български книги.
Руският фонетичен вариант на среднобългарския език от епохата на Втората българска държава, пренесен в Киевска Русия, и до днес е език на православните църковни богослужения в много славянски държави и е общ църковен език.
В освободителните борби на народа ни българският език изиграва решаваща роля, заема централно място по време на Възраждането и е един от факторите при възникването на българската нация.
Бегъл поглед
Книжовният език възниква върху основата на диалектните говори, но се отличава с много по-голямо богатство.
Старобългарският книжовен език възниква със създаването на славянската писменост и е предшестван от дописмения период, по време на който прабългарския и праславянския език все още определят двете групи в държавата.
Първоначално езикът е свързан главно с обслужването на новата религия - християнството.
Много бързо обаче той надраства чисто култовата си роля и се утвърждава като важен фактор в културния и административния живот на държавата.
Развитието на старобългарския книжовен език минава през три периода, като последният /XV- средата на XVIII век/, който съществува в три варианта: традиционен, черковнославянски и език на домакинската книжнина, е преходен период от донационалния към националния книжовен език.
Като първа проява на оформящия се съвременен български език изследователите посочват "История славянобългарская"на Паисий Хилендарски.
"Рибният буквар" на д-р Петър Берон бележи началото на утвърждаващата се народната основа.
След Кримската война се разгръща въпросът кои точно народни говори да залегнат в основата на книжовния език.
Освобождението бележи четвърти важен период, характеризиращ се с налагането на единни езикови норми.
Развитието и реформирането на българския език продължава и през следващия век, за да бъде сега това, което е. Езиковедите могат да кажат в какво състояние е днес той.
* Без да се пренебрегва значението на прабългарската и праславянската говорима реч, материалът фокусира вниманието си върху КНИЖОВНИЯ език, поради което не се говори и за диалектите- а те са основата за формирането на българския език днес.
http://www.pravoslavie.bg/content/view/9205/62/
Внасянето на закона е сигурен знак за вакум в управлението на страната. Ако не бъде потърсена сметка на внеслите го, държавата трябва да смени незабавно тези които са узурпирали властт и явно работят против държавата.
цитирайПодписах!
цитирайПоздрави!
цитирайче може да е истина.
не мога да допусна,
че може да е истина!!!!!
ЩО ЗА АБСУРД? МАЙ НЕ СМЕ ЖИВИ И ТОВА Е АДЪТ?!! ТАКАВА ФАНТАСМАГОРИЯ НЕ Е РЕАЛНА!!!
цитирайне мога да допусна,
че може да е истина!!!!!
ЩО ЗА АБСУРД? МАЙ НЕ СМЕ ЖИВИ И ТОВА Е АДЪТ?!! ТАКАВА ФАНТАСМАГОРИЯ НЕ Е РЕАЛНА!!!
Вече коментирах в блога на kalbotobg и не искам да се повтарям.
Само ще добавя, че с българският език и православието оцеляхме през вековете на ТУРСКОТО РОБСТВОТО!
цитирайСамо ще добавя, че с българският език и православието оцеляхме през вековете на ТУРСКОТО РОБСТВОТО!
Не мога да повярвам, че това е истина. Преди дни го научих и все още не ми се иска да го вярвам. Това е подигравка и абсурд. Кога ще кажем "стига" ??
цитирайТези, които ще го гласуват, ще трябва първо да се запюят в огледалото.
цитирай
12.
tota -
vmir,kalbotobg,helios, anchevski ,ddima,bestregards,slavuncho, edinstvena, optimum2,
29.04.2009 21:24
29.04.2009 21:24
Благодаря Ви за ясно изразената позиция в подкрепа на българския език. Все още не съм изгубила надежда, че има истински българи, които знаят каква е ролята и значението на езика за народността ни и ще направят това, което е потребно .Българският Език трябва да е задължителен и гражданите на България трябва да знаят граматичните и пунктоационните правила, защото отново благодарение и на него ще оцелеем във времето. Нека продължаваме да подкрепяме нашия роден, звучен език!!
цитирай
13.
анонимен -
Добър ден
30.04.2009 12:36
30.04.2009 12:36
Неграмотността е толкова голяма, че няма значение какъв е езика.
Освен, че не могат да прочетат текста - не могат и да го осмислят.
---
Подкрепям българския език.
цитирайОсвен, че не могат да прочетат текста - не могат и да го осмислят.
---
Подкрепям българския език.
14.
анонимен -
стара новина :)
01.05.2009 21:39
01.05.2009 21:39
Дали на някого му направи впечатление, че предложението за отпадане на задължителността на изучаване на БЕ е с дата 25.01.08г? А петицията е факт също от тогава. След това, в приетите поправки в закона за науката и образованието, чл.16 ал.4 си остана, тези поправки са обнародвани в ДВ бр50 от 30.05.08г.
Разбира се, това че не се прие тихомълком предложената велика глупост си е заслуга на всички тези хора, които не останаха безразлични по въпроса, а също и на тази петиция. Сега доколкото разбирам, се предлага приемането на напълно нов закон за науката и образованието, но в този му нов вид не се споменава за отпадане на задължителността на изучаване на БЕ.. И все пак е добре да се държим информирани...
цитирайРазбира се, това че не се прие тихомълком предложената велика глупост си е заслуга на всички тези хора, които не останаха безразлични по въпроса, а също и на тази петиция. Сега доколкото разбирам, се предлага приемането на напълно нов закон за науката и образованието, но в този му нов вид не се споменава за отпадане на задължителността на изучаване на БЕ.. И все пак е добре да се държим информирани...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 70667
Блогрол
1. Влиянието
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com