Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.05.2009 14:29 - ПОЕЗИЯТА – МОЯТ ЖИВОТ
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3919 Коментари: 8 Гласове:
1

Последна промяна: 12.06.2011 19:48


                                                     Борис Христов „Поетът е една оголена, подвижна рана,
поезията е страдание и вик сред океана”.
  Борис Кирилов Христов е роден на 14.08.1945 г. в Крапец, Пернишко. Завършва гимназия в Перник (1963) и българска филология във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” (1970). Работи като учител (Перник, 1971-72), журналист и редактор в Студия за игрални филми, литературния алманах “Струма” и сп. “Феникс”. Автор е на книгите “Вечерен тромпет” (1977; 1979), “Честен кръст” (1982), “Бащата на яйцето” (1987), “Сляпото куче. Долината на обувките” (1990), “Думи и графити” (1991; 2002), “Крилете на вестителя” (1991), “Смъртни петна” (1991), “Думи върху други думи” (1992), “Вечерен тромпет. Честен кръст” (2000), “Поезия” (2004), както и на множество сценарии за игрални, документални и анимационни филми. Негови стихове са преведени на английски, немски, руски, италиански и други езици. Съставител е на редица сборници и антологии, сред които “Български разкази на ХХ век” (1995), “Народни писмена” (1995), “Веда Словена” (1998) и много други. Носител на Голямата награда на СУ “Св. Климент Охридски” (2000).

  СВАТБАТА НА МАМА
Борис Христов

Слезе от хълма и тръгна нанякъде -
потъна баща ми в тревите зелени.
Вече двайсет години аз го очаквам
и от двайсет години мама се жени.
Самотни и тъжни дохождат мъжете -
причесани меко, с походки красиви.
Говорят, сами си предлагат ръцете.
А тя и не иска да знае. Щастлива
излиза навън и се рови из двора,
ходи донякъде - с мляко се връща,
сяда на прага, с тишината говори...
Откакто я помня, все си е същата.
  Но някой ден ще пристигне жениха
и ще приседнеме в стаята трима.
Тихо ще вият кларнетите, тихо
ще бъде в душите ни - ще мълчиме.
Трохите той ще реди, тя ще го гледа.
Най-после ще заговорят за здравето.
Ще оживее нашата къщица бедна,
ще си тръгна тогава - ще ги оставя.
Ще поплаче на прага моята майка
и ще си легне бавно в нощта
до кроткото рамо на непознатия
и до сърцето на мъртвия ми баща.
 
  „Всъщност съдбата на вдовицата, вдовишката участ е сред темите в лириката на Борис Христов. От "Графика" тази тема преминава и прелива в следващото стихотворение "Сватбата на мама" - едно от най-хубавите, проникновени философски и представителни стихотворения по темата в българската литература въобще. Стихотворението покорява със своята синовност и човечност, със способността на лирическия герой да разбере живота в цялата му дълбочина и сложност, да прозре и прости, да оправдае и да се примири, защото животът иска своето. Всичко това е свързано с изконни човешки болки, драматизъм, страдание, за което са необходими обич и характер. Защото животът в края на краищата е по-силен от всичко, от всякакъв субективизъм. И колко сила е нужна, колко синовно благородство, за да приемеш новия човек до майката вдовица, вместо отишлия си баща. Поетичната атмосфера е красива, философските внушения са постигнати и чрез музиката на стиховете. В това стихотворение, от една страна, е уважението към паметта на бащата, а от другата страна на везната е синовното благородно разбиране за естеството на живота, защото трябва да си синовно щедър. Някак си многозвучни са усещанията и внушенията от философската мъдрост и позиция на лирическия герой. Да разбереш, да оправдаеш и да простиш - това е синовната философия на лирическия герой в случая.”
 
Иванов, Н. Борис Христов /Поетът, който следва да получи наградата” http://liternet.bg/publish2/nivanov/podrezhdane/b_hristov.htm     http://www.youtube.com/watch?v=Z0QUs8rqkAY&feature=related http://www.youtube.com/watch?v=n1L8kIh0qOQ&feature=related   „Как ме дърпаха къпини, как животът ме въртя
и на тридесет години колко тегоби видях!”
                                                    Борис Христов    




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tota - Ветре, клех те.... Лили Иванова
05.05.2009 14:56
http://www.youtube.com/watch?v=4qtlmwriQqQ
цитирай
2. angelstih - :)
05.05.2009 19:04
Поздравявам те за темата, тота! Борис Христов е сред малкото поети, които успяват да вплетат магия в думите. Знам огромна част от нещата му наизуст и до днес не спирам да се удивявам каква огромна въздействаща сила има скрита в тях. Доколкото знам, след "Думи върху други думи", която е една чудесна книга с миниатюри на автора, той не е издавал нищо (като не вземаме предвид преиздаваните му книги) и дано някога престъпи думата си, да спре да пише, дадена в поемата "Честен кръст".
Поздрави :))
цитирай
3. troha - Радвам се на срещата ни!
08.05.2009 23:00
Виждам една задълбочена личност, чиито предпочитания са ми близки.
цитирай
4. tota - troha
16.05.2009 19:59
Благодаря! Ще ми бъде приятно общуването тук да е взаимно и обогатяващо!! Всичко най-добро!
цитирай
5. tota - angelstih
16.05.2009 20:04
Благодаря за хубавите думи! За първи път се докоснах до лириката на Борис Христов чрез "СВАТБАТА НА МАМА ". Особено ме впечатлиха последните стихове
"Ще поплаче на прага моята майка
и ще си легне бавно в нощта
до кроткото рамо на непознатия
и до сърцето на мъртвия ми баща."
Много силни думи за всеотдайността на майката и болката в душата й...
цитирай
6. tota - Връчиха Орфеев венец на Борис Христов
31.05.2009 08:47
http://news.plovdiv24.com/92798.html
Заслужена награда! Честито!!
цитирай
7. tota - ВЕЧЕРЕН ТРОМПЕТ
31.05.2009 08:52
ВЕЧЕРЕН ТРОМПЕТ

Борис Христов

Върти ни живота под жаркото слънце
и трием нозе от горещия камък...
Но щом вечерта от небето се спусне,
ще взема тромпета и ще седна на прага.

Стига край тия стени съм се лутал
като звън на пробита камбана.
Трябва да свиря, трябва да срутя
тишината - само викът да остане.

Искам да гръмне горещия вятър
и докрай да отвори вратите.
Искам да тръгне отново земята
след кръстоносния марш на щурците.

Искам бодливата тел пред дома ви
с моята песен да скъсам.
Искам съседа, който се прави
на глух, да възвърне слуха си.

Искам да върже своите пръсти
крадецът, сърце да си купи пазача.
Искам да капна от моите сълзи
в окото, което ръждясва.

Искам отново при нас да се върне
панаирът - прахта да издуха.
Искам от смях да умре и от гъдел
този, който умира от скука.

Искам над мъртвите като на стража
до сутринта да стоиме.
Искам на всички заспали да кажа,
че има време да се наспиме...

Трябва да свиря в глухата вечер,
докато не дочуя към мене да иде
гласът на хиляда тромпета далечни.
Или на някой архангел невидим.

САМОТНИЯТ ЧОВЕК

Борис Христов

Той има белег на челото си и сяда винаги на края.
Дори когато е висок, самотният човек е малък.

Събира билки или пък с теслицата на спомените дяла,
остане ли без работа - и мъкне вехтото си одеяло.

Глава на кон в полето свети и самотният човек отива
да я погледа просто - не че иска тя да бъде с грива.

Докато другите крещят или говорят за изкуство,
самотният човек на масата лови мухите и ги пуска.

Но ако пише стихове, той непременно ще остави
една сълза в очите или драскотина в паметта ви...

Той има дом и топла супа, но е толкова затворен
животът му, изхвърлен като каса в дъното на коридора.

И тоя дом да се обърне с керемидите надолу,
той може пепел да яде, но няма да се моли.

В какъв ли огън е горял и под каква ютия -
за да научиш, трябва много вино с него да изпиеш...

Тъй както си върви с петно на ризата си чиста,
самотният човек в тълпата се изгубва изведнъж като мънисто.

В едната си ръка той носи книга за душата болна,
а с другата самотният човек въженце стиска в джоба.

цитирай
8. анонимен - Хубаво е да си припомним качеств...
31.03.2012 18:29
Хубаво е да си припомним качественна поезия,а не като тази на ,,световно"ниво,която се публикува на килограм всеки ден в блога.И се облизва и възхвалява от едни и същи помежду си.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6934937
Постинги: 1178
Коментари: 16082
Гласове: 57788
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930