Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
26.07.2009 20:39 -
Брадвата да сече на едно място
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1806 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.07.2009 21:44
Прочетен: 1806 Коментари: 0 Гласове:
7
Последна промяна: 26.07.2009 21:44
Дядовият изпит / продължение/
/ откъс от книгата „Приказките на дядо и силата на баба” от Иван Влайков** Много често ги отвеждах в градината, избирах някое позасъхнало дърво и им казвах: „Сега ще ви изпитам!” Задавах им различни трудности. Казвах им: „ В живота няма само лесно!” Скупчваха се край мене , а аз слагах до дънера на дървото голямата брадва. Зная , че е доста тежка за децата , пък и остра. Казвах им: „Ха сега да ви видя какви юнаци сте и какви хора ще станете, когато пораснете. Защото, който ще става човек, от малък се познава. Сега трябва с три удара на брадвата да отсечете дървото!” Вкупом ми отговарят: „Това не може да стане с три удара на брадвата!” -Казвам ви отново, зная, че не може. Но вие опитайте, може и да стане. Случвало ми се е, гледам една работа е вече умряла, ама тя вземе да живне. Никой не знае! Започват един след друг. Гледам, първи хваща брадвата тарторът им. Наперено хваща брадвата. Поглежда другарчетата си: «Вижте ме кой съм!» Измерва с поглед дървото , все едно казва като нас, по-големите: «Сега ще ти драмезгам майката!» Не казва това, но се подразбира. Сетне си плюва на ръцете, защото е гледал как правят дядо му и баща му. Хваща здраво и замахва. Останалите гледат, та и те да го направят, кога им дойде редът. Когато и последният нанася своите три удара, дървото все така си стърчи и не е отсечено. Всички се скупчват отново край мене. Някои са прави, други са седнали на тревата. Гледат как суча мустаци и искат да отгатнат дали съм доволен или не. Като ги гледам, разбирам кои ще станат човеци, кои – не. Казвам им, каквото трябва да кажа. - Ти, Данчо, много слабо удряш! Трябва повече да се храниш , да заякнат кръстът и ръцете ти. Виж каква хърба си! Повече мръвка хапвай! - Ти, Митьо, си як, ама дървото се събаря не само със сила, но и с чалъм. - Злати, и ти яко удряш. Гледам майсторски въртиш брадвата. Не се плашиш. Тъй ще е и в живот. Някой път ще те подгонват, ама няма да се даваш и туй то! На дяда си мязаш, щото баща ти му дай да прави хубава халва. - Ти, Станчо, на кого си се метнал? Сигурно на дядо си. Той много пуши и все се оглежда. Такъв беше и по време на войната. Не че е лош човекът. Казвах му: „Не се оглеждай нагоре, куршумът такива търси и намира!” Ти, момче блъскай яко и ще станеш човек. - Ти, Иване, сечеш ей така, колкото да отбиеш. Не влагаш сърце. Сигурно си мислиш, че това е лесна работа. Ама не е. И тази работа си иска своя майсторлък! И така един по един, един след друг ги хваля и укорявам. Те слушат и си мисля, че попиват това, което им казвам. Продължавам: „ А иначе, всички сте от един дол дренки. За сега не ставате за работа. Виждате, че това не е като да си играете на чилик. Но идва време, когато трябва да се научите брадвата ви да сече на едно място. Засега не става. Пък и не си помагате с дух. В него е силата. Сега ще ви покажа как се прави.” Ставам. Бавно и внимателно взимам брадвата. Гледам за късо време дървото и замахвам. От гърдите ми излиза едно”ха”! И така при всеки удар. А брадвата удряше все на едно място. - Видяхте ли? Така трябва да сечете. Ама да ви кажа – с гледане не става! То и кучето ме гледа как дера агнето, но касапин не може да стане. И на друго ще ви науча, че човеци да станете. Живот дълъг пред вас е, трябва да се мисли и да се знае. Тъй с годините продължавах да ги гледам. От деца станаха големички изпървен, после като минаха и през казармата, гледам ги вече се перчат ергенаши. Че закачат и момите. Винаги исках да знам кой как я кара и до къде е стигнал. Знаех си: тези на които брадвата сечеше на едно място, станаха човеци, че и майстори. Дом направиха, деца отчуваха. Колчем минаваха през нас и ако съм седнал на моята сш пейчица ,се спират и ме заговарят, и все си спомнят за брадвата и как съм ги учил брадвата им да сече на едно място. Питам ги: „А, сега вие казвате ли на вашите деца как да секат?” А те ми отвръщат: „ Бе, казваме ние , но кай да те слуша. Правят, каквото си знаят.Повече бъркат, та ги потупваме по някой път!” - Тъй тъй! – казвам. – Менят се времената. Ако не вие, животът ще ги научи! Когато минаха години, един писател майстор на късия разказ, ни каза: „ Копайте на едно място и все ще намерите вода . А вие какво правите: тук копнете, там ровнете и накрая нищо не излиза. Не се намира лесно слово , което да храни душата. Трябва да се търси.”Тогава си спомних за брадвата на дядо. **Влайков Иван Приказките на дядо и силата на баба, Изд. Възрожденците, П, 2008 „ Чух и записах приказките на дядо за нещата от живота и за силата на баба. Знайно е, че миналото не може да се драматизира или да се идеализира, то е такова, каквото е било. Дядовото поколение, родено по време на робството е видяло изгрева на свободата. Почувствало е силата на Съединението. Участвало е в победни войни и загубило войни, които довеждали страната ни до катастрофи. Но през цялото време на своя живот това поколение е съзиждало родината ни с дарбите си и с нравствените си устои. На нас, техните потомци, не ни остава нищо друго освен да се учим от най-доброто, което ще помогне на България не само да оцелее, но и да бъде първа в света със силата на своя дух, достойнство и дарования.” Иван Влайков
/ откъс от книгата „Приказките на дядо и силата на баба” от Иван Влайков** Много често ги отвеждах в градината, избирах някое позасъхнало дърво и им казвах: „Сега ще ви изпитам!” Задавах им различни трудности. Казвах им: „ В живота няма само лесно!” Скупчваха се край мене , а аз слагах до дънера на дървото голямата брадва. Зная , че е доста тежка за децата , пък и остра. Казвах им: „Ха сега да ви видя какви юнаци сте и какви хора ще станете, когато пораснете. Защото, който ще става човек, от малък се познава. Сега трябва с три удара на брадвата да отсечете дървото!” Вкупом ми отговарят: „Това не може да стане с три удара на брадвата!” -Казвам ви отново, зная, че не може. Но вие опитайте, може и да стане. Случвало ми се е, гледам една работа е вече умряла, ама тя вземе да живне. Никой не знае! Започват един след друг. Гледам, първи хваща брадвата тарторът им. Наперено хваща брадвата. Поглежда другарчетата си: «Вижте ме кой съм!» Измерва с поглед дървото , все едно казва като нас, по-големите: «Сега ще ти драмезгам майката!» Не казва това, но се подразбира. Сетне си плюва на ръцете, защото е гледал как правят дядо му и баща му. Хваща здраво и замахва. Останалите гледат, та и те да го направят, кога им дойде редът. Когато и последният нанася своите три удара, дървото все така си стърчи и не е отсечено. Всички се скупчват отново край мене. Някои са прави, други са седнали на тревата. Гледат как суча мустаци и искат да отгатнат дали съм доволен или не. Като ги гледам, разбирам кои ще станат човеци, кои – не. Казвам им, каквото трябва да кажа. - Ти, Данчо, много слабо удряш! Трябва повече да се храниш , да заякнат кръстът и ръцете ти. Виж каква хърба си! Повече мръвка хапвай! - Ти, Митьо, си як, ама дървото се събаря не само със сила, но и с чалъм. - Злати, и ти яко удряш. Гледам майсторски въртиш брадвата. Не се плашиш. Тъй ще е и в живот. Някой път ще те подгонват, ама няма да се даваш и туй то! На дяда си мязаш, щото баща ти му дай да прави хубава халва. - Ти, Станчо, на кого си се метнал? Сигурно на дядо си. Той много пуши и все се оглежда. Такъв беше и по време на войната. Не че е лош човекът. Казвах му: „Не се оглеждай нагоре, куршумът такива търси и намира!” Ти, момче блъскай яко и ще станеш човек. - Ти, Иване, сечеш ей така, колкото да отбиеш. Не влагаш сърце. Сигурно си мислиш, че това е лесна работа. Ама не е. И тази работа си иска своя майсторлък! И така един по един, един след друг ги хваля и укорявам. Те слушат и си мисля, че попиват това, което им казвам. Продължавам: „ А иначе, всички сте от един дол дренки. За сега не ставате за работа. Виждате, че това не е като да си играете на чилик. Но идва време, когато трябва да се научите брадвата ви да сече на едно място. Засега не става. Пък и не си помагате с дух. В него е силата. Сега ще ви покажа как се прави.” Ставам. Бавно и внимателно взимам брадвата. Гледам за късо време дървото и замахвам. От гърдите ми излиза едно”ха”! И така при всеки удар. А брадвата удряше все на едно място. - Видяхте ли? Така трябва да сечете. Ама да ви кажа – с гледане не става! То и кучето ме гледа как дера агнето, но касапин не може да стане. И на друго ще ви науча, че човеци да станете. Живот дълъг пред вас е, трябва да се мисли и да се знае. Тъй с годините продължавах да ги гледам. От деца станаха големички изпървен, после като минаха и през казармата, гледам ги вече се перчат ергенаши. Че закачат и момите. Винаги исках да знам кой как я кара и до къде е стигнал. Знаех си: тези на които брадвата сечеше на едно място, станаха човеци, че и майстори. Дом направиха, деца отчуваха. Колчем минаваха през нас и ако съм седнал на моята сш пейчица ,се спират и ме заговарят, и все си спомнят за брадвата и как съм ги учил брадвата им да сече на едно място. Питам ги: „А, сега вие казвате ли на вашите деца как да секат?” А те ми отвръщат: „ Бе, казваме ние , но кай да те слуша. Правят, каквото си знаят.Повече бъркат, та ги потупваме по някой път!” - Тъй тъй! – казвам. – Менят се времената. Ако не вие, животът ще ги научи! Когато минаха години, един писател майстор на късия разказ, ни каза: „ Копайте на едно място и все ще намерите вода . А вие какво правите: тук копнете, там ровнете и накрая нищо не излиза. Не се намира лесно слово , което да храни душата. Трябва да се търси.”Тогава си спомних за брадвата на дядо. **Влайков Иван Приказките на дядо и силата на баба, Изд. Възрожденците, П, 2008 „ Чух и записах приказките на дядо за нещата от живота и за силата на баба. Знайно е, че миналото не може да се драматизира или да се идеализира, то е такова, каквото е било. Дядовото поколение, родено по време на робството е видяло изгрева на свободата. Почувствало е силата на Съединението. Участвало е в победни войни и загубило войни, които довеждали страната ни до катастрофи. Но през цялото време на своя живот това поколение е съзиждало родината ни с дарбите си и с нравствените си устои. На нас, техните потомци, не ни остава нищо друго освен да се учим от най-доброто, което ще помогне на България не само да оцелее, но и да бъде първа в света със силата на своя дух, достойнство и дарования.” Иван Влайков
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 70792
Блогрол
1. Влиянието
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com