Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.08.2009 08:00 - Емили Дикинсън: бялата затворница
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 12667 Коментари: 7 Гласове:
6

Последна промяна: 11.12.2013 08:00


  “Мислех, че когато ти самият си Стихотворение, не е възможно да пишеш Стихотворения, но сега разбирам Грешката.”    image     Една велика поетеса, загърбила света, за да изрази свободно удивлението си от живота               На 15 май 1886 г. провинциалният град Амхcрст в щата Масачузетс изгубва завинаги своята най-голяма забележителност. В този ден умира Емили Дикинсън - най-странната жителка на това скучно местенце, наречена „бялата затворница”.
        Това прозвище тя получава заради това, че през последните 20 години практически не напуска пределите на своя дом, носи само бели дрехи и дори с редките си посетители разговаря през вратата. Стиховете, които пише, добавят още един щрих към нейната странност. Но жителите на Амхърст не разбират, че този ден те погребват най-великата поетеса в историята на САЩ.
        На САЩ не им е провървяло с поезията, а отделните изключения само потвърждават това правило. Едгар По – кумир на всички европейски романтици и символисти, е признат в родината си едва през 20 век. А Томас Елиът, който емигрира във Великобритания, обявява Америка за „царство на вулгарността”.
        Емили произхожда от пуританско семейство. Книгите си тя получава с помощта на своя брат, тъй като баща й се опитва да се отдалечи от вредното влияние на светската литература.
       На 15 април 1862 г. Томас Хигинсън, известен литератор и критик, получава странно писмо с още по-странни стихове, в което начинаещата поетеса моли за съвет. Маниерът на писане поразява мастития литератор, който усеща неподправената искреност и силата на тези стихове, но от друга страна е шокиран от тяхната „хаотичност и небрежност”. Критикът ги определя като „живи”, но не ги публикува.
        Дикинсън нарушава строгата английска схема на построяване на изречението (подлог – сказуемо – допълнение – обстоятелство). Размерът на стиховете „плува”, ритъмът е изпълнен с асонанси и дисонанси и накрая всички тези волности се поставят в една доста банална форма, основана на размера на английските църковни химни.
         Но Емили се оказва „костелив орех”. Тя изслушва критиката, но не я приема и продължава да пише така, както смята за добре. Тя приема само един съвет – не проявява желание да бъде публикувана. Докато поетесата е жива са публикувани 7 от нейните стихотворения, но те са излезли анонимно, без хонорар и против нейното желание. Хигинсън не се въздържал и е поправил някои „грешки”, така че светът вижда в оригинал стиховете на Дикинсън едва през 1955 година.
          С това не свършват чудачествата на Емили. От 1870 година тя се обрича на доброволно заточение в бащиния си дом. Това лесно може да се обясни с умопомрачение, но нито с писмата, нито със стиховете, нито с разговорите Емили наподобява озлобена срещу хората стара мома. Точно обратното: тя покорява всички с живия си ум и безкрайна енергия.
         Жена с такава чувствителност не може да не изпитва любов. Нейните любовни стихове са малко, но затова пък са превъзходни. Изследователите на творчеството на поетесата предполагат няколко адресата на любовните стихове, но все още няма точни доказателства.
За най-вероятен претендент са смята пастор Чарлз Уордсуорд, с когото Дикинсън се запознава през 1855 година във Филаделфия на път за Вашингтон при своя баща-конгресмен. Те дълго време си кореспондират, а Емили го нарича „най-скъпия земен приятел”. Според мълвата, именно заминаването на Уордсуорд в Калифорния е причината за душевната криза и „бялото затворничество” на поетесата.
         „Животът е сам по себе си толкова удивителен, че оставя малко място за други занимания” пише Дикинсън и тази фраза разкрива загадката на нейното заточение. Лишила се от човешките радости, Емили се опитва да се съсредоточи върху вътрешния си свят и изостря до крайна степен своето усещане за света.
         Поетесата напрегнато се е вглеждала и по-точно вслушвала в живота. В няколко стихотворения тя повтаря една и съща мисъл – само „гладният” е способен максимално да усети вкуса, само лишеният може истински да оцени цената на изгубеното.
          Парадоксално е, но Дикинсън се чувства свободна само заключена в своя дом, в света на въображението си, надеждно защитена от предразсъдъците на другите хора.
          След смъртта й са открити написани на ръка тетрадки със стихове, за които никой не е знаел. Емили е написала повече от 2000 стихотворения. Хигинсън издава част от тях и от този момент славата на „Бялата затворница” започва неимоверно да нараства.
                                               image http://www.tiabg.com/?c=n&id=1370&p=1  
        Поезията на Емили Дикинсън е камерна, интимна и съзерцателна. Главни теми са любовта, живота и смъртта. Стиховете й, неозаглавени, се групират в четири теми: любов, живот (време), смърт (вечност) и природа.    
  ***   Аз никоя съм. А ти кой си?
Ти също ли си никой?
Тогава двама сме. Но не издавай -
че те ще ни навикат.

Колко е мрачно да си някой
- и като жаба мокра -
да казваш цял ден свойто име -
пред възхитена локва!
      ***

 
Ако идваш наесен -
лятото ще отстраня -
с усмивка и с досада -
както се пъди муха.

Ако след година дойдеш -
месеците наред
ще навия на кълбета
в моето чекмедже.

Ако векове те чакам -
с пръсти ще ги броя -
докато паднат пръстите -
на голата земя.

Ако съм докрай сигурна,
че ще те видя отвъд -
бих захвърлила живота си -
като люспа на път.

Но без да разбирам времето,
то ме боде - със бяс -
една оса прокълната- сама се жиля аз.

* * *
  Първо делото ще почука при мисълта -
после - при волята ще спре.
Тук вече е работното място -
дето ще се почувства добре.

И тогава - се явява едно действие -
или пък се погребва така -
че само божието ухо
ще чуе неговата съдба-
    * * *
Ако моженето беше равно на желанието –
критерият би бил неважен.
Върховното в езика е –
безсилието да изкаже.
  http://dikinson.hit.bg/main/new_page_1.htm
             

http://www.youtube.com/watch?v=cZN4tx8pjo4

 http://www.youtube.com/watch?v=ABZKzNNkMBw

http://www.youtube.com/watch?v=RZbreuhTZWg

http://www.youtube.com/watch?v=XzQvxLRZaR4

 


 










Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. yuliya2006 - ТОТ, ТОВА СА ВЕЛИКИТЕ. . ПРАВИЛАТА ...
24.08.2009 09:33
ТОТ, ТОВА СА ВЕЛИКИТЕ..ПРАВИЛАТА ПРИ ТЯХ СВЪРШВАТ И НЕ ВАЖАТ... ТЕ СА ДОКОСНАТИ СВИСШЕ И ПИШАТ И ОСТАВАТ
ЗАЩОТО ЧУПЯТ ВЕРИГИ, ДОГМИ И ПРОМЕНЯТ...

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
2. hel - Поздрав, Тота!
24.08.2009 10:05
Усмихнат ден!
цитирай
3. tota - yuliya2006, hel.
24.08.2009 10:33
Взаимно е! Хубав, светъл ден!1
цитирай
4. анонимен - "Върховното в езика е – б...
24.08.2009 12:07
"Върховното в езика е –
безсилието да изкаже."
-без думи....
Усмивки и хубава седмица!
цитирай
5. tota - tit,
25.08.2009 07:43
Класика! Преживяното и доловено е пренесено върху белия лист!! И на теб - светли дни!
цитирай
6. анонимен - tuti
19.01.2010 17:50
ако моженето беше равно на желанието-критерият би бил неважен.
цитирай
7. tota - ако моженето беше равно на желан...
15.04.2010 14:25
анонимен написа:
ако моженето беше равно на желанието-критерият би бил неважен.

Точно!! Без думи...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 9138177
Постинги: 1221
Коментари: 16431
Гласове: 61687
Архив
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031