……. Това, което ще Ви разкажа се  е случило преди много години.  Тогава, когато селото било пълно с хора, животът вървял в своето русло, но младите се женели рядко по любов.  Женитбата решавали родителите и  това най-много касаело богатите. Нали пари при пари трябвало да отиват… Та в края на селото имало една малка къщичка. В нея живеели щастливо Танана и нейната майка. Всеки ден сутрин и вечер покрай тях минавал със стадото овце Илия. Здрав и силен бил той и  още  богаташки син. Минавал Илия покрай малката къща на Танана, свирейки с уста или пеейки. С надежда да го чуе и погледне.Тръпнело сърцето и на Танана. Всеки ден очаквала отново и отново скришом отнякъде да зърне Илия. Дочула майката на Танана песните и свиренето на Илия и казала на дъщеря си: -         Танано, майка, Илия май има мерак за тебе. Да взема да заколя една кокошка и да го поканим на гости. Съгласила се Танана с майка си. Тайничко се надявала това да се случи. Нали и тя харесвала Илия. Срещата станала. Дали си дума напролет да се вземат.  Похвалил се Илия на майка си за хубавата Танана, че щом мине зимата ще иде да я поиска за жена. - Как Танана? -зачудила се майка му - та тя не е мома за нас. Изрекла набързо Симоница  и начаса започнала да реди момите една по една и коя да вземат за снаха. Не било трудно. Не били много богатите фамилии. Изричала мислено имената, но повече от всичко през мисълта и минавало имането на родителите им. Каква зестра ще и дадат и с колко още ще нарасне имотът им. Изборът се паднал на  дребничката, свита Чечка. Пратила начаса сватовник. За нея брат и отсякъл: - И земя и пари ще и дадем само Илия да се съгласи да я вземе. Не можал Илия да се пребори нито с майка си, нито с баща си. Набързо дигнали сватба. Не минало много време и тишината все по трайно се настанявала в богаташкия дом. Не идвали децата, а на всичко отгоре от уплах Чечка занемяла.  Отново брат и напълнил един месал с пари и ги отнесъл , та дано сестра му добре да живее у богатата Симоница. Изтъркулили се дните. Дошло и лятото. Жътвата приключила.   Света Неделя,   храмовият празник на църквата, хората от селото отбелязвали със събор. Засвирила музиката, залюляло се онова хоро, та чак земята потрепервала от младостта и веселието. Та нали най-напред бил Илия и неговите набори. Не се стърпяла Чечка, затичала се, хванала се до Илия, ама ритъма не можела да улови. Илия напред, тя – назад. Споглеждали се хората…. Свършило хорото. Чечка застанала до майка си, а Илия до момчетата. Те не се стърпяли и му рекли: - Илия, Илия  що не я оставиш жена си , не виждаш ли, че не е за тебе, не сте лика - прилика. Той се обърнал и им рекъл: - Разплаках Танана, взех пари и ниви от брат и , хак ми е / пада ми се / Чечка да водя за жена. Минали години Илия не можал да продължи рода на богаташкия дом…. остарял в самота… и празнота в душата си заради Танана.   Разказаното е истинска случка. Разказа ми я моята майка, а на нея –една от племенничките -  на този Илия. Поводът – мъжете в рода им не се женели и завършвали живота си трагично….Прокраднала се мисълта, че изкупували греха на Илия.   http://www.youtube.com/watch?v=Z1FhHw6zCKQ   http://www.youtube.com/watch?v=aIxC__6oHGc&feature=related  

ми хареса...
Б.

Дано! Не съм добър разказвач...не зная дали съм предала разказаното ми от мама.....тя умееше.

Може би на "ЗЕМЯ"....

Да, събитията и в повестта и в този преразказан случай са станали определено по едно и също време....

И "Земя" и "Гераците" имат за вътък истински истории.При това, не една и две!Чудесно си го разказала - това е Живота, и в него няма много поезия!
Благодаря ти!
Лека нощ!

наистина в живота няма много поезия ...И аз ти благодаря!

не се притеснявай.
Почти във всяко села има някоя подобна история. Добре ще е тези, които си ги спомнят, да ги разкажат.

И на мен ми допадна историята.
Поздрави от Родопите!

Да, Кроти, та нали начинът на живот е бил еднакъв, нравите - също...Хубаво е да можем да пресъздадем разказаното ....то е живота набългарите преди време... Хубав ден!

Благодаря, че се отби! Поздрави на Родопите!

бива си те, сякаш бях там. Любовта, когато е несподелена или невъзможна отваря неизлечими рани в сърцата на хората.Поздрави

Да, дано всеки да изживее споделената любов, другото е съжителство...Лека нощ!