До дъщеря ми   /изповед на една майка/   Венета Арахангелова   Не измолвай за мен чуждоземни витрини, и свещ не пали, минзухари си имам. Аз дойдох в шумотевици, в гръм от лавини, неспокойна, добра или лоша ще мина.     Моите пътища всичките бяха проклети. И горчилка, и сладост до дъно изпих. Празни чаши са твоето мъчно наследство и един много тъжен на сбогуване стих.     Усмихни се на вятъра той ще ми носи Твоето светло събуждане. Ако имаш към мене въпроси Напиши  ги на  облака. Без адрес. Без подател.     Ти ще гледаш тревата порасла случайно в някой двор дето слънцето винаги спи. Нямам нищо за тебе, аз нямам и тайни, само речната сянка и плач на самотни липи.     Опустя и пресъхна душата. На храста къпинов плетат жици паяци. Ти звънни ми по тях. Дочуване. Мама.     На дъщеря ми Борис Годжунов http://www.youtube.com/watch?v=pcOYIRtuxrY    

Поздравления!

silno!

Благодаря Ви! Поздравленията са всъщност за авторката и за моята приятелка, Виолета Ковачева, която ми го предостави ...Написала е музиката по текста на Венета Арахангелова.
"Опустя и пресъхна душата" на всички по децата ни пръснати по света... Силни думи на една майка ....
Хубав ден!